Напоследък все повече се чуват призиви, българското Православие да се върне към практиката на древната християнска Църква. Стига се до либерализация по отношение на най-важните тайнства, на поведението в храма, на отношението към свещени предмети и исконни християнски ценности.
Един от мотивите на либерализацията е привличането на повече хора и то предимно младежи в храма, както и тяхното “пълноценно участие в духовния живот”. Като пример се сочи практиката в православна Гърция, без да се взема под внимание, че се намираме в период на преход след шейсет години атеизъм и че болшинството българи не са минали дори основна катехизация.
Един от фактите, които ме карат, да оспоря мнението на “радетелите за връщане към древната традиция” е фактът, че ние дори не знаем, как да се обличаме в храма. Християни, които от години посещават богослуженито, /доста от тях дори спазват постите и се причестяват/, си позволяват да присъстват на Литургия непристойно облечени, без това да прави впечатление на никого. Налице е поредната либерализация, отстъпление и секуларизация на външния култ. Забележките най-често предизвикват конфликтни ситуации, хората, към които са отправени, нерядко мърморят, че вече няма да стъпят в църква. Вероятно някой ще сметне, че имам пред вид облеклото на жените, но това не е точно така, защото има принципи валидни и за мъжете.
Тъй като християнството не е само обредна традиция, а начин на живот, нашата вяра трябва да се проявява в нашите мисли, думи, дела, включително и в начина ни на обличане. Немалко от вярващите смятат, че в извънбогослужебно време, приличното облекло в църква не е задължително, а също и че извън храма можем да се обличаме според съвременните модни тенденции. Мнозина се оправдават, че никъде не пише, в какво облекло трябва да общуваме с Бога. Не мога да се съглася с тях, защото в основния авторитетен извор – Свещеното писание има податки – преки и косвени свързани с облеклото. Отделен е въпросът, че много от нас не четат Библията. Вековната практика на Църквата също е съхранила някои правила, които също малцина си правят труда да проучат.
Ако гледаме на нещата от гледна точка на историческата наука, първите дрехи са създадени, за да предпазят хората от неблагоприятните атмосферни условия – студ, дъжд, паляща горещина. Погледнато от библейска гледна точка, първите кожени облекла получават нашите праотци Адам и Ева при тяхното изгонване от рая /Бит. 3:21/. Малко преди това, те съшиват препаски от смокинови листа, за да прикрият телесната си голота /Бит 3:7/. Явно предназначението на облеклото не е само да предпазва от лошото време. След грехопадението се появява срамът. До този момент прародителите ни са като малките деца, които ходят голи по плажа и не се притесняват от това. Изживяният в Едемската градина срам е от извършения първороден грях и от телесната голота. Наред с греха в света влиза похотта на плътта и необходимоста от нейното задоволяване. Факт е, че след разделянето на хората на синове Божии и синове човешки, първите, останали верни на Бога, но водени от похотта на окото си вземат жени от дъщерите човешки. Така покварата завладява всички живеещи на земята и се стига до всемирния потоп. /срв. Бит. 6 гл./.
Именно с цел да предотврати разпалването на страстите, преданият на Бога човек е трябвало да прикрива старателно своята голота. В Стария завет се споменава, че в семейството не трябва да откриват един другиму голотата си. Това остава позволено единствено в границите на семейната двойка мъж и жена, съчетани чрез почтен брак пред Бога и хората /срв. Левит 18 гл./. За публично разголване, /в смисъл подобен на липсваща част от дрехата или късо подрязан хитон/, не е можело и дума да се издума. Всеки подобен опит е щял да бъде възнаграден от обществото чрез убиване с камъни.
В Старозаветния закон има категорична забрана, жена да не се облича в мъжки дрехи и обратното мъж в женски, "Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог", /Втор. 22:5/. Истина е, че съвремената конфекция доста размива границата между мъжкия и женския начин на обличане, но ако наистина сме приели в живота си да угаждаме на Бога, ще можем да се ориентираме. По времето, когато старозаветните евреи са получили заповедта, облеклото – хитон, пояс, връхна дреха и сандали, са били валидни и за мъже и за жени. Различни са били само формата и кройката. Мъжкият хитон е падал под коляното, а женския е стигал до петите. Жените са покривали главата си като знак за бащина или мъжова власт над себе си. И мъжете са покривали главите си при необходимост, за да се предпазят от силно слънце или дъжд. В моменти на покаяние евреите са обличали власеница от груб плат /вретище/ и са посипвали главата си с пепел.
