вторник, 13 октомври 2009 г.

Вяра и образование - необходимото примирие

Въпреки, че мотивите да бъде въведен за всички учебен предмет религия са достатъчно убедителни, тази благородна инициатива твърде често се сблъсква с предразсъдъците на закостенялата и бюрократична образователно система. Винаги се намират аргументи, с които да отхвърлят тази толкова необходима за духовното оцеляване на нацията ни инициатива. Имах още какво да добавя по темата, но статията щеше да стане прекалено дълга. Публикувана е в портал "Православие България".

Мина доста време от далечната 1997 година, когато за първи път бе въведен предмет религия в началния курс на общообразователните училища. Първоначално като свободно избираем, по-късно на места стана и задължително избираем. През тези години бяха изказани многобройни становища, бяха публикувани десетки статии по темата за въвеждането му като общозадължителен.
Изказваха мнения духовници, експерти, педагози, инославни, иноверци и родители. Някои от мненията съвпадаха, други си противоречаха. Казват, че мнението на родителите не е меродавно, но и то не е без значение, защото е изява на общественото мнение. Ако зависеше от мен, аз повече от всичко искам християнските нравствени ценности да бъдат неделима част от живота на младото поколение. И все пак ясно осъзнавам, че за да стане предметът религия задължителен за всички, е наложително, да се направят кардинални промени в образователната система, в учебните планове и програми, както и в съдържанието на учебния материал.
Ще използвам един пример от моята практика, за онагледяване на ситуацията: Докато правех първите стъпки като преподавател по религия, когато все още нямаше учебници, пособия за учителя и помощна литература, сам преразказвах библейските събития и се стараех, да направя материала интересен и достъпен за децата. В един от първите уроци, за сътворението на света, тъкмо когато разказвах, как Бог е изваял човека от земна пръст, как е вдъхнал в лицето му жизнено дихание, едно дете вдигна ръка и ме прекъсна: “Господине, пък на нас госпожата ни каза, че човекът е произлязъл от маймуната.” Ето ти първия сблъсък между християнския религиозен мироглед и преподаваната десетилетия наред Дарвинова теория за произхода на човека. В никакъв случай нямах право да кажа, че учителката е казала една неистина, защото това щеше да бъде сериозен удар върху авторитета на колежката. По никакъв начин не можех да заобиколя и това, което беше заложено в моята учебна програма. Тогава намерих начин да изляза от ситуацията с цената на малък компромис, като защитих и авторитета на колежката и своя собствен мироглед, заложен в урока. Все още не съм сигурен, дали тове е било включено в материала по природознание или учителката е изразила собствено мнение, защото през тези повече от десет години министерството направи доста промени. Едно нещо е сигурно, че и в двата случая тя няма вина. Образоветална система, която отрича съществуването на Бога, все трябва по някакъв начин логично да обясни произхода на човека. Но това не е единстения прецедент. Самият аз, като нередовен учител по история, съм преподавал в VІІ клас Дарвиновата теория за произхода на човека от маймуната. Такова беше съдържанието на учебника и аз трябваше да се придържам към него. Канен съм на открити уроци по литература под надслов “библейски легенди и митове”. Още по онова време, трупайки опит, осъзнах, че е необходимо новият образователно-възпитателен предмет религия да бъде свързан в континуум с всички останали учебни дисциплини.
Това поставя сериозно и отговорно въпроса: образователната система да признае съществуването на Бога. Многократно съм чувал възражения от страна на учители и други кадри: Не може да се въведе религия за всички, защото нашето образование е светско! Още преди повече от десет години д-р В. Кожухаров убедително доказа, че светското образование не отхвърля тотално вярата на човека в Бога. То просто е извън юрисдикцията на Църквата и е подвластно на държавата. Но тук се сблъскваме, не толкова с научен потенциал, колкото с експерти израснали и възпитани по времето на реалния социализъм. На тези кадри им е безкрайно трудно, да се примирят с признаването на