Черешова задушница

В деня, в който възнасяме към Бога молитви за упокой душите на нашите починали близки, поздравявам посетителите на блога с това стихотворение. То излезе на страницата Национална мрежа за хора с увреждания

Пълнят плод разлистени градини,
и ухаят цъфнали липи,
нейде там зад небесата сини
всеки наш покойник близък спи.

Над гробове бледи вощеници
трепкат с нежен пламък в утринта.
Капят тихо восъчни сълзици
и засъхват на петна в пръстта.

Дим кадилен вятърът отвява,
с воплен глас свещеникът реди,
имената скъпи изброява –
наши близки братя и деди.

И в молитва топла оживява,
този свят на мъртвите застинал,
и надежда светла озарява,
всеки дух от този свят отминал.

Вечността в обятия потайни
от лъчи венец на святост сплита
и денят полека ни омайва
с дъх на слънце и варено жито...

Да защитим българския език!

Уважаеми читатели и посетители на блога!
Преди няколко месеца, публикувах в блога линк към електронна подписка, коята имаше за цел да спаси българския език от посегателство. Днес това посегателство вече е факт. По-долу ще публикувам текста на един и-мейл, който получих тази сутрин. За мен това е крачка към нови привилегии за малцинствата, които в определени райони на България са вече мнозинства.



На снимката свещеният за мюсюлманите коран на арабски език


Уважаеми Българи,

Искат да отменят Българския Език като задължителен, т.е. държавата ни
няма да изисква от гражданите си да знаят граматични и пунктуационни
правила. Той пак ще се изучава, но няма да се изисква. "Няма държава,
която да не изисква от гражданите си, които са минали българско
обучение, да не знаят книжовен език. Няма значение турци, роми,
африканци, араби. Щом са граждани не трябва да се съобразяват със
законите и правилата на държавата, в която имат гражданство..."
Това е предложено от председателя на Коми ията по образованието и
науката господин Лютви Местан. На 20 март е прието на първо четене без
възражение. Защо не е казано по новините никой си няма и на представа.
Апелирам всички, които имат българско самосъзнание да подпишат
петицията, защото иначе от България скоро няма да остане и следа. Това е
скандално и не бива да се остави така.
Като използвате поместения най-отдолу линк, можете да подкрепите българския език.
Ако одобрявате петицията можете да я препратите на ваши познати.

Петиция за защита на българския език

Молитва за теб… (превод)

Един ден, докато се ровех в мрежата се натъкнах на тази "Молитва за теб". Свикнал съм, да споделям нещата, които ми харесват и които смятам за полезни, с хората които обичам. Затова я преведох и я пуснах сайта "Национална мрежа за хора с увреждания", а след това и в блога. Сърдечни благодарности на автора г-н Эльдар Ахадов за великодушното разрешение, за приятелското отношение и за своевременното уточнение на истинското заглавие на текста! Тук поставам линк към страницата от която преведох текста, за да може читателят да я прочете и в оригинал придружена с подходящо озвучаване. По-късно Эльдар ми писа, че е открил клип от неизвестен създател, който е изпалзвал превода и е направил клипче на "Молитва за теб" в Youtube. А ето и самия превод:

Моля Те, Господи,
дай на човека,
който сега чете тези редове
всичко, което иска от Теб!
Дай му го в пълна мяра,
както само Ти умееш да даваш!
И нека той бъде щастлив във всичките си дни,
а ако това е невъзможно,
поне малко, колкото може!
Надари го с крепко здраве
и любовта на близки хора,
с разбиране и съчувствие…
Направи така, че душата му
да е озарена от любов
към всичко съществуващо!
Предпази го от злословие,
от завист и обиди,
от войни и смърт,
от телесна и духовна болка!
А ако всичко това не може да бъде избегнато,
не го оставяй и тогава, дай му утеха!
Съхрани за него всичко,
което му е скъпо на тази земя,
ако е късно да се помолим за това,
не му отнемай паметта…
Не зная дали този,
който сега чете тази молитва,
с която се моля за него, вярва в Теб,
но дори и да не вярва, помогни му!
Нека да чувства, че не е самотен,
че е нужен и любим!
О, добри и всемилостиви мой Господи!
Изпълни това мое желание!
Изпълни го, за да мога,
в мига преди да затворя очите си, да кажа:
“Благодаря ти, Господи!
Ти чу молитвите ми!”