Новият завет утвърждава благоприличието в облеклото и обноските. Христос осъжда не само прелюбодеянието на дело, но дори и вътрешното прелюбодеяние извършено в сърцето на човека /Мат. 5:28/, а неговата проявата най-често започва от похотта на окото. Две хиляди години назад и девиците, и омъжените жени стриктно са внимавали да не станат повод за съблазън.
В хода на своята мисионерска дейност на светите апостоли им се налага да установят някои правила. Между тях има и заповеди, които засягат начина на обличане. Една от причините е, че между езическите народи явно не е имало обичай, жените и девиците да покриват главата си, както това е било общоприето в Юдея. Такава заповед виждаме отправена към повярвалите езичници от Коринт. “Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива.” /1Кор. 11:4 – 6/ Тези библейски стихове предизвикват негативната реакция и на колежките от богословската гилдия, и на други вцърковени млади жени. Започват да спорят, че външното богопочитание няма нищо общо с вътрешното молитвено настроение. По-долу ще разгледаме и връзката между вътрешното и външното богопочитание и ще видим, че не са съвсем прави. По-скоро си мисля, че реакцията е предизвикана от притеснение, какво ще си помислят околните за тях. Случвало се е, дори преподавател от богословсия факултет да ме апострофира с друг библейски цитат от същото апостолско послание: “Но ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало.” /1Кор. 11:15/ Не приемам възражението, защото свети апостол Павел акцентира ясно и категорично върху необходимостта от покривало за жената. Ревностният мисионер, девственик и радетел за висок морал, не само изтъква тази необходимост, но и се обосновава: “Затова жената трябва да има на главата си знак за мъжова власт над нея – заради Ангелите.” /1Кор. 11:10/ Той задава въпрос към коринтяните, към които е отправено посланието: “Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?” /1Кор. 11:13/ Това, че жената е бивала под мъжка опека, съвсем не значи, че библейският текст я определя като втора категория. В тъмните древни времена тя се е нуждаела от закрила. Неомъжената девица е била под властта на баща си, а омъжената под властта на своя съпруг. Понятието власт също не трябва да се разбира като сляпо подчинение. В ония времена, когато се е държало жената да встъпи в брак девствена, е имало и закони, които да подпомагат избягването на съблазънта.
Може да се каже, че съвременните светски настроени хора, израсли в атеизъм, се приближаваме до повярвалите езичници, за чието спасение се грижи св. апостол Павел. Това става явно, като се погледне, как опозорява жената съвременната мода. Именно към съвременната еманципирана жена могат да бъдат отнесени думите от апостолското послание до Тимотей: “Също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие.” /1Тим. 2:9, 10/ И за представите на по-старото поколение, и за съвременните млади е повече от ясно, кое е прилично облекло. Срамежливостта и целомъдрието тотално отсъстват от живота на съвременното поколение и на християнките се налага да избират между Божието и светското, рискувайки да понесат подигравки заради Христовото име. Все пак това още не е основание да се разголят според съвременните модни тенденции. А в Божия дом и особено по време на богослужение, е препоръчително, да се съобразяват с установеното от апостолите и вековната практика.
В каноничните правила на светата Църква по-често се говори за облеклото на клириците и девствениците, но има и неща валидни за всички. Още през четвърти век Гангърският събор, (340 г.) наред с правилата засягащи брака и подвижничеството, формулира канони свързани с облеклото и външния вид. Присъстващите на събора тринайсет епископи забраняват, жена да се облича в мъжки дрехи /правило 13/, забраняват също и на жена да стриже косата си /правило 17/ и ако това се прави заради мнимо подвижничество такива се подхвърлят на анатема. В последното правило на събора /правило 21/ се казва следното: “похваляваме и простото нескъпоценно облекло, употребявано само заради обикновеното грижене за тялото, но се отвръщаваме от носене на меко и префинено облекло”. С оглед избягване на съблазънта и връзката с недозабравеното езичество отците на Шестия вселенски събор (681 г.) забраняват категорично мъж да се облича в женско облекло и жена в мъжко /правило 62/.
