Атон – огнище на православна духовност /1 част/
Гербът на ромейската династия Палеолози - двуглав орел от Средновековието до днес е герб на автономната монашеска държава.Корабчето бавно се отделя от кея на Уранополис, за да ни отведе в един нов непознат свят – светогорското монашеско царство. Според преданието на атонския полуосров е идвала да благовести света Богородица. Тя благословила Атон и предсказала, че той ще стане свещена земя. Заселването на монаси и отшелници започнало през шести век. Византийският император Константин Погонат /668 - 685/ предоставил полуострова на монасите. Примера му последвали и следващите владетели. Безброй знайни и незнайни монаси се подвизавали по тези земи и оставили светъл пример и духовна мъдрост. Днес на Атон има двайсет манастира, повечето от тях са гръцки. Има един български, един руски и един сръбски манастир. По повеление на древния монашески устав на тази територия не се допускат жени. Преживели превратностите на времето, атонските манастири и днес съхраняат ценни реликви, исторически извори и духа на неподправеното Православие.
<<< Манастирът Ксенофонт - първа спирка на поклонническото пътуване
По време на пътуването пред очите ни преминават живописни гледки, склонове, покрити с вековни гори, а тук-там се вижда някоя сграда най-често малък манастир – скит. Пропускаме две-три спирки на корабчето и слизаме на пристанището при манастира „Ксенофонт”. По установена традиция специално назначен монах ни посреща с чашка узо и сладък локям. След кратка беседа с водача на групата, той ни отвежда да резледаме главната църква на обителта. С учудване разбрахме, че игуменът на манастира, /с когото междувременно се запознахме/, е роден в Ню Йорк. Светите обители имат внушителен вид и приличат на крепости с високи отбранителни кули. През Средновековието те често са ставали обект на пиратски нападения. Всеки манастир пази нещо автентично, непокъното от времето. В храмовете осветлението е със свещи и кандила, както преди векове. Водачите, които ни посрещат, ни разказват историята на чудотворни икони и случки от живота на свети люде. Пред иконите висят на верижки часовници, златни и сребърни монети, различни скъпоценни вещи, дарени от хора, получили изцеление от болести или друг вид помощ. 
Крайморският гръцки манастир "Духияр" >>>
Пътеката покрай морето ни отвежда до съседния крайморски манастир – „Духияр”. Гостоприемният домакин /архонт/ ни разказва историята на един стенопис, превърнал се в чудотворна икона на света Богородица. После ни показа аязмото с лековита вода. След кратък преход се озовахме пред манастира „Констамонит”. Навсякъде цари покой и хармония, сякаш времето е спряло. По време на нашето посещение в руския манастир „Свети Пантелеймон” бяхме развълнувани от братската славянска реч и от сърдечния прием. Там пренощувахме, за да се отправим на другия ден към българската света обител „Зограф”.
<<< Манастирът "Ксиропотам", който съхранява най-голямото парче от автентичния кръст, на който е разпнат Христос.
<<< Манастирът "Констамонит"
Чудотворната икона стенопис на пресвета Богородица от манастира "Духияр"
Най-голямото автентично парче от кръста, на който е разпнат Спасителят Иисус Христос. Изрязано е във формата на кръст и е вградено в обкова на едно инкрустирано напрестолно евангелие. Българската светиня – Зографският манастир /2 част/
Престоят на корабчето по спирките е кратък. За това време можеш само да си събереш багажа и да прекрачиш върху малкия бетонен кей. Пред нас е арсаната /пристанището/ на българския манастир.
<<< Арсаната на българския манастир "Свети Георги Зограф"
Сивите стени и кулите излъчват мрачна студенина. Времето, морето и необитаемостта са оставили своя печат върху тях. Тръгваме пеш по земния път и се любуваме на приказно красивата природа. Скоро манастирът „Зограф” изниква пред нас величествен и тайнствен.
Манастирът "Зограф" поглед от запад >>>
Исторически документи споменават за него още през Х век. Основан е от братята Мойсей, Аарон и Иван Селима в края на девети век. Негови ктитори и дарители са били известни държавници, заможни българи и обикновени поклонници. Между тях можем да споменем византийските императори Лъв ІV Премъдри, Андроник ІІ Палеолог, българските царе Иван-Александър и Иван Шишман. Обителта е духовна школа, възпитала личности като патриарх Йоаким І, Теодосий Търновски, Евтимий Търновски. По време на османското владичество манастирът и неговите обитатели допринасят за съхраняването на българското национално самосъзнание. Тогава той успява да просъществува благодарение на щедрото дарителство на благочестиве българи и руси. Сградите, които виждаме днес са от периода 1750 г. – ХІХ век, изградени върху основите на по-стари постройки.
<<< Съборната църква на "Зографския манастир"
Трогнати от сърдечното посрещане на игумена и монасите, ние се настаняваме и тръгваме с търсещи очи, да разгледаме всичко. Навсякъде цари спокойствие и хармония.
Изкачваме стълбища, потъваме в лабиринт от коридори. Сякаш от столетия тук нищо не се променило. Търсенето ни е прекъсното от зова на манастирското клепало, което ни призовава в съборния храм на „Зограф”.
Запалваме свещ пред чудотворната икона на свети Георги. Преди столетия този образ се е пренесъл на стотици километри разстояние от Сирия и се е запечатал върху една дъска, подготвена за рисуване на икона. Именно тази така наречена „фануилска” икона е дала името на манастира – „Свети Георги Зограф”. Църквата се изпълва с народ, поклонници и гости от други манастири.
Фануилската чудотворна икона на свети Георги Победоносец от Зографския манастир, тази, която се е изографисала сама и е дала името на манастира >>>
Певците заемат местата си и започва всенощното бдение. Скоро по традиция при пеенето на полиелея залюляват полилеите. Пламъчетата на свещите хвърлят таинствени отблясъци и сенки в полуздрачния храм. Минутите бавно си пробиват път през мъглата от благоуханно кадиво.
Така неусетно осъмнахме. Започна тържествената Литургия. Звучните източни напеви отекват между сводовете на храма. Всичко е като приказка пищните одежди на свещениците, звънът на сребърните кадилници, ангелското пение на монасите. След края на службата и водосвета излязохме на литийно шествие с другата чудотворна икона от храма – „Аравийската”. За съжаление, не можахме да стигнем до външния параклис, защото заваля проливен дъжд.
<<< Аравийската чудотворна икона на свети Георги Победоносец - другата известна чудотворна икона от Зографския манастир. Според сведенията оставени от благочестиви монаси, тя е доплавала по морските вълни. За да не се карат, кой да я получи, я качват на муле и то я отнася във една от външните сгради на манастира "Зограф". Тук е снимана без сребърния обков.
Не остана нищо друго, освен да седнем на празничната трапеза. Дойде време да се разделям с нашите госпоприемни домакини – дузина благочестиви мъже, загърбили суетата на потъналия в пороци свят, за да се посветят на Бога. Преди да се качим на корабчето, събрахме по няколко обли камъчета от брега.Остана ни надеждата, че с тях ще анесем в България и благословението на света Богородица – невидимата господарка на този райски кът.
