събота, 29 август 2009 г.

Идолът е гол!

Преди няколко дни изгледах една новинарска емисия и това ме вдъхнови да напиша един материал, който изпратих в "Православие БГ". Става въпрос за музикалното събитие на годината - концертът на Мадона. На следващия ден видях под публикацията коментари защитаващи "Звездата". Дали са имали възможността да я видят как пее кощунствено прикачена върху кръст. Вероятно не. Ами, всеки има право на мнение, но една застаряваща проститутка, която се изживява като богиня би трябвало да понесе своето поругание.

Отдавна исках да напиша нещо за съвременните форми на идолопоклонство, но идеята за този материал дойде като по поръчка. Тя се роди, след като на двайсет и шести август изгледах по BTV-новините репортаж от стадиона, където се подготвя грандиозният концерт на “мега звездата” Мадона.

И по-рано съм попадал на информация за концертите на рок, поп и какви ли не звезди, макар и на нито един да не съм присъствал на живо. Въпреки всичко, което съм чел или чувал за техните изяви, кадрите и придружаващите ги новини, направо ме стъписаха. Огромно множество работници с помощта на скъпа техника строяха огромна сцена, в продължение на дни /вероятно повече от седмица/. Но това далеч не бе всичко: камерите показваха специалните помещения за сценичните работници, за загрявка на танцьорите, за певицата, трапезария за персонала и за какво ли още не. Ако не ме лъже паметта, шейсет тира, натоварени с тежко оборудване, се точат един след друг през граничните пунктове. Специална фирма, отговаряща на куп изисквания, е наета за охраната на концерта и на самата певица. Нямам подробна информация, колко точно пари са пръснати по това мероприятие, но цялата тази суета се вихри около концерт за една вечер?!

Като глас в пустиня потънаха изказванията, че концертът е организиран точно в деня, в който Църквата спомня отсичането честната глава на Господния Предтеча и Кръстител св. Йоан. Първо са безвъзвратно закъснели, а и по-рано да се бяха обадили, никой нямаше да ги чуе.

Ако трябва да бъда откровен, харесват ми като звучене и някои от песните, които вероятно са били и хитове по топкласациите. Певицата безспорно има талант (за разлика от някои наши т. нар. “звезди”.)

И все пак, като се сетя за начина й на обличане, за откровените интимни намеци и сцени по клиповете, за безсрамните танци и кълчения, както и пикантните скандали съпътстващи кариерата на Мадона, виждам, че и нейните прийоми за привличане на зрители и слушатели, не се отличават много от тези на нашите попфолк певици.

Това, което ме шокира в случая е, че всичко, не граничи, а буквално преминава в едно грандиозно идолопоклонство. Най-грозното е, че се случва на фона на всеобщата мизерия в цялата ни държава, в условията на световна финансова криза, при нарастваща безработица, при положение, че стотици хора, ровят по контейнерите за смет.

“Не си прави кумир и никакво изображение, на това що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.” Гласи Втората Божия заповед. С нея Създателят цели, да ни предпази от съблазънта да се покланяме на животни и природни стихии, както и от опасността да превърнем в идол някой суетен земен човек. Дадена е с основание, защото на много от владетелите в древността се е гледало като на богове или са ги считали за генетически свързани с божества от езическия пантеон.

В съвременен аспект идоли стават певци, музиканти, актьори, политици, спортисти, телевизионни водещи, топмодели и други личности с голяма популярност. При всички подобни случаи, въпросната персона, макар да има големи дарби, успехи или власт, всъщност носи в пълнота всички човешки слабости. Тъй като днешното поколение в по-голямата си част е възпитано в атеизъм, няма как да признае, че дарбите – певчески глас, художествени и артистични умения, физическа красота, са дар от Бога. Така то реално се обрича, да отдава почит и служение на хора като на богове.