Препоръки за начина на обличане се срещат и в творенията на някои отци и учители на Църквата. В своето “Послание до Диогнет”, св. апостол Кодрат (+ ок. 130 г.) пише, че християните се отвращават от всичко което им напомня за езическия разкош, нелепата суетност в облеклото и всичко останало. В своя трактат “За съпругата” Тертулиан (+ ок. 223) споменава: “Бог ни забранява да се тревожим за това, какво ще ядем утре, тъй като знае от какво се нуждаем. А това не е тежестта на огърлиците и гривните, нито пищните дрехи... това е, да се задоволяваме с малко и е съпътствано от скромност и целомъдрие.” Когато се обръща към омъжените, в произведението си “За брака” той пише: "Така по отношение на вашите дрехи и многото украшения и накити, вие трябва всякак да отсичате, отхвърляте и премахвате този излишен за вас ненужен разкош.” На необходимостта от това, жената да бъде прилично облечена и с покрита глава, същият посвещава изцяло една от своите творби – “За облеклото на жените”. Там той се обосновава от библейска, от църковна и от социална гледна точка. Ето какво споменава за облеклото и свети Киприян Картагенски (+ 258 г): “Ако, когато излизаш, носиш забелязващи се украшения и се обличаш в разкошни дрехи, ще привлечеш погледите на младите мъже, ще възбудиш желанията им, ще подхраниш страстите им; ако самата ти не погинеш, ще погубиш другите, ще станеш за тях отрова и меч.” “Бъдете такива, каквито ви е направил Бог: запазете чертите си такива, каквито Създателят ви ги е дал – лице без грим, врат без украшения, тяло, облечено с прости дрехи.” Свети Антоний Велики (+ 356) съветва: “Не обличай дреха, която може да те накара да изпаднеш в суета и да се възгордееш!” Свети Ефрем Сириец (+ 373 г.), на страниците на “Добротолюбие”, за борба с тшеславието, наред с чревоугодието съветва, да се избягва прекалената суетност в обличането. В една от своите проповеди св. Йоан Златоуст (+ 407) говори: “Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си...” Пак на страниците на духовното ръководство “Добротолюбие” светите преподобни Варсануфий Велики (+ ок. 540) и Йоан Пророк (+ ок. 530) приканват към умереност във всичко включително и в начина на обличане.
Като цяло скромност, целомъдрие, благоприличие, липса на гримове и излишни украшения се отличава в линията поддържана по онова време. Покриването на главата за жената в храма е валидно за всички от женски пол: девици, омъжени жени и вдовици. В немалко от християнските общности то се спазва като начин на обличане и извън богослужението. Скромността и чистотата без съмнение са общоприети и за мъжете, независимо от тяхното социално и материално положение. Прави впечатление, че повечето от заповедите, съветите и препоръките са предназначени за жената, като целта е да не става повод за съблазън.
Векове наред от древност до наши дни, в обществата, където доминира християнството има неписани правила, възприети като начин на живот, които бдят за морала и се стараят да изкореняват предпоставките за неговото погазване. Това води след себе си изискването за благоприличие в начина на обличане, за избягване на всичко, което би предизвикало съблазън у противоположния пол. Изискването е било валидно, както при девойката, така и при семейната вече жена. Свободните жени от типа на актриси и блудници /еквивалент на днешните проститутки/ са били низвергнати от обществото и подложени на публично презрение.
В края на ХІХ и началото на ХХ век под давление на техническия напредък в развитието на текстилната и шивашката индустрия в живота на хората навлиза понятието мода. Не че до този момент не е имало разпространен стил на обличане в различните исторически епохи, но по времето на ръчното шиене и тъкане, всяка дреха е била уникат. Сега вече има възможност един модел да стане достъпен за десетки, дори за стотици хора. Като център на световната мода се оформя френската столица Париж, а нейното развитие е свързано с имена като Габриел Шанел, Кристиян Диор и др.
