Това интервю е публикувано на страниците на регионалния вестник „Фактор М”, в родния ми град Бяла Слатина, бр. 4, 1994 година. Интервюто взе Красимира Милчева – главен редактор и издател на вестника, и го помести в рубриката „Срещи с интересни хора”. По това време бях студент във Богословския факултет на Великотърновския университет. Тъй като някои от въпросите засегнати в него са важни и все още актуални, реших да го предоставя на читателите на блога. Към интервюто прилагам и снимка от студентските си години, тъй като във вестника бе поместена подобна фотография.Как попадна в Богословския факултет?
Търсейки реализация на способностите си – музикални, певчески, наклонност към мистични неща, които са извън обсега на реалното познание, търсейки най-общо казано познание.
Какви са за теб нещата извън обсега на реалното познание?
Те са дотолкова сложни и възвишени, че човекът не е достоен за тях и трудно може да намери у себе си сили да ги разбере и средства да ги обясни. Те са твърде чисти, а човекът е твърде осквернен.
Ти лично как прецени, че си достоен за това познание?
То не се дава по заслуги, защото всеки човек е грешен. То се дава по благодат от Бога.
С какво заслужи тази благодат?
Аз не съм я заслужил. Именно това се опитвам да обясня, че Бог не дава по заслуги. Бог е любов, този, който обича, раздава, за да обогати и ущедри другите. Твърде малко хора, вярващи са останали, и ако ние сме недостойни, а то е така, ангелите ли да дойдат да служат тази служба? Според мен тя просто е необходима и за нея са нужни хора. Аз не съм достоен, но се надявам някой ден да стана.
Откъде идва тази наклонност при теб?
Донякъде, може би генетично, защото дядо ми е бил свещеник. А иначе от дете макар и да не сам бил вярващ, аз винаги съм предполагал, че има една Сила, Която стои над всичко. Сега, когато съм повярвал, аз имам възможността да опозная Тази Сила, а може би и да стана Божи служител.
Животът ти, живот на затворен човек ли е?
Макар, че не общувам с много хора, аз не мога да си позволя да бъда затворен човек, защото една от задачите на християнина е да проповядва, а това не може да бъде сторено от затворени хора. Проповедта може да бъде изявена дори само, дори само чрез начина на живот, така че той да бъде поучителен за другите.
Блазни ли те светския живот?
А кой живот не е светски? Църквата е част от света, така че ние не можем да я раглеждаме откъсната от него. Вярно е, че света има съблазни, но те не са основното в него. Да, блазни ме, защото и аз съм човек като другите и нищо човешко не ми е чуждо.
Това не влиза ли в противоречие с правилата, които трябва да спазваш?
От съблазънта до извършването на деянието има доста голямо разстояние. Ако човек запази дистанция, няма да наруши правилата. И не че не съм ги нарушавал... Но нима съм казвал, че съм светец?! Аз просто съм един грешен човек, който се опитва да направи по-добър себе си, а ако успее и някого другиго.
В последно време самата аз си задавам въпроса: дали Иисус Хистос не е извънземен? Имам пред вид чл. 3-ти от „Символа на вярата”, където се казва: „... и заради нашето спасение слезе от небесата и се въпъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек”?
В „Символа на вярата” в първи член, Бог е представен като „Творец на небето и земята...”. Как може, Този, Който е сътворил земято и небето, да бъде наречен земен? Бог е един. Синът, или Иисус Христос, е съвечен на Своя Отец. Бог по Своята същност е вездесъщ. Няма място, което Той да не може да посети или да освети с присъствието Си. Той е необятен и всеобемащ.
Имаш ли любим светец?
Имам няколко св. Йоан Богослов, св. Мина, св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. И разбира се, българският св. Йоан Рилски, които смятам, че ме закрилят. Всеки ден от църковния келендар е посветен на някой светец. Всеки от тях е допринесъл с нещо за изграждането на Христовата Църква. Както ние тук, на земята, можем да се помолим за свои близки, родители, приятели, така и тези светци, отминали вече от този свят, със своите молитви могат да се застъпят за нас и да ни помогнат.
Има ли живот след смъртта?
Да. В Свещеното писание Господ Иисус Христос обещава на своите последотатели Царството небесно. Никой не се е върнал от там скоро, за да разкаже, какво има, но от видения на хора, които са водили свят живот и от личния религиозен опит християните са установили, че действително задгробен живот има.
Казваш: „скоро никой не се е върнал от там”, кой всъщност някога се е връщал?
Ако поразгледаме малко в житийната литература, ще прочетем как светите люде са били възнасяни във видения и сънища, за да видят наградата на праведните или осъждането на грешниците. Казвам „скоро”, защото скоро не е имало хора с такава силна вяра и такъв чист живот.
Контактите, които сега нашумяха с извънземни, това могат ли да бъдат контакти с души на отдавна умрели?
