ЦВЕТАН ДИКОВСКИ: Как да си направим флейта бансури

Вероятно някои читатели се питат, защо скоро не съм публикувал нови неща в блога. Отговорът е, че се върнах към моето старо хоби - музиката. В настоящата публикация споделям с вас, как да си направите индийска флейта бансури, подобна на тази, която аз си спретнах от водопроводна тръба.

От известно време буквално съм в емоционален плен на етническите флейти: ирландски, руски, индиански, индийски, арабски, окарини и пр. Те ме очароват със своята простота, с разнообразието от тембри и форми на звучене. Освен че са приятно хоби и усъвършенстват музикалните способности, тези духови инструменти са и своего рода полезно дихателно упражнение. Нашите прадеди са съзнвали, че различните сопилки*, дудуци**, окарини*** и пр. са полезни за дишането и често са подарявали на децата си такива свирки.

Един от най-древните музикални инструменти, връстник на човешката цивилизация, впечатляващ със своето разнообразие, очарователен със своите форми на звучене – флейтата продължава да свири по струните на човешките души и да буди положителни емоции. От кухите кости с два-три отвора до блокфлейтата, от пастирската свирка до сложната система с клапи на Т. Бьом, всеки етнос е създал своите образци в разнообразието от пеещи тръбички.

Идеята да си спретна сам някаква флейта не е моя. Векове наред хората са си правили флейти от подръчни материали – животински кости, тръстика, бамбук, свирчовина и пр. Дядото на мой приятел – овчар си правел цафара от тръстиково стебло, като пробивал отворите с въглен. Преди години в едно текстилно предприятие един познат – самоук кавалджия, проби шест отвора на една пластмасова шпула за прежда и засвири на нея. Същият си беше импровизирал кавал от медна тръба и свиреше нелошо, поне за моите критерии. Така реших и аз да си направя някаква флейта. Поразрових се из интернет и попаднах на две клипчета, където един руснак обяснява, как да си направим индийска флейта бансури от PVC тръба. С оглед да не излезе като интелектуална кражба, съм длъжен да посоча източника на информация, на базата на който направих моята самоделна флейта бансури. КЛИПЧЕ 1 КЛИПЧЕ 2

Това, което ще предложа тук не е превод, а моят вариант на въпросния музикален инструмент.

Първо да уточня, че не ми се получи от първия опит. За първите две бях избрал

прекалено тясна тръба, щото такава се подмяташе някъде из килера. Третият горе-долу се получи, но бях разместил отворите вляво и вдясно от осовата линия. Все пак именно този трети опит беше първата ми самоделна флейта, която просвири. Оригиналната индийска флейта бансури се прави от качествен бамбук. Ако в Индия и на други места бамбукът расте под път и над път, у нас се искат малко по-специални условия да го насадим и отгледаме. Един добър стругар би могъл да ви спретне от хубава дървесина една прилична тръба, но за начинаещ като мен това може да се окаже излишен разход. Кой знае, дали ще се науча, пък и докога ли ще имам време да се упражнявам? Оставаше ми да се опитам да си направя нещо от подръчна тръба в случая полипропилен за студена вода с диаметър от порядъка на 18 mm и външен диаметър от порядъка на 25 mm. Това малко се разминава с указанията от скицата, но все пак се получи.

Другото, което трябва с малко неудобство да си призная, че ми трябваше време

докато просвиря на тази флейта. Дори я бях пратил в работилницата „да отлежи” и „да поразмисли” ще свири ли, аджеба, или няма. Трудно ми беше, хем да вдухвам въздух и да възпроизвеждам звук, хем да си местя пръстите по отворите. Тръбата се разместваше и просто не се получаваше. Някой ще каже, че е като да духаш в празна бирена бутилка. Е понеже опитах, имам база за сравнение и ще кажа, че не е същото. Моята бансури просвири, едва след като се поупражнявах известно време на ирландска напречна флейта, която ми подари една благочестива госпожа с учебна цел.

