понеделник, 8 октомври 2007 г.

Изпитанието и чудото в живота на обикновения човек

Някои хора смятат, че днес животът на християнина е неимоверно труден, други търсят свръхестествени явления, личби и чудеса. Има и такива, които като не получат това, което са искали в молитвите си, се отдръпват, те не разбират, че е нужно търпение и че ако Бог не изпълнява техните молитви, това може и да е за тяхно добро. Хората са различни и имат различни начини да служат на Бога, но Той е един и православната вяра е една. Този материал е споделен опит, и мой, и на други хора. Би ми се искало хората да намерят полза от него. Статията излезе на страницата на "Словото" .

Пътищата, по които отделните хора влизат в Църквата са различни. Някои са възпитавани в християнски добродетели от деца, други в определен момент са потърсили помощ от Бога и така са достигнали до познанието на истината. Немалко хора дълго се лутат и търсят докато открият непреходната духовност на православното християнство.

Да бъдеш вярващ, да водиш духовен живот, да се стремиш към нравствено извисяване в днешното смутно съвремие изисква известни усилия. Още по-трудно е, когато довчера си принадлежал на света, увличал си се от различни страсти и пороци, а днес търсиш начин да се откъснеш от всичко това. Вътрешната духовна борба понякога е непосилно трудна, но ако човек твърдо се уповава на Божията всемогъща подкрепа, може да устои и да излезе победител. Някои се стъписват пред изпитанията, други биват увлечени от светския живот, който са водили и се връщат там, откъдето са тръгнали.

Истината е, че пътят на православния християнин днес не е осеян с цветя, а с тръни. Голяма част от новоповярвалите в началото преживяват нещо като духовна екзалтация, всичко им е много приятно, чувстват неизказана радост при посещението на храма, когато участват в богослужението, когато слушат проповеди и беседи. Това може да се приеме като проява на Божията благодат над тях, особено ако преди са живели далече от нея. С навлизането в духовния живот започват и изпитанията. Първоначалната екзалтация вече я няма, но не защото вече не получаваме благодат от Бога. Просто тя става неизменна част от живота ни, ние свикваме с нея и тя вече не предизвиква у нас първоначалното усещане. Сега ако се откъснем от Църквата, бързо ще усетим разликата – липсата на тази неземна благодат. Освен това, с напредването започва да се намесва лукавия и да се старае всячески да ни отлъчи от спасителния път по който сме поели. Оръжията му са много и различни, това са съмнението, унинието, гордостта и др. Тук именно е мястото на духовния наставник, който да открива дяволските козни навреме и с подходящи мъдри съвети да помага на по-неопитните, а и на по-напредналите да ги избягват.

Трите оръжия на християнина в битката за духовно оцеляване са известни – вяра, надежда и любов. Именно с тяхна помощ, с твърдо упование в Бога можем да избегнем нападките на сатаната. Още когато прави първите стъпки всеки един от нас трябва да се въоръжи с търпение. В духовния път не винаги нещата вървят гладко и ако липсва търпение, трудно ще можем да понесем някои изпитания.

Немалко хора, когато се сблъскат с изпитанията се отдалечават от Бога и смятат, че Той ги е изоставил. Те не съумяват да разберат, че проблемите най-често са следствие от нашите грехове, че Бог по този начин ни очиства и ни подготвя за вечния живот. Обикновено Творецът не ни поднася изпитания, които не са по нашите сили. Чрез тях, не Той ни изпитва, защото знае много добре, докъде се простират нашите способности. Те са по-скоро начин, Бог да ни покаже докъде сме стигнали в духовния живот, да ни даде въэможност да оценим правилно постигнатото. Една средновековна поговорка казва, че в огъня хартията гори, а желязото се калява. Именно това прави с нас Създателят, като допуска изпитанията в живота ни – дава ни възможност да разберем от какъв материал сме градили своя духовен дом. Ако е от хартия, неминуемо ще изгори, ако е от стомана, ще се закали и ще се подготви за нови и по-трудни изпитания. Колкото по-напред отиваме, толкова по-тежки изпитания можем да очакваме.

Има и случаи, при които вследствие на нашите грехове, може да преминем през смъртна опасност или да заболеем тежко. Тези моменти може да са плод на нашата гордост, например ако си мислим колко сме напреднали в духовния живот. Случва се хора с по-слаба вяра да се огънат и да се отдалечат от Църквата. Именно в такива моменти трябва да се прояви нашето търпение. Немалко аскети, просияли със святост, са въздавали слава на Бога за изпратените изпитания и са благодарели за болестите и немощите. Един много красноречив пример за търпение в изпитанията е праведният Йов. Една немалка част от нас на първо място ще потърсят Божията помощ за избавяне от заболяванията и страданията. В това, разбира се, няма нищо лошо. Но понякога се случва Божията помощ да не дойде веднага или да дойде чрез ръката на лекаря. От това нашата вяра не бива да отслабва. Има случаи, при които изцеряването се налага да дойде с помощта на медицинската наука. Случвало се е и в християнската древност на аскети да им се е налага да използват лечебни билки, а в по-късни времена да вземат медикаменти. Понякога не може да бъде избегната важна животоспасяваща операция, или поставяне на крайник в гипс, или раждане чрез цезарово сечение. В тези случаи Бог отново не ни е изоставил. Затова има различни молитви – например “Молитва преди операция”, “Молитва за благополучно раждане” и др. В това, че се е наложило да ни помогне медицинската наука, не трябва да търсим повод, да отречем всемогъщия Божи промисъл над нас. Има немалко случаи с хора, на които медицината е безсилна да помогне, но си връщат здравето именно благодарение на Божията благодат. Важно е да приемаме всичко с търпение и да сме твърдо убедени, че това е за наше изправление и спасение. Понякога може да се наложи да чакаме с години Бог да ни избави от някоя тежка болест или да ни даде шанс за положителна промяна в нашия живот.

