петък, 14 декември 2007 г.

Тъжно Рождество

Това стихотворение е написано през 2002 година по повод Рождество Христово. Мисля, че вдъхновението за него се породи от новинарските емисии, които показваха, как разни бизнесмени и публични личности правят дарения на домове за сираци. Питам се само, къде ли са през останалото време на годината? Стихотворението излезе в средата на декември на страницата на виртуална библиотека "Словото".

Навън прелитат като пеперуди
снежинки леки, нежнобели, чисти,
потънали в отблясъци сребристи,
полята спят съня си непробуден.

Ще екнат утре тежките камбани,
за истинско, най-светло тържество.
За празника Христово Рождество
в дома Господен всички ще поканят.

Но кой ли ще се вслуша в този зов,
че празни, вкаменели са сърцата?
На думи само, тази светла дата
е ден на християнската любов.

Пак призиви за помощи се чуват,
деца сподавят тежките въздишки,
че някои ще тънат във излишък,
а други ще гладуват и студуват.

Отново нежни песни ще се пеят,
но могат ли да стоплят тези песни,
когато там, сред стаите си тесни
сирачета за обич ще копнеят?

И пак ще има светло тържество
за някои, а други ще тъгуват
и с болка на сърцето ще празнуват
поредното Христово Рождество.