неделя, 23 май 2010 г.

Старият учител

Честит празник на славянската писменост и култура! Това стихотворение е написано по повод 125-годишнината на ОУ "Кирил и Методий", село Соколаре. Днес малко след 130-годишнината на същото училище, то бе закрито. Неприятно е да чуваме за закриване на училища, за това, че децата намаляват, за това, че се стопяваме като нация. Дай Боже, това да се промени, по молитвите на светите братя Кирил и Методий! Стихотворението е публикувано в сайта Национална мрежа за хора с увреждания.



"Добър ден, господине!" Аз бях се унесъл,
но стресна ме звънкащо детско гласче.
С очи извори топли, с усмивка приветна
ме гледаше рошаво, русо момче.

Бе слънчева утрин и празничен май,
бе пълно с цветя и деца пременени,
а аз пак седях на пейката сам,
и мислех за делнични свои проблеми.

От всеки просторен училищен двор
отекваше “Слава вам братя...” и в мене,
учителят днес се отново роди
за празника светъл на букви свещени.

И споменът върна ме в класната стая,
сред детска гълчава, пред черна дъска,
където раздавах любов до безкрайност
и там неусетно така остарях.

Но не старостта днес ме люто измъчва,
а липсват ми тези любими деца,
които по своите сили научих,
и пратих да търсят късмет по света.

И в сълзи на радост се къпе душата,
щом нейде в градчето с тях се разминем,
и вече порасли и зрели децата
ме спрат: "Добър ден, господине!"