Няма как да не забележим поведението на феновете по концертни зали и стадиони, където екзалтираната публика в буквалния смисъл на думата се прекланя пред своите идоли. Самите изпълнители нерядко биват наричани “богове” на китарата, на футболната топка, на танца. Пример от миналото: в чест на китариста Ерик Клептън са изписвали графити по стени и стадиони: “Дайте соло на бога! Ерик е бог!” Друг път ги наричат с думи като “прима”, “кралица”, “крал” или направо “кумир” и “идол”. В голяма част от случаите, превръщането в идол се дължи основно на външна физическа красота, разкрепостено сценично поведение, арогантност, разсъбличане, цинични текстове, еротични намеци и пр. При такива неимоверни усилия просто няма как да останеш незабелязан, дразнейки низките страсти на публиката. Забелязват те медиите, скандалното ти амплоа цъфти по страниците на жълтата преса, вече се е намерил и някой предприемчив “меценат”, който да инвестира в твоите дарби и ето че се превръщаш в идол. Вследствие от това, освен печалбите от концертна дейност, от издадени албуми и пр., се къпеш в слава, спрягат те по първите страници на вестници и списания, излъчват те по електронните медии, преследват те за автографи, на сцената те боготворят и те обсипват с цветя. За тях ти си божество в човешки образ и те, нарушавайки външния Божи закон, ти отдават служение като на такова.

Подготовката за концерта на Мария-Луиза Чиконе (както, ако не се лъжа, се казва) по всичко прилича на точно такъв тип идолослужение. Няма нищо лошо в това да имаш хубав глас и хората да те ценят като изпълнител, но това, на което ставаме свидетели, основателно навежда на мисълта, че тази жена се изживява като богиня. Наясно съм, че това е нещо нормално за шоубизнеса, но има неща, които не мога да подмина с лека ръка. Питам се, дали не можеше, да излезе на по-скромна сцена и да не си позволява такава показност и харчове? Не би ли могла да бъде малко по-морална в сценичното си поведение и облеклото? Задавам си въпроса, колко време може да живее едно българско семейство, живеещо в мизерия, с част от парите, похарчени за оборудване и звездни прищевки? Убеден съм, че “звездата” е наясно с това, колко бедни хора има по света, но явно не й пука за тях.


Дали не трябва да благодарим на г-жа Чиконе, че като кощунства с кръста поне не го прави по долно бельо?

Другият сериозен негатив при поклонението пред идоли човеци е лошият пример и подражанието. Мога да кажа, че и то съвсем не е безобидно, защото в далечното минало, преди да открия за себе си Православието, аз също съм изпадал в подобна съблазън. То също беше на основата на слушаната от мен музика, на любимите ми рокгрупи. Подражанието на идолите е отрицателно явление, защото се свежда до облеклото и грима, до възприемане на арогантното сценично поведение, разголването, сатанизма и сексуалните предизвикателства в текстовете на песните, до насилието, извращенията и жаждата за слава. Слава Богу, аз никога не прекрачих крайните степени на тази граница! Стигнах само до стила в облеклото, до рошавите и зъбати плакати по стените и до любителската свирня на баскитара. Но имах възможността, да видя падението на други хора, които стигнаха дъното. Едни участваха в побои с бухалки и вериги, други разбиха семействата си, трети се отдадоха на алкохола. Не бяха малко и онези, които пропиляха години от живота си в безделие и лентяйство. Има и такива, които днес са отхвърлени от обществото наркотизирани руини. И всичко започна от любимата музика, от преклонението пред таланта на “звездите” и от подражанието.

Плеяда психолози, психиатри и други специалисти са писали за влиянието на съвременната жанрова музика върху човешкия мозък, визирайки всички пагубни последствия. И все пак най-големият бич си остава негативния пример, на който подражават младите, подрастващите и дори децата. Много младежи са стигнали до сатанизма и неонацизма започвайки именно като слушатели на твърд и тежък рок. Стотици подрастващи са загубили идентичността си, следвайки циничните текстове на рап формациите и посягайки към наркотиците. Възпитателният ефект на родната ни чалга просто не подлежи на коментар.

Какъв несравним пример за подражание само!?