Немалка роля за промяната в начина на обличане изиграва сексуалната революция. Първите опити за промяна в сексуалния мироглед идват от основателя на психоанализата Зигмунд Фройд (1856 – 1939) и неговия последовател Вилхелм Райх (1897 – 1957). Те се обявяват срещу традиционното патриархално семейство, искат разрешаването на разводите и считането на брака за незначителен. Във връзка с контрола над раждаемостта пледират за разрешаването на абортите и въвеждането на контрацептиви. Райх претендира, извършителите на сексуални престъпления да не ги съдят, а да ги подлагат на лечение чрез методите на психоанализата. Наред с това имат и някои положителни идеи, като изискване за полова просвета сред младежите и медиците, както и за задължителна полова хигиена. Въпреки, че идеите им намират широк отзвук, те не повлияват драстично върху начина на обличане. През 30-те години на ХХ век дългата рокля, покритите рамене и повечето традиционни атрибути от женското облекло се запазват. Жена смятаща себе си за дама, е трябвало да носи и ръкавици, както и съобразена с модните тенденции шапка. Постепенно, към началото на Втората световна война, полата започва да се скъсява, но все още пада под коляното. Всъщност, не винаги при скъсяването на роклята и опростяването на облеклото целта е да предизвиква съблазън. В немалко от случаите то просто е трябвало да стане удобно и практично /за работа, за лов, за каране на велосипед и пр./
Истински бум настъпва през 60-те години на ХХ век. Теориите на Алфред Кинси (1894-1956) подпомогнати от Хю Хефнер (род. 1926 г.) и тиражирани на страниците на списание “Плейбой” предизвикват пагубен обрат в морала на Американското общество. Не е необходимо много време “Сексуалната революция” да достигне до всички краища на планетата. Тогава безмилостно са атакувани традиционните християнски ценности свързани с брака и семейството. Интимното общуване от средство за продължаване на рода и изява на възвишени чувства се превръща предимно в средство за доставяне на удоволствие. Именно през тези години се утвърждава стереотипът на предизвикателната, аморална и сексуално агресивна жена от рекламите и страниците на лъскавите списания. Филмите, вестниците, списанията, порноиндустрията, а в последните деситилетия и интернет работят за утвърждаване на сатанинските “прозрения” на Кинси. Тогава в модата набират скорост късата пола и късата рокля, както и всички други начини за откриване и разговлане части от женското тяло. Така постепенно непристойното облекло се превръща в най-висша мода, а разголените актриси, певачки и манекенки в модели за подражание.
Изведеното по-горе отклонение, бе направено, за да се види, откъде тръгват болшинството от съвременните модни тенденции. Няма съмнение, че битката срещу християнските ценности е с цел да се утвърди един непочтен бизнес, но той носи печалби и прехрана на стотици хиляди и разполага с баснословни финансови ресурси, така че защитниците на морала нямат голям шанс публично да го оборят. И когато стане въпрос за етика в начина на обличане, нерядко ни апострофират със забележки: “Ама, в кой век живеем!?” “Какво, сега, като бабичка ли да се обличам!?” “Аз така не съблазнявам никого” и други подобни.
Независимо от модните тенденции и сезона потници и рязани бодита, къси поли и панталони са едни от най-неприемливите в храма одежди
Всъщност става въпрос за някои основни принципи. Сигурен съм, че всички, които посещават лекарски кабинет, очакват лекарят да ги посрещне в характерната бяла престилка. Наред с принципите на бизнеса, хората, решили да правят кариера, биват обучавани, как трябва да се обличат и как да се държат в обществото. Присъствието на светско парти, тържествена вечеря, оперен концерт или коктейл изисква подобаващо за случая официално облекло. Мога да изброя още примери, но от изложеното би следвало, да се замислим, че и участието ни в богослужението, особено когато става въпрос за света Литургия, изисква да отидем в подходящи одежди. Някои автори, писали вече по темата за поведението в храма, сравняват присъствието ни на това тайнство с посещението в двореца на високопоставен цар. Имат право, защото Божият Син Иисус Христос стои над всички земни царе и владетели. И ако би било неуместно, да се явим на аудиенция при президента без сако и вратовръзка, то още по-неуместно ще е, да се появим на неделното богослужение по шорти и потник. Някои институции, /като Софийски градски съд, например/ вече въвеждат правила в начина на обличане за хората, които ги посещават.