Като начало няколко думи за флейтата бансури: Вече уточнихме, че е разпространена в Индия и че се прави от бамбук. Известна е в две разновидности надлъжна /по дължината на тялото/ и напречна /напречно на тялото/. Звукът се извлича при първата разновидност от специално оформения мундщук свирка, а при втория от завихрянето на въздуха в отвора-наустник. Има най-често шест до седем отвора за регулация на тоновете и нерядко допълнителни резонаторни отвори. Според музиканти, които са по-навътре в индийската музика „бансури” на местния език означава „флейта”. В исторически план е свързана с индийските традиционни култове към божествата Кришна и Радха Раман. Традиционната северноиндийска бансури е с дължина около 40 сантиметра. Благодарение на брамина Паналал Гхош /1911 – 1960/ бансури се превръща от фолклорен в инструмент за изпълнение на сериозна класика. Той прави редица експерименти с дължината, диаметъра и броя на отворите. Установява, че флейтите с широк диаметър изпълняват по-добре ниските октави.

Изработката на бансури е истинско изкуство. Има специфични изисквания към материала. Освен че трябва да е тънкостенно, стъблото бамбук трябва да е право, с равни междувъзлия и равномерно закръглено в правилна окръжност. Дървесината му се укрепва с естествени смоли. Първо се прогаря отворът на наустника. Отворите за пръстите също се пробиват с нажежено желязо. Не се правят със свредел, за да не се спука тръбата. Тяхното разположение се определя по специални формули в зависимост от дължината и диаметъра. После се обработва с антисептични масла, изсушава се и се украсява с копринени или найлонови шнурчета. Колкото по дълга е флейтата, в толкова по-нисък регистър свири.

Трябва да отбележа, че в интернет се появиха разни майстори, които предлагат направени от тях индийски флейти. Както видяхме, това е доста специфична и тънка работа и нямаме никаква гаранция, че ако си поръчаме такъв инструмент, той ще има нужните качества. Една наистина качествена бансури струва доста скъпо, което още веднъж ни мотивира да потърсим някакъв по-евтин и достъпен вариант да се сдобием с реплика на такава флейта. Както споменах по-горе, тръбата може да ни я оформи от дърво добър стругар. Не всяко дърво става за струговане и не всяко дърво е с подходяща акустика. Другият вариант са продуктите на съвременната химия полипропилен и PVC. По строителните магазини вече почти не се намират ПВЦ-тръби, просто бяха изместени от по-новите материали. Попадна ми чистачка за стъкла с поливинилхлоридна дръжка, но за съжаление твърде къса. Наложи се да се ориентирам към широко разпространения полипропилен.

Какво ни е необходимо:

На първо място музикална дарба, без нея просто няма да се получи.;

Да имаме желание да се занимаваме с музика и с флейта бансури.;

полипропиленова /в оригиналната публикация е PVC/ тръба с вътрешен диаметър 15 – 17 mm. В моя случай се оказа, че става и с 18 mm.;

по избор или според възможностите едно от следните: коркова тапа, самоделна дървена тапа, изрязана каучукова тапа или тапа от пеногума;

работна маса, ако може да е с менгеме;

ножица за полипропилен или обикновена ножовка;

маркер за CD-та;

измервателна рулетка;

линеал или парче тесен профил L образен винкел;

шило, пробоец или в краен случай гвоздей;

дрелка или стационарна бормашина;

три свредла с диаметри: 10 mm., 8 mm. и 4 mm.;

тънка летвичка, която може да се побере вътре в тръбата;

метална тръбичка или пръчка желязо, която да влиза свободно в тръбата;

остър нож;

шкурка;

медицински спирт и парцалче, марля или памук;

универсално лепило, в моя случай „Хелметекс”;

цветен, копринен или капронов конец;

Изпълнение:

В оригиналната публикация – клипчето на руснака е спомената дължина на тръбата 500 mm. Ако имате желание да си настроите флейтата в нужната тоналност, съветвам ви да отрежете поне 530 mm. После, каквото ви е излишно ще го отрежете. При мен се наложи при настройката да изместя тапата в съмия край на флейтата и да търся тиксо, с което да покрия корковата тапа. Може да купите 2,50 – 3 метра, за да имате резервни ресурси, ако нещо объркате. И така отрежете нужната дължина с ножица за полипропилен или ножовка!

С помощта на здрав линеал, който не се огъва или парче тънък винкел нанасяме с маркера осова линия по цялата дължина на флейтата.