Човекът, и на първо място християнинът, трябва да избягва контакти от подобен род, защото не може да бъде сигурен с кого контактува. Наред с ангелските сили и светиите, съществуват и тъмни сили наречени бесове, демони, дяволи. Начело със сатаната те съсавляват царството злото. По всякакъв начин те се стремят да отклонят човека от Бога и да го вкарат в грях. Ние не можем да бъдем сигурни при опитите си за контакти с мъртвите, дали разговаряме действитено с починалия наш роднина, дори ако го виждаме в образ, защото те, тъмните сили, притежават способност да изменят вида си, да се явяват дори като свети ангели, докато завладеят човека. Имало е случаи хора след такива сеанси да извършат тежки криминални престъпления, да влязат в пихиатрия, да се самоубият и други подобни печални истории. Нека оставим нашите близки покойници да почиват в мир. Да се молим за упокой на душите им, защото, както на нас няма да ни е приятно да ни хлопат духове, така и на тях не им е приятно да ги безспокоят. Любопитството е много опасен порок, защото привличайки нашето внимание веднъж, тъмната сила може да ни съдава проблеми години наред, ако не и цял живот. Нека тези, които веднъж са се опитали да викат мъртви, да се покаят за това. Да се избягват контакти и посещения при хора, които се занимават с викане на духове, магии, леене на куршум, прорицатели, гадатели, врачки и други, които науката не е изследвала още както трябва. Нека, когато са болни или имат някакви други проблеми, хората да се обръщат по-добре към лекар или да прибегнат към благодатната помощ на Църквата. Ние също имаме молитви за изцеряване на болни, за разваляне на магии, за изгонване на бесове, които са помогнали на много хора.
Църквата признава ли екстрасенсите?
Църквата категорично ги отхвърля. Прибавяйки към това и факта, че между тях има много шарлатани, аз бих посъветвал читателите, да не прибягват до техните услуги. Нека, когато хората имат проблеми с духове, с чуване на гласове и други подобни, както и здравословни проблеми, да се обърнат към опитен духовник.
Полтъргайстите какво са?
Съдейки по делата на въпросните духове, защото „гайст” /geist/ е именно „дух” (в превод от немски), можем да заключим, че това са представители на тъмните сили, за които говорихме малко по-горе. Те се явяват, претендирайки да са извънземни и вместо да установят разумен контакт или някаква обмяна на информация, хлопат по стените, събарят мебели, което е под нивото на цивилизован извънземен. Там където има кръстно знамение или икона, там където се чете молитватези духове не биха могли да се появят. За съжаление, съвременните българи са позабравили тези средства или прибягват към тях, когато изгубят всякаква надежда.
Направи ми впечатление, че говориш за „цивилизовани извънземни”?
Употребих думата „цивилизовани”, за да подсиля идеята за някаква смислена мисия. Ако едно същество е прекосило разстояние от светлинни години, за да хлопа по стените и претендира за интелект, как да си обясним тези негови прояви. В светоотеческата литература са описани някои срещи на свети люде с подобни явления, за това и аз тук си позволявам да ги окачествя като изяви на тъмните сили.
Вярваш ли въобще в извънземни същества?
Ако полтъргайстите, които твърдят, че са извънземни, казват истината, склонен съм да допусна това. Всички са чували за известния Ки Ки от Пловдив и за неговите „подвизи”. Така че, ако действително дяволите са извънземни, защо да не вярвам? Мога да посъветвам хората, да се пазят подобни явления, защото определено не водят до добър край.
Кое смяташ за най-голям грях?
Ние не делим греховете на малки и големи. Действително има грехове, окачествени от Църквата като смъртни, но за мен всеки един грях е голям.
Кой порок ненавиждаш?
Ненавиждам е силно казано, но може би на първо място ме е антипатична зависта, защото тя е начало на всички останали пороци.
А като нравствена категория?
Християнинът няма право да мрази някого за това, че той притежава един или друг порок. Той може да мрази сатаната, който е в основата на пороците, но не и хората, защото Спасителят е повелил на Своите последователи да обичат дори враговете си.
Днес смяташ ли, че е признак на висок морал това: ако те ударят по едната буза, да обърнеш и другата?
Този стих от Евангелие според Матея подлежи на тълкувание. С тези думи Иисус Христос заповядва на Своите последователи да прощават на тези, които им правят зло, не да отвръщат на злото със същото. Преведено на простонароден език, Той иска да предпази хората от ситуацията: ударил го, че оня му отвърнал, че тоя му извадил нож и накрая се изклали... Това нещо важи и днес. С тоя пример, който давам, имайки пред вид и зачестилите напоследък побои и убийства, искам да кажа, че или не отвръщай на удара с удар, или не се навирай между шамарите!
Ще има ли потоп?
В Библията е писано, че след големият всемирен потоп Бог е сключил с Ной завет (договор), че повече няма да има потоп. Като знак за това Той създал дъгата, която е символ и спомен за този завет. Всички природни катаклизми, всички бедствия и болести са последица от човешките грехове. Когато Бог е изпратил потопа, е бил останал само един праведник – Ной и за тази си праведност той е бил възнаграден.
Църква и политика съвместими ли са?
Църква и политика са две коренно противоречиви и противоречащи си неща. Това, което става в Българската Православна Църква идва имменно от стремежа на политиците да господстват и над Църквата, да я ползват за свои цели, пропаганда, а може би и за други неща. Моят съвет към християните е: да не се опитват да се бъркат в църковната политика, защото за това се изискват твърде много познатия. Намесата на хора, които нямат понятие за Църква и християнство доведе Църквата ни до състоянието, в което се намира днес.
С какво да завършим?
С пожелание към читателите на вестник „Фактор М” да бъдат по-добри в отношенията помежду си, по-човечни, да бъдат по-редовни в посещенията на храма и Божията благодат да бъда с тях! Амин!
