вторник, 1 февруари 2011 г.

Вълшебните страни /превод/

Това е втората от двете приказки на Елдар Ахадов, която преведох и изпратих на сайта на "ЛитерНет". Надявам се да хареса на читателите.

Имало една пееща страна. В нея никой не можел просто да разговаря, всички пеели. Вървиш си по пътя, а под нозете ти пътят пее. Видиш красиво цвете и ти се прииска да го откъснеш, а то така жално ти пее да не го докосваш. Ами какво ти остава след такава ария? Въздъхнеш, помиришеш го и продължиш пътешествието си по припяващия път. Само че не трябва просто така да си отивате от пеещите цветя! Обезателно трябва преди това да им изпеете: „Много ти благодаря!” и то с приятен глас, за да не се усъмни цветчето, че го обичат. Инак то може дори да повехне...

Из храстите излизат пеещи лъвове, по небето се носят пеещи облаци. А там, в далечината, пеещото море сияе със слънчевите гласове на вълните си. Всичко тържествува, всички се радват на живота. Колко е прекрасно!

- Чук-чук!

- Кой е тааам?!

- Това съм аз, твоята съседка - танцуващата страна - дойдох ти на гости. Отвори вратата, от сърце да потанцуваме!

Пеещата страна отваря вратата и при нея се втурва танцуващата съседка. И как само започва да играе, да се върти, с приклякане, с тройно завъртане на върховете на обувките си. Колко е забавно с нея:

Вълците танцуват с елените, зайците подскачат, енотите... А енотите какво правят? Енотите танцуват и се мият едновременно, изплакват лапките, почистват с четки зъбките. Какви, възпитани животинки, никога не забравят за хигиената. Браво!

И докато едната страна пее, а другата танцува, през отворената врата дотича и третата - свирещата страна. Идва тя, а от нея се носи музика. Щурчета свирят на цигулки, кълвачи на барабани, мишлета на пищялки, всеки на нещо свири, а един мечок виртуозно разтяга баян*. И-ха! Отдръпни се, народе, музиката пристига!

Но изведнъж заваля дъждец, капките му затропаха по листата като пръстчета по клавишите на пиано. Олеле, колко мокро стана! И чудните страни се разпиляха в различни посоки, от дъжда да се скрият. А той се разлива, играе си, вдига шум.

„Крийте се, крийте! Колкото и да се криете, аз пак ще ви намокря!” - сякаш казва той. Утихна пеещата страна, скри се под листо от лопуш и замълча. Укроти се и танцуващата страна, сгуши се зад плевнята под стрехата на покрива. Само музикалната страна не спря. Тича ли, тича мокра под дъжда, залива се от смях.

Наигра се дъждецът до насита, умори се, едва-едва покапва. Кап-кап и така неусетно заспа дълбок сън. Не бива дъждът да спи на полянката. Трите страни приятелки го взеха и лекичко го пренесоха до тихото езерце. Грижливо поставиха възглавничка под главата му и се върнаха, за да си продължат празника. И тъкмо стигнаха, и изпод стряхата, където се бе скрила танцуващата страна - фъррррр!!! И излетя летящата страна. В различни посоки се разхвърчаха летящи планини, искрящи водопади, високи борове, яки дъбове, крилати брезички и рошави, качулати ветрове... Малки звездички тичат по небето след луната и кряскат, облаци летят и викат, леко ронят снежен пух.

- Летяща страна, вземи ни със себе си! Искаме да летим високо, да гледаме надалече, да пеем, да танцуваме и весело да свирим... Ще ни вземеш ли?

- Ах, моля ви! Не, съжалявам! Харесва ми да летя сама! - В един момент размисли. - Но, щом толкова много искате, застанете до мен! Затворете очи! Разперете ръце встрани! Раз-два! Из-ли-та-ме! А сега отворете очи! Огледайте се! Какви звезди има наоколо! Вижте какво бездънно небе! А Земята, каква е мъничка, мъничка там долу! Пейте! Танцувайте! Свирете! Обичам ви! Обичам всички!!!

Автор: Елдар Алихасович Ахадов

Превод от руски: Цветан Диковски


* Баян - клавишен, музикален инструмент с пластинки и мях подобен на акордеона и хармониката - бел.пр.