С рулетката маркираме центъра на отворите, като спазваме посоченото на скицата разстояние. Отворът, в който се вдухва въздуха се измества на три милиметра надолу от осовата линия /виж скицата по-горе/. Ако ви хрумне като свирите да обърнете флейтата наляво от главата си, отворът трябва да се измести нагоре от осовата линия. Така свирят хора известни като леваци или левичари. Те поставят пръстите на лявата ръка върху първите три отвора на инструмента.

С помощта на шило, пробоец или глоздей пробиваме маркираните места, за да може свредлата да пробият по-точно отворите.

Поставяме във вътрешността на тръбата тясна летвичка или нещо друго, което да възпрепятства дрелката или бормашината да пробие и противоположната стена. Ако се случи така, ще трябва да отрежете ново парче и да започнете отначало. На мен веднъж и това ми се случи.

Пробиваме отворите: Първият отвор е резонансен с диаметър 4 mm. Вторият и третият са с диаметър 10 mm. Следва отвор с диаметър 8 mm. Следват още два отвора с диаметър 10 mm. Последният пръстов отвор е с диаметър 8 mm. Отворът за вдухване е с диаметър 10 mm. Разстоянията са означени на скицата.

Лекичко с върха на остър нож отстранете външното ръбче на отворите и остатъците от стружки или просто ги изшкурете.

За да махнете стружките от вътрешната страна използвайте тръбичка или желязо с подходяща дължина. Прокарайта го по вътрешнатна стена с отворите, докато изчистите всичко.

За да може пръстите ви да пасват идеално върху шестте отвора, направете леки вдлъбнатини с шкурка. Поставяйте възглавничката на пръста, за да се уверите, че затваря плътно дупката. Ако не прилепва и излиза въдух, това ще променя тона на инструмента в различен от този, който желаете да изсвирите.

Намерете подходяща по диаметър коркова тапа. Изрежете около половината и я вкарайте в тръбата откъм отвора за вдухване. Може да използвате каучук или някаква пеногума и да си изрежете тапа. Може да я издялате или струговате от дърво. Важното е да запушва плътно и да не изтича въздух. Препоръчително е да може все пак да се мести без особено насилие напред-назад. Разположете я на 2 – 3 mm. вляво от отвора. Не я залепвайте, може да се наложи да я извадите или да я местите за настройка на звука.

Напоете парцалче, марля или тампон памук с медицински спирт и почистете най-идеално цялата флейта. Със спирт се отстраняват и надписите означаващи диаметъра и другите спецификации. Няма да можете да отстраните само червената ивица, която означава, че тръбата е за топла вода /ако случайно ползвате такава/. Спиртът ще отстрани остатъците от маркера и мърсотията, която е полепнала в магазина и работилницата ви.

Намерете копринен или капронов конец с предпочитан от вас ярък цвят. Намажете с лепило линийка напречно на флейтата с ширина около сантиметър и увийте около нея конец докато се получи ивица с ярък цвят. Промажете конеца отгоре с лепило, за да не се отлепя лесно. Направете две или три такива ивици. Те ще разнообразят скучния сив дизайн на водопроводната тръба.

Може вече да опитате да засвирите на вашата бансури.

Настройка:

Разликата в диаметъра на тръбата, в дължината, разстоянието между отворите и пр. винаги дават някаква разлика във височината на звучене. Ако желаете флейтата ви да свири точно в тоналност фа мажор е препоръчително да я настроите. Ако вече можете да вдухвате възхух и да възпроизведете най-ниския тон може да използвате електронен тунер или просто да влезете в уеб-сайт тонгенератор и да настроите по слух на нотата фа. За целта запушете всички пръстови отвори, за да изсвирите най-ниската нота. Моята свири във F фа от малка октава, което е 174 Hz. Ако не сте достатъчно подготвени, започнете да се учите пък като му дойде времето, ще я настроите или ще си направите друга, както направих аз.