Автор: Эльдар Алихасович Ахадов

Превод от руски: Цветан Диковски

3-ти март – Размисли за духовния смисъл на думата свобода

Този материал излезе през 2004-та година на страниците на общинския белослатински вестник "Белослатински глас". В навечерието на 3-ти тм март я изпратих в портал Православие БГ и в Национална мрежа за хора с увреждания. Честит начионален празник, скъпи читатели! И преди началото на Великия пост нека се опростим взаимно!

Има една заветна дума, която по своето съдържание се отличава от останалите думи в българския език. Тя е украсявала знамето на Априлското въстание, заради нея знайни и незнайни герои са обикаляли страната в тъмните нощи, за да организират революционни комитети. Заради нея стотици наши предци са грабвали пушките и са тръгвали да леят кръвта на поробителя. С тази думичка на уста храбрите опълченци, свършили мунициите, са грабвали камъни и дървета, телата на убитите си другари, за да защитят Шипченския проход. Тази думичка – свобода е събуждала, омагьосвала, разтърсвала душите, превръщала покорния селянин в смел воин, кроткия учител в комита. Реки от кръв са се пролели, за да може свободата да изгрее като ясно слънце над изстрадалото ни Отечество.

Тази наша национална свобода, платена с кръвта на хилядите ранени и загинали по бойните полета, се оказва, обаче, трън в очите на тогавашната напреднала и цивилизована Европа. Няколко западни държави наричани в учебниците по История “Велики сили” не смогват да понесат, че тук в сърцето на Балканите, една малка държавица с вековно минало ще има свой път на развитие, ще кове своя история. И те не се посвениха да се поругаят над нашата свобода. Под благовидни предлози, че искат “европейски мир”, че търсят начин да избегнат етнически конфликти, че се стараят да ограничат влиянието на Русия, те разпокъсаха сраната ни на парчета, “сякоха без да ни питат”, както отбелязва в една своя реч държавникът Стефан Стамболов. Същите тези подстрекаваха срещу нас нашите съседки по време на Съединението, да ни ударят в гръб. Някои от тях бяха наши врагове и през двете световни войни. Възприемаха ни като противници и през годините на студената война. Техните правителства винаги търсеха своята изгода, с цената на безброй погубени души, на хиляди жертви. Тяхната стратегия и днес не се е променила, не са променили и отношението си към нас. И днес целят да ни поставят в зависимост, да сринат нашата икономика, за да могат да просперират за наша сметка. Но напук на тях България оцеля през огъня на войните и продължава да съществува и днес.

През всичките тези години, наред с външните противници, Родината имаше и своите вътрешни врагове. Това бяха хората, търсещи да се облагодетелстват за сметка на държавата, да живеят на чужд гръб. Именно заради тях Ботевият четник Кольо Черкеза издига глас: “Ботьов, Ботьов, що не станеш, да видиш какъв се е кучор накучил?!” И тези негови думи, изречени в очите на управляващия елит през далечната 1926-та година, звучат актуални и до днес. Какъв се е кучор накучил и продължава да се кучи, лъже и маже, хапе и граби, а народа продължава да търпи и да превива покорно глава.

Вековният опит доказва, че човек не може да бъде истиски свободен, докато не се освободи от тиранията на злото в себе си. Народът не може да усети свободата си, докато го лъжат и живеят за негова сметка. Страшно е, когато човек е роб в душата си! Тогава никой не може да го спаси и освободи!

Нека на тази паметна дата 3-ти март, когато си спомняме, за всички, отдали живота си за това свято дело – Освобождението на България, да направим една равносметка и да се запитаме: Какво означава националната свобода за нас днес? Какво значи човек да е свободен? Свободни ли сме наистина?

Сирна неделя

Това стихотворение разглежда една прекрасна християнска традиция като човешка емоция. Писано е през 2005-та година. Жалко, че само на този ден се сещаме да простим и да поискаме прошка. Публикувано е в Национална мрежа за хора с увреждания.

Бих искал, да помоля, да простиш
мълчанието, нощите безсънни!
Аз чувствам се разкаян. Ето виж –
в страдание денят ми пак осъмна!

Бих ти поискал прошка за това,
че любовта ти знаех, но отминах.
Отхвърлена от мене как живя?
Не питам, сам не се разбирах.

Бих ти дарил половината си дни,
мечтите си да можеш да постигнеш.
Животът, който в теб едва кълни,
да можеш да родиш и да възпиташ.

Бих те обсипал с пламенни слова,
но тази вечер туй е без значение.
Единствено за прошка те зова!
Нали е празник днес – Всеопрощение...