За онагледяване на думите си искам да използвам за пример моменти от живота на един православен християнин, наш съвременник, живял във времето на атеистичния режим, преминал през изпитания, но през цялото това време, не загубил своята вяра и упование в Бога.

Бай Стоян е скромен, възрастен – над седемдесет годишен човек, който през по-голямата част от живота си е работил като технически персонал – поддръжка на топлоенергетични съоръжения. В своята младост, той с молитва търси спътница в живота и Божията благодат не закъснява – съпругата му също е вярваща християнка, която проявява съпричастност във всичко. Бог ги дарява с добри деца, които успяват да се изучат и да постигнат добра реализация в живота. Въпреки възбраните, налагани от режима, той и съпругата му не прекъсват връзката си с Църквата, а и в къщи не занемаряват християнските традиции.

Но и в техния живот не липсват изпитания. На втори юли 1969 година бай Стоян претърпява тежко пътно-транспортно произшествие. Вследствие на това е с пукнатина на черепа, счупен таз и две счупени ребра. Прекарва четиринадесет дни в кома. През времето докато лежи в болницата и след изписването му, той не спира да се уповава на Божията помощ и това, без съмнение, спомага за бързото му въстановяване. Неговите близки смятат, че за дълго няма да стъпи на крака, но след няколко месеца, около настъпването на новата 1970 година, той се връща на работното си място. Научен от детинство да благодари за Божиите благодеяния, бай Стоян дава обет всяка година да поднася като дар пред иконата на света Богородица един литър олио за църковните кандила и да откупува три благодарствени литургии, което продължава да прави и до сега.

Няколко години по-късно преминава през друго тежко изпитание. По време на работа, стъпва с двата крака в промишлен химически разтвор, вследствие на което получава раково заболяване на кожата. Лекарите успяват да излекуват левия крак, а на десния само ограничават разпространението чрез превръзки със сода каустик. Въпреки че не спира да ходи на работа, бай Стоян е принуден ежедневно да превръзва тези кървящи рани по десния си крак. Но не спира да възлага упованието си на Бога. Минават двайсет и пет години в мъчителни терзания и болки от раните. Но и молитвата на вярващия човек не угасва. Една нощ в съня си чува глас, който му възвестява, че молитваа му е чута. Гласът му казва да намазва раните със собствената си урина три дни подред и да не мие болния крак в продължение на десет дни. Колкото и странно да му звучи, бай Стоян изпълнява дадената препоръка и наистина след тези тринайсет дни заболяването напълно изчезва. Разбира се, той не пропуска да благодари за стореното му благодеяние и често със смирение разказва как по чудесен начин Бог му е възвърнал здравето.

Тук е мястото да подчертая, че описаното по-горе, не е рецепта от нетрадиционната медицина и че моята цел не е да популяризирам нов начин за лечение на кожните заболявания. Това е индивидуален и уникален случай, как по свръхестествен начин Бог може да посочи на вярващия човек средство с което да се излекува. Не бих посъветвал никого да го прилага, защото не мога да гарантирам, че ще му помогне. Този скромен труженик е получил тази възможност благодарение на своята вяра и именно това бих препоръчал на хората, страдащи от различни немощи: Търсете Божията помощ, търсете я с искрена и чиста вяра, не се съмнявайте, че ще я получите, бъдете търпеливи!

А моят приятел бай Стоян и днес живее живота на обикновен български пенсионер. След пенсионирането си напуска големия град и намира спокойствие на село. С молитва посреща утрото в малката къщичка, обработва големия двор, с благодарност сядат със съпругата му около скромната трапеза. Благодари на Всевишния за всеки нов ден и за това, че има сили да работи и да си произвежда продукти, за да си помага в тези трудни времена. Най-голяма е радостта му, когато го навестяват внуците. Тогава дава всичко от себе си, те да се чувстват удобно и да прекарат времето си приятно, но не пропуска да ги поучи и във вярата, да ги заведе на църква. Когато го посетят вярващи хора, за него е истински празник. В тези случаи той слага на масата богата трапеза и завързват разговор за нови книги, за духовния живот, за трудностите пред съвременните християни.

С дълбоко смирение, той настоя да не записвам фамилията и местоживеенето му в статията, защото предпочита да си остане обикновеният, неизвестен християнин. Но никой не е забравен от Бога, особено когато среща трудностите в живота и изпитанията с вяра и молитва. Именно тогава Бог върши чудеса и чрез обикновените хора, защото пред Него всички сме равни, защото сме Негови чеда и Той еднакво обича всички ни...