събота, 15 януари 2011 г.

Вълшебникът Хохотинович /превод/

Може някой от читателите да остане изненадан, че намира на моята страница детска приказка. Напоследък преведох три приказки на моя руски приятел Елдар Ахадов. Реших да поместя тук именно тази, заради поуката заложена в нея. Ако погледнем защо не вървят нещата в България, защото всеки иска благата и добрините единствено за себе си. Приказката излезе на страницата на "Литературен свят". Елдар кани всички, и българи, и руснаци да посетят неговия личен сайт: http://www.ahadov.ru/ Той много би се радвал да получи отзиви на свои читатели от България, разбира се на руски език. Нека го поздравим с раждането на неговото четвърто дете и достоен син Тимур, и да пожелаем на него и цялото му семейство здраве, Божие благословение и благоденствие!

Из зад високите, превисоки стени на кралския замък долетя върху грахова шушулка едно дребничко, закръглено, румено хилещо се старче. То така се захласваше от смях, че скоро падна посред кралския двор. Така рязко се смъкна, че кралят, който надничаше из зад крайчеца на завесата през прозореца, внезапно извика и жално простена:

- Охоховиновски!
- Много ми е приятно!
- Какво? На мен ми е зле, а на тебе, нагло старче, ти е приятно?! На теб ти е приятно, защото на мен ми е лошо? Стража!
- Ваше величество, приятно ми е да се запозная с Вас. Ами че аз зная, Охоховиновски - това е Вашето име.
- А-а-а! Това е друга работа. Стража, отбой! Да, аз съм Охоховиновски Дванайсети. А ти кой си?
- А аз съм Ваш гост, добрият вълшебник Хохотинович. Такава ми е фамилията.
- На мен ми трябва лекар, а не някакъв непознат. Недей да ме дразниш! Нима не виждаш, че аз съм ужасно болен? Не виждаш значи?! О, сега ще те подредя! Стража!
- Аз съм лекар, истински, вълшебен! Изпълнявам всички желания за много скромно заплащане!
- Стража, отбой! Ти изпълняваш всички желания?
- Аха. Но само добрите.
- Защо?
- Ако започна да изпълнявам злите желания, много скоро на земята няма да остане жив човек.
- Аха, разбирам: ще си изгубиш клиентите! Практично. Ти изобщо не си глупав, старче!
- Благодаря, Ваше величество! Но не е ли време да се захващаме за работа? От какво се оплаквате?
- От всичко! Всичко по мен боли и плаче: краката, ръцете, главата, даже кутрето на дясната ръка.
- А на лявата?
- И това на лявата ужасно боли. Ох-ох-ох-ох-ох… И коремът ме боли, и гърдите, и двете уши, очите, всяко косъмче на главата, всяка костичка по тялото. Ох, как ми е зле… И родителите ми бяха така и бабите и дядовците! Целият ни Охоховиновски род е такъв!
- Разбрах. Стига сте хленчил, иначе може да престана да се смея!
- А ти защо се хилиш? Да не си болен?
- Не, това е здравословен смях. За услугите, които правя вземaм скромно възнаграждение - усмивки. Толкова много съм натрупал, че винаги се смея. Дори се налага да се отсмивам помалко, за да не се задуша от смях.
- А ти по-добре вземай пари, така скоро ще престанеш да се смееш!
- Не може. За изпълнение на добри желания мога да вземам само усмивки. Понеже имате много болни органи, ще трябва всеки от тях да заяви своето желание. И тъй като, освен устата, нито един от тях не умее да се усмихва, ще се наложи Ваше Величество да се разплаща с усмивки заради всичките.
Половин ден кралят старателно се усмихваше на добрия вълшебник от граховата шушулка. Когато най-сетне напълно се разплати, вълшебникът започна да разбира заветните желания на всички части от неговото тяло: и на носа, и на ушите, и на двете очи, и на гърба, и на шията, и на нозете, и на ръцете… Всички техни желания вълшебникът старателно записа в бележник и отлетя по същия начин, както бе пристигнал.
На следващата сутрин на крал Охоховиновски съвсем му призля. Той дори не можеше да ходи и говореше като че ли със сетни сили. Долетя дядото вълшебник, огледа болния и каза:
- Всичко е ясно. Не Ви остава много, Ваше Величество.
- Благодаря ти… Утеши ме, няма що… Стража! Кх-кх-кх…
- Не Ви остава дълго да боледувате, защото разбрах какво се е случило. И зная как да го поправим.
- Стража… отбой! Говори, по-скоро! Умирам!
- Носът поиска здраве само за себе си, ушите - всяко за себе си, даже всяко косъмче на главата поиска доброто само и единствено за себе си. Излиза, че те всички поискаха доброто само за себе си, а за другите нищичко. Но нали са части от тялото на един и същи човек! И как може да му бъде добре, ако всичко, от което се състои, се грижи единствено за себе си?! Само за своето здраве! Само за своето щастие! Но как, например, носът Ви може да бъде щастлив, ако всички около него - бузите, очите, шията са нещастни и болни? Как? Никак. Вие сте изграден от тях и вчера ми се усмихвахте половин ден за всеки един от тях, не ги деляхте на най-добри и второстепенни. Ще Ви подскажа. Всичко, което у Вас боледува, трябва много да се постарае, да пожелае здраве за своите съседи и на цялото Ви тяло. За другите, а не само за себе си! Защото всички те заедно, ама само всички заедно са крал Охоховиновски Дванайсети! Само че всичко трябва да бъде искрено и честно!
Така се и случи. Ушите поискаха здраве за шията, носа и очите, за ръцете и нозете, и за всяко кралско пръстче. И всички останали направиха същото. И кралят започна да се съживява, да оздравява. Престана да пъшка, очите му се изпълниха с блясък. Ръцете и краката се раздвижваха и укрепваха. Скоро той вече беше най-щастливия крал на света, смени си името и основа нова кралска династия - Раздватрихопраздва Първи, Втори, Трети и тъй нататък.
А добрият вълшебник отлетя по своите работи и вече никога не се върна. Защото Хохотинович има много работа по белия свят.

Автор: Елдар Алихасович Ахадов
Превод от руски: Цветан Диковски