Това стихотворение е написано доста по-рано, някъде 2003 или 2004 година, когато интензивно пишех стихове. Във вид на презентация бе разработено, като подарък за рождения ден на моята духовна сестра М. Личева. Нейното желание беше да го споделя с повече хора и затова е качено в Slideshare, под формата на клипче в Youtube Желаещите, могат да изтеглят презентацита от ТАЗИ СТРАНИЦА. За улеснение на читателите поставям и текста отдолу.
КОГАТО…
Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.
Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.
Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.
Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.
Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.
Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.
Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.
Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.
Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.
Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.