Ето ви един онлайн тонгенератор, който може да използвате за настройка КЛИКНИ ТУК! Предимството му е, че може да изберете буквената стойност на нотата, в случая F3: Ето така изглежда сайтът:

Как се свири на бансури:

Въздухът в този тип флейта се вдухва като в класическите флейти. Ще ви трябва известно време и немалко упражнения. Сравняват го с това, сякаш искате да издухате нещо дребно, примерно глухарче. Отворът се допира под долната устна, а тръбата прилепва към брадичката. Струята се насочва към отвора. Има нещо малко общо с духането в празна бутилка или тръбичка от химикалка. При запушени отвори, трябва да получите дълбок звук наподобяващ параходна сирена. Има различни схеми и обяснения в мрежата, предназначени за класическа флейта. Може и да ви свършат работа, но без практика нищо няма да се получи. Като се научите да си оформяте устните по съответния начин лекичко запушвайте образувалия се отвор с език, за да се получи по-силно налягане. Така все едно казвате в наустника на бансурито "ту", "тууу"...
Флейтата се хваща с двете ръце, като дясната е в отдалечения край срещуположен на наустника, а лявата е по-навътре. Трите пръста на дясната ръка - безимен, среден, показалец се поставят върху първите три отвора и лягат върху тях с възглавничките на крайната фаланга. Палецът подпира флейтата отдолу, а когато пръстите са отделени от отворите при свирене, кутрето помага за прикрепване на инструмента. Трите пръста на лявата ръка - безичен, среден показалец се поставят върху четвъртия, петия и шестия отвори на флейтата, като лягат с възглавничките на крайната фаланга. Отдолу флейтата се закрепва върху последната фаланга на показалеца и върху палеца, а при нужда прикрепва и кутрето изпънато /доколкото може/ по дължината на тръбата. Пръстите на лявата ръка лягат отгоре върху инструмента малко ребром. При левичарите всичко се прави огледално - водеща е лявата ръка. За онагледяване използвам снимката на канадската виртуозна флейтистка Кетрин Потър.

Ако запушвате отворите с върховете на пръстите, може да не ги затворите както трябва и да се получи разминаване в звученето на инструмента. Както и по-горе споменахме, пръстите лягат с възглавничките на крайната фаланга.

Ако сте съвсем начинаещ, ще ви бъде от полза да знаете, как се регулират тоновете на флейтата. Пръстите разположени върху инструмента в позиция за свирене се наричат вилични захвати. Най-разпространеното понятие е пръстовка. Начинът за свирене на бансури е валиден за повечето свирки с шест отвора. Когато запушите с пръсти всички отвори ще получите най-ниския тон, в случая това е F - "фа". Като освобождавате постепенно първия от края срещуположен на наустника, получавате втория тон - G - "сол". Още един освободен отвор и получавате A тоест "ла". Следват Bb /Hb/ или "си бемол", C - "до", D - "ре", E - "ми". Последният тон "фа" ще получите, като запушите всички отвори и надуете по-силно. На картинката е отбелязано със знак +. С пренадуване се получават всички тонове от втора октава. Полутонове се получават като отворите се запушват наполовина. Жълтите точки са отпушените отвори.

Така изглежда гама фа мажор подредена по стълбицата на петолинието. Разбира се, не е задължително да ползвате ноти. Може да си я карате слухарски като мен.

Още доста клипчета и друга полезна информация ще откриете в "youtube" и в различни алтернативни сайтове. Аз не съм професионален флейтист, нито лютиер, но ако мога да ви бъда полезен с още нещо по темата може да ми пишете на e-mail: dikovski68 [et] mail.bg.

Желая ви приятни минути с вашата самоделна флейта и много музика в живота!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* – сопилка – дървена надлъжна флейта със свирка в горния край и десет отвора за регулиране на тоновете разпространена в Украйна

** – дудук – вид дървен духов инструмент от рода на надлъжните флейти със свирка в горния край и от шест до девет отвора за регулиране на тоновете в зависимост от различните етноси, които го ползват. В България е с шест пръстови отвора и е характерен за Северозападната фолквлорна област.

*** – окарина – затворена камерна флейта, която се изработва най-често от глина, но може да бъде дървена, метална, от слонова кост и пр. Името на инструмента в превод от италиански означава гъсе /малкото пиле на гъската/ и е свързано с особената й форма. Позната е в различни варианти, но най-разпространени са италиански тип на Джузепе Донати с 10 отвора за пръстите и английски тип по системата на Джон Тейлър с 6 различни по големина отвора.