Повод за написването на това стихотворение стана годишнината от едно много печално събитие, което се разигра на коледен ученически купон пред дискотека "Индиго" в София. Често съм се питал, тия родители с кой акъл си пускат децата сами по тези заведения без контрол и без да има кой да ги пази? Но не смея да им задам въпроса директно, защото истината е много болезнена. Веднага ще стана по-чер от дявола. Каквито и съдебни дела да се водят, няма достатъчно строги мерки за родителско нехайство. Стихотворението е написано през декември 2002 година и в навечерието на Рождество Христово реших да го изпратя заедно с другото в "Словото". А дали някой ще се замисли? Само Бог знае.
нелепа смърт деца добри отнела,
и колко ли са хората успели,
да осъзнаят в себе си вината?
Отново някой друг ще е виновен,
и друг ще обяснява пред света,
и ще поеме отговорността,
за този грях, оказал се съдбовен.
Ще го запомним – “Черно Рождество”,
ще палим свещ на тази тъжна дата,
но няма да съзнаваме вината
на цялото ни болно общество.
Не ще поправим общите безредия,
и своя апатичен сън ще спим,
и пак безотговорно ще мълчим
при всяка нова пагубна трагедия.
Отново глас в пустиня се издига
апелът ми за коренни промени.
За да запазим нашите безценни
деца, да не забравяме “Индиго”!
