На моята учителка

Двадесет и четвърти май е един от малкото дни в годината, в който се сещат за учителите, за това, че и те са хора и трудът им заслужава уважение. Не са малко произведенията, които възпяват учителя и неговия труд.  Публикувах го в сайта "Намионална мрежа за хора с увреждания". Впоследствие видях, че хората многократно го препубликуват и се поздравяват с него за празника на учителя. Нека бъде поздрав и за всички посетители на моя блог!

Навън е нощ, звезди потрепват в мрака,
а купчина тетрадки още чака.
В очите от умора зачервени,
надвесени над букви разкривени,
оглеждат се душите детски, чисти,
излети върху снежнобели листи.
И пак с любов разгръщат две ръце,
тетрадка не – разтворено сърце
и сякаш между белите листа
е сбрано всичко ценно на света.
Душата преизпълнена следи,
кое дете как думите реди,
и грешките внимателно поправя,
но винаги на всеки подарява,
в оценката по мъничко отгоре,
с едно сърце за всекиго отворено.
А щом те срещне утре изгрев нов,
ще даваш пак от своята любов
на палавници с рошави главици
и на девици – стройни хубавици.
И ще ги учиш с дух и светлина
на разум, мъдрост и човещина.
И нека път поели към света,
успеят да запазят любовта!
Където и да идат след това,
докрай да пазят твоите слова,
що с обич вложи в техните сърца!
Защото те са твоите деца!