Голите гърбове, дълбоките деколтета, дългите цепнатини по роклите също не са никак подходящи за посещение на богослужение.
За нас не е необходимо да създаваме правила, просто трябва да се върнем назад и да си спомним писаното в Свещеното писание, за да избегнем внасянето на светски дух в Църквата. Скромност, благоприличие, целомъдрие, избягване на излишното разточителство, тези основни принципи се препоръчват и поощряват като правила за облеклото по време на обществена молитва. Ако в къщи, докато сме сами, не е проблем да изчетем молитвеното си правило по анцуг, халат или потник, в храма това е свързано с особеното ни отношение към Бога, към богослужението, към братята и сестрите, с които възнасяме обща молитва. Дори делничното ни облекло, трябва да бъде съобразено с това, дали няма да предизвиква у някого съблазън. Защото и през другите дни може да се отбием и да запалим свещичка с молитва за здраве, или да присъстваме на вечерня, на повечерие, на петохлебие. Ако сме на почивка в крайморски град, колкото и да ни се иска, не можем да влезем в молитвения дом по плажна хавлия и бански. Или по-точно: “може, ала не трябва!” Просто е нужно да разберем, че като приемаме Православието, ние го приемаме като начин на живот, че то влияе върху цялостния ни мироглед, поведение, отношения с околните. Без съмнение това засяга и стила на обличане. Нещо повече, той е свързан с нашето външно Богопочитание. Това съвсем не означава, че външното трябва да измести вътрешното. Колеги богослови и други християни критикуват онзи начин на поведение, общоприет в други поместни православни църкви, изискващи благоприличното облекло в храма, което всъщност е продиктувано от страх от Бога и уважение към установените от Църквата правила.
Не може да се каже, че мъж с подобен къс панталон е прилично облечен за Литургия
Още по-горе споменахме, че благоприличието в облеклото е валидно не само за жените, но и за мъжете. Представителите на силния пол смятат, че щом за техния начин на обличане се споменава рядко, значи за тях няма правила. Ако за един официален коктейл трябва да се облечем с костюм и вратовръзка, то можем ли да си позволим, да присъстваме на Литургия по бермуди, потник и джапанки? Отговорът е категорично “не”. И ако нямаме възможност да се облечем със сако, то може поне да се постараем облеклото ни да е прилично, чисто и изгладено. Ние самите трябва да сме умили тялото си, да сме гладко избръснати, сресани, с изпрани и изгладени дрехи. Шапката, /ако носим такава/, трябва да свалим още преди влизане в църква или при лошо време в притвора и да я сложим едва след като напуснем молитвения дом. За късите панталони и бермудите вече споменах, но пак повтарям, че не са уместни за участие в обща молитва и дори за индивидуално посещение на храма. Джинсите /дънки/ в много държави се ползват като дреха за физически труд, но ако нямаме друго, то поне трябва да са чисти, без петна и кръпки или раздрани по модела на някои модни тенденции. Има и такива без излишни пайети, кръпки и лепенки по тях. Същото е валидно и за якетата. На нозете трябва да обуем прилични сандали /през лятото/ и здрави, излъскани според джоба ни обувки /през пролетта, есента и зимата/. Като неподходящо облекло за участие в света Литургия може да се смята анцуг, /чието предназначение може да бъде за физзарядка, за прекопаване на градината или разхождане на кучето в парка, но не и за служба. Не са препоръчителни и спортните фланелки с лозунги, емблеми на спортни тимове, надписи на рок и поп-състави, на естрадни и фолк певци и прочее.