Наред с подражанието тук се явява и друг деструктивен фактор. Това е съблазънта за самия млад човек, да се превърне в идол. Казвам го, защото в далечното минало аз също мечтаех да стана рок музикант, да изляза на голямата сцена и моите песни да се слушат из цяла България. Разбира се, преди всичко обичах музиката и това беше водещото в моето суетно желание. Божият промисъл ме предпази от това, но базирайки се на този опит, си давам сметка, че изкушението не е никак безобидно. То може да бъде преодоляно със съзряването и създаването на семейство, но може и да провали целия живот на “кандидатите за слава”. Кастингите на българския “Мюзик айдъл”, също свидетелстват за големия брой желаещи да станат кумири.

Най-пагубното е да положиш старание, да станеш идол с цената на всичко. И ако за едни това означава системни упражнения на музикалния инструмент, къртовска работа на сцената или тренировъчната площадка, за други това означава просто да се продадат. Не са малко хората, които за слава, пари, власт, облаги са готови да жертват доброто си име, да прекрачат границата на моралните компромиси. Примери за това изобилстват, както от миналото, така и от съвремието.

Проследявайки житейския път на “звездите”, много от младите хора си казват: “Какъв е смисълът да уча, да блъскам по осем или дванайсет часа на ден и да живея на ръба на оцеляването? Ето тези хора, с цената на малък компромис са постигнали толкова, колкото родителите ми за целия си живот не са успели.” Така компромисът се превръща в средство за постигане на целта. Да се продадеш става престижно. Начините да го направиш са много: да се хвърлиш в дебрите на политиката, да се разсъблечеш публично, да преминеш през леглото на някой платежоспособен спорсор, да откраднеш, да използваш това, за което други са се трудили. Така постигаш всичко, като се почне от хубава служба, пари, власт, слава, живот в лукс.

Ние като християни добре знаем, че земните неща са преходни и нетрайни, а светската слава много бързо отминава. Дори ехото й да отеква десетилетия след теб, тя най-сетне заглъхва. Всяко нещо си има цена! Някои съвременни кумири едва ли са си давали сметка, че медиите ще разголват личният им живот с пикантни подробности, че на всяка крачка ще ги преследват камери и фотообективи, че ще им се налага да се крият и няма да имат и ден спокойствие, че ще четат за себе си клевети и измислени истории, че един ден ще се червят пред децата и внуците си заради своето порочно минало. Колкото и да не искат да си го признаят, тези неща дълбоко ги нараняват и ги карат да страдат цял живот. Освен това големите пари и славата развалят и погубват човека. Много от “звездите”, в стремежа си да бъдат атрактивни и да опитат всички земни наслади, се отдават на тъмни пороци: хазарт, наркотици, извращения, като изгубват своята идентичност, а нерядко се и самоунищожават. Защото Бог поругаван не бива и онези, които се опитват да се изживеят като богове, рано или късно си плащат цената!

Един типичен пример за това е неотдавнашната ранна смърт на певеца Майкъл Джексън, един от кумирите на няколко поколения млади хора. Но той не е единственият, някои от по-възрастните още пазят спомени за краля на рока Елвис Пресли, за починалия от СПИН Фреди Меркюри, за смъртта на Мерилин Монро и десетки подобни случаи.

И ако имах възможността, да изляза за малко на стадиона, където ще се проведе грандиозният концерт, бих извикал пред камерите колкото ми глас държи: ЧУЙТЕ МЕ ХОРА, ИДОЛЪТ Е ГОЛ! Защото ако трябва да бъдем обективни, именно това е истината за “звездата” Мадона – идолът е гол, циничен, аморален, безсрамен, горделив, егоистичен и суетен! Скъпи млади хора, идолът е гол, не му се покланяйте, не му подражавайте, не го боготворете, не подхранвайте суетата му! Идолът е гол!

Няма как да не припомня думите на Спасителя Иисус Христос: "Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота и малцина ги намират." (Мат. 7:13, 14) Към тези думи, просто няма какво повече да се добави…