Много рядко някой се сеща за учебни предмети и за други неща в училище да се допита до някой ученик или когато го правят е в доста тенденциозна форма. Исках да проуча мненията на различни специалисти от различни области по темата "Вероучение в училище". Не мога да пренебрегна и това да се допитам до деца, които посещават редовно богослужението. Има и такива, които помагат в храма и посещават занятия по вероучение. Николай с голямо желание и готовност се отзова на поканата за този разговор и поне според мен, се получи. Разговорът бе публикуван в "Православие България" и събуди интереса на читателите.Разговор с иподякон Николай Попов
Николай Попов е роден през 1995 година в Смолян, но живее в град Бяла Слатина, тази учебна година започва шести клас. Преминал е двегодишен курс по неделно вероучение. От четири години служи като иподякон в енорийския храм “Света преподобна Параскева”, Бяла Слатина.
Какви са твоите наблюдения за поведението на връстниците ти?
Аз виждам, че те се отнасят грубо едни към други. В междучасията има деца, които си преговарят уроците, но има и такива, които се бият или се заяждат с околните. В учебните часове същите пречат на учителите да си предадат уроците. Има случаи, когато деца симулират, че са болни, за да избягат от час.
Защо, според теб, децата са такива?
Защото нямат добро домашно възпитание. На някои родителите им не се отнасят сериозно, нито към оценките получени в училище, нито към забележките на учителите. Децата се учат на лоши неща едно от друго, от забранени сайтове в интернет и от телевизията – екшъни, трилъри и други.
Нужно ли е всички деца да изучават вероучение и защо?
Би трябвало вероучението да се въведе за всички деца, защото то може да помогне на децата да станат по-добри. Това ще стане, като ги научи да вярват в Бога и да изпълняват Десетте Божии заповеди: “Не кради!”, “Не убивай!”, ”Не прелюбодействай!”, “Почитай баща си и майка си!”.
От това, което си учил в часовете по вероучение, кое ти направи най-силно впечатление?
Това, че вярата в Бога прави чудеса. Дори ако си недъгав, сляп, глух, куц, ако вярваш, Бог може да ти помогне да оздравееш. Но затова е нужно да изпълняваш Неговите заповеди.
Сега си иподякон, смяташ ли и за в бъдеще да продължиш да служиш на Църквата?
Това зависи от много неща. Първо трябва да порасна и да осмисля всичко. Но имам голямо желание, да продължа да служа на Бога.
Това, че си иподякон помага ли ти извън храма – в училището, в отношенията с хората?
В училище ми помага: там понякога в уроците се говори за Бога, за светци, за християнските обичаи.
Случвало се е деца да ме наричат “попчето от църквата”, но аз не им обръщам внимание.
Какво ще пожелаеш на читателите и посетителите на уеб-сайта “Православие България”?
Бих им пожелал да са здрави и щастливи, да станат многобройни и да се учат на вяра и морал!
Аз виждам, че те се отнасят грубо едни към други. В междучасията има деца, които си преговарят уроците, но има и такива, които се бият или се заяждат с околните. В учебните часове същите пречат на учителите да си предадат уроците. Има случаи, когато деца симулират, че са болни, за да избягат от час.
Защо, според теб, децата са такива?
Защото нямат добро домашно възпитание. На някои родителите им не се отнасят сериозно, нито към оценките получени в училище, нито към забележките на учителите. Децата се учат на лоши неща едно от друго, от забранени сайтове в интернет и от телевизията – екшъни, трилъри и други.
Нужно ли е всички деца да изучават вероучение и защо?
Би трябвало вероучението да се въведе за всички деца, защото то може да помогне на децата да станат по-добри. Това ще стане, като ги научи да вярват в Бога и да изпълняват Десетте Божии заповеди: “Не кради!”, “Не убивай!”, ”Не прелюбодействай!”, “Почитай баща си и майка си!”.
От това, което си учил в часовете по вероучение, кое ти направи най-силно впечатление?Това, че вярата в Бога прави чудеса. Дори ако си недъгав, сляп, глух, куц, ако вярваш, Бог може да ти помогне да оздравееш. Но затова е нужно да изпълняваш Неговите заповеди.
Сега си иподякон, смяташ ли и за в бъдеще да продължиш да служиш на Църквата?
Това зависи от много неща. Първо трябва да порасна и да осмисля всичко. Но имам голямо желание, да продължа да служа на Бога.
Това, че си иподякон помага ли ти извън храма – в училището, в отношенията с хората?
В училище ми помага: там понякога в уроците се говори за Бога, за светци, за християнските обичаи.
Случвало се е деца да ме наричат “попчето от църквата”, но аз не им обръщам внимание.
Какво ще пожелаеш на читателите и посетителите на уеб-сайта “Православие България”?
Бих им пожелал да са здрави и щастливи, да станат многобройни и да се учат на вяра и морал!