Напоследък по-често обсъждано е облеклото на жената в храма. Вероятно причината е, че светския безсрамен начин на обличане често се пренася и там. Както вече отбелязахме по-горе, в облеклото за църква трябва да преобладава скромност, благоприличие и целомъдрие. Което значи, да избягваме пищните тоалети, многобройните украшения и грима. Дрехите и като материя, и като кройка, трябва да бъдат съобразени с това, да не придизвикват съблазън у околните. Това значи, да се избягват прозрачните и полупрозрачни материи, мрежестите тъкани и прозиращите коприни. Като модели не е редно да се обличаме за служба с къси рокли и поли, с дрехи и блузи, които разголват различни части от тялото и привличат вниманието, в това число е редно, да се откажем от дълбоките деколтета /независимо от сезона/, от разголения корем, от големите цепки и цепнатини на роклята, от роклите с голи рамене и гърбове. Не са препоръчителни и дрехи плътно прилепнали към тялото и очертаващи неговите анатомични форми. Валидно остава правилото – пола под коляното, но и това е доста разтегливо понятие. Панталоните от десетилетия са навлезли в дамското облекло, ако и през вековете да са били мъжка дреха. Ако не можем да избегнем обличането с панталон, то поне би трябвало, панталона или джинсите да не прилепват плътно по тялото, да не целят да подчертаят красивите и стройни крака. Това което споменахме за късите панталони при мъжете, е валидно и за жените. Много хора биха ме апострофирали, че жената задължително трябва да бъде с пола или рокля. По-горе съм поместил цитат от книга Второзаконие и определението на Шестия вселенски събор, другото го оставям на съвестта на благочестивите сестри.
Заострените високи токчета вдигат повече шум от необходимото и са по-подходящи за вечерно парти или коктейл
Хубаво е също и обувките да са по-скромни, със съвсем нисък ток. Високите токове вдигат по-голям шум при придвижване в храма и могат да разсеят молитвата на хората около нас. Най-неприемливи са високите тънки токчета с метални накрайници. Според някои психолози чукането на токчетата също е начин за привличане на мъжкото внимание. Украшенията и бижутата трябва да ограничим до минимум: кръстче, малка иконичка на гърдите, съвсем семпли обици /ако не можем без тях/ и не повече от един пръстен /за онези, които винаги носят венчалните и годежните си халки /. Гримът е редно, да е ограничен до възможния минимум, без червило или гланц за устни. Виждал съм жени, които свалят червилото преди влизане в храма, мисля, че и така е редно. Целта е, да не се оставят мазни и мръсни следи по иконите, кръста, напрестолното евангелие, мощи на светци, плащаницата на Велики петък, ръката на свещеника и въобще всеки предмет за свещена употреба. Понякога е трудно тези дамски атрибути да бъдат почистени и с времето захабяват повърхността на дървените икони.
Българската християнска и фолклорна традиция е изисквала
от жената да покрива главата си
Относно покривалото за главата – забрадки, кърпи, шалове и прочее – ще отделя малко по-голяма част от текста. Темата е широко дискутирана по форуми, православни издания, вестници, списания и др. Много съвременници, предимно жени, под давление на светския мироглед и под влияние примера на околните, отхвърлят това правило. Както споменахме, Тертулиан посвещава цял трактат със заглавие “За облеклото на жените”. Покритата глава, както казва и свети ап. Павел, за девойката е знак за бащина опека, а за омъжената жена за мъжова власт над нея. Днес намираме различни начини и предлози да заобикаляме тази апостолска заповед. Доста млади жени се притесняват от забрадката, като я свързват с една отминала традиция. В Първото апостол-павлово послание до коринтяни пише “с покрита глава”. Тогава покривалото е имало по-различна форма и е покривало дори и рамената. Кърпата за глава е част от бита на средновековната българка и дори до средата на ХХ век. И в етнографията ще видим, че покривалото по нашите земи винаги присъства, макар да има различна форма: забрадка, кърпа за глава, шамия, сокай и др. Значи, че забрадката не е единствената алтернатива. Нужно е едно парче плат, може да бъде шал, може да бъде воал, или копринен плат, или нещо друго, с което да ограничим погледите на околните /мъже/ в храма. Друга причина, поради която е редно жената да прибере косата, е възможността, това естествено украшение да се запали от горяща свещ. Такива случаи изобилстват по литийните шествия около Възкресение Христово.
Установеното от апостолите правило за покриване на главата
може да бъде видяно и в православната иконография
Съществен въпрос е: от каква възраст девойката трябва да започне да присъства на богослужение с кърпа на главата? Тертулиан, който с подробности разглежда въпроса за покривалото смята, че девицата трябва да започне да се покрива в ранната възраст, когато започва да се оформя като жена. Днес това развитие при различните момичета започва на различни години. Виждал съм семейства, които слагат шалче или покривало на главите на момичетата още в ранна детска възраст (7-10-годишна). Не мога да кажа дали е правилно или не. Детето е чисто и не предизвиква съблазън, но от друга страна, благочестивият навик му се вменява от ранно детство. Това вече е избор на родителската съвест. На онези, които се противят на апостолската заповед Квинт Септимий отговаря: “Арабските жени, които са езичнички, ще ви съдят. Те, които не се задоволяват да си покриват само главата, а покриват и лицето си, като оставят отвор само за очите, са въодушевени повече да се откажат от светлината, вместо да унижават цялото си лице.” (Уточнявам, че по това време ислямът все още не е възникнал като религиозна система). Тертулиан акцентира още в началото на своето произведение, че това не е само традиция или външен обряд, а нещо повече: “Все пак нашият Господ Иисус Христос се нарече Сам Истината, а не „Обичаят”. Ако той винаги е бил, ако и сега е във всяко нещо, Истината е нещо вечно и най-древното от всичко съществуващо.” Много често младите избягват да се обличат подобаващо и да покриват главите си от суетната мисъл, какво ще си помислят околните за тях. Аз на тяхно място бих си помислил: какво ще си помисли Христос за мен. Всъщност когато говорим за облеклото /в храма и извън него/ става въпрос не за мода, а за определен стил, който импонира на нашия начин на живот. Защото модата е нещо преходно, а стилът е трайна изява на нашата личност, и жизнена философия.
С описаното по-горе съвсем не искам да омаловажа вътрешното молитвено настроение на вярващия в храма. Разбира се, че то е важно и по-съществено. Но човекът е двусъставен душа и тяло и като отдава почит на Бога, трябва духа и тялото да са в единство. Нещо повече, апостолът извисява човешката същност до храм Божи, обитаван от Божия Дух. /срв. 1Кор. 3:16/ По време на св. Литургия трябва да положим старание, да вникнем във всяка дума на свещеника, в символиката, във всяко чинодействие, във всяка молитва, да ги съпреживеем, да станем част от общото цяло. Всеки фактор, който пречи на това трябва да бъде отстранен. Затова и в древност до тайнството са били допускани само духовно осъзнати люде, а след затварянето на дверите, /след Литургията на словото/ движението в молитвения дом е преставало и всички са били максимално съсредоточени.
Клириците и игумените на манастирите поединично са измислили начини, да предупреждават посетителите и богомолците за прилично облекло. Това става с помощта на табели, или просто спират неприлично облечените и им подават нещо да се наметнат. Дрехите могат да бъдат наметала, покривала, дълги пончоси, дълги поли, забрадки или други временни одежди, които се ползват докато същите излязат от молитвения дом или обителта. Може би засега това е добро решение. Другото е катехизация и просвета, постоянно напомняне и личен пример.
Никой не би искал след като го целунете
да оставите върху лицето му мазни следи от червило или гланц.
В храма е още по-неуместно
Използвана литература:
1. Библейски речник, С. 1995 г.
2. Георгиева, М., Б. Семкова – Липсата на правила за обличане е правило в българските офиси, http://www.karieri.bg/
3. Добротолюбие, Свято Троицкая Сергиева Лавра 1992 г.
4. Св. Йоан Златоуст – Беседи на нравствени теми, http://www.pravoslavieto.com/
5. Николов, Иван – Как да стоим и се държим в църква, Костенец б. г.
6. Св. Киприян Картагенски – За поведението на девиците, http://www.christian-books.hit.bg
7. Св. ап. Кодрат – Послание до Диогнет, http://www.pravoslavieto.com/
8. Облеклото през 20 век и до 1939 година, http://www.diacheli.com
9. Поведение в храма, http://bgrod.org/pravoslavie/
10. Правила на светата православна Църква, С. 1936 г.
11. Рисуем костюм, http://www.dresspaint.ru/
12. Тертулиан, Квинт Септимий – За брака, http://christian-books.hit.bg
13. Тертулиан, Квинт Септимий – За облеклото на жените, http://christian-books.hit.bg
14. Уикипедия
15. Цоневски, Илия К. – Патрология – живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели, С. 1986 г.