висшестоящо Същество, Първопричина на всичко останало в нашия видим свят. Смятайки, че стъпват на научни основи, те тиражират хипотези и теории, отречени и отхвърлени от съвременната наука. Докато едни седят по канцелариите и се занимават с бумащина, други прекарват денонощия в лабораториите, организират експедиции, търсят, измерват, сравняват, дават нови знания и нерядко опровергават по-старите. Така вместо, както някои твърдят, че науката е отрекла съществуването на Бога, се оказва, че различните точни науки и изследванията върху природата доказват, че Той е в основата на всичко. За съжаление това нерядко остава встрани от учебното съдържание.
Много от нещата, които преди години се смятаха за неопровержими теории, днес на базата на научни изследвания, вече са доказано несъстоятелни. Един от проблемите е, че кадрите от системата на образованието не винаги сравняват учебното съдържание по история, биология и други дисциплини с учебното съдържание по религия. Така един преподавател по история от старата генерация би могъл да заяви, че описаният в Библията потоп е мит, въпреки намерените от археолозите доказателства в Месопотамия и на други места по света за тази глобална екологична катастрофа.
Преди повече от двайсет години ни учеха, че хората поради своето невежество, не можели да си обяснят природните явления, стихийните бедствия, произхода на света, затова си измислили богове, на които приписали свръхестествени свойства. В по-зряла възраст ни вменяваха, че религията е вредна, че е опиум за масите, че е измислена от господстващата класа, за да може да потиска народа и прочее, добре познати “научно-атеистични” измишльотини. По онова време едно от условията да направиш кариера, беше верността към партията и нейната доктрина. Днес тази безбожна идеология продължава да витае в кабинетите на експертите, като продължава да твърди, че вездесъщата наука противоречи на религията и че именно тя е отрекла съществуването на Бога. Питам се: дали някои хора просто не ги е страх от промяната? Дали това, децата да растат далече от спасителното учение на Православието не е в угода на някого?
Не зная кои последни научни изследвания и хипотези вземат за основа съвременните учебни предмети, но именно през последните години, на базата на научни изследвания физиката призна съществуването на Бога. Разбира се, пътят до това заключение е бил дълъг, труден, изпълнен с противоречия. Той започва от Исак Нютон с неговото понятие “ефир”, последван от Айнщайн, който не намирайки научно обяснение, ту приема “ефира”, ту го отхвърля. Първите стъпки са направени с изследвания върху скоростта на светлината от Физо и Майкълсон, преминават през светлите дебри на квантовата механика, през трудовете на Хайзенберг и Бор, потопяват се в морето на Пол Дирак, изкристализират в теорията за физическия вакуум. Физиката признава енергийно-вълнова форма на материята. През последните десетилетия на ХХ век науката в лицето на акад. Г. И. Шипов признава: “Аз твърдя, че има нова физична теория, създадена в резултат от развитието на представите на Айнщайн, в която се появява някакво ниво на реалност, синоним на което в религията е Бог – някаква реалност притежаваща всички признаци на Божеството... Разбира се, физиката не нарича това всемирно съзидаващо Начало на всичко “Бог”, а Му дава името “Абсолют”. Е. Мертон пише за Абсолюта: “Това е чистият Дух, непривързан към никакво живо същество... Той не прави нищо и не се стреми към нищо. Той просто съществува.” Нещо повече, на тази основа физиците създават и нова теория за произхода на материалния свят, предшестван от “света на идеите” или това, което нашата вяра нарича духовен свят.

снимка - Руският учен акад. Г. И. Шипов

Наред с изследванията на физиците напредват и някои изследвания на психолози, психофизици и други учени върху човешкото съзнание. Така сериозната наука старателно се рови в трудовете на алхимиците, в секретните изследвания от немските концлагери, използва нови и нетрадиционни методи, за да достигне до признаване съществуването на душата. Акад. А. Е. Акимов пише на страниците на списание “Сознание и физическая мир”: Индивидуалното съзнание като функционална структура включва в себе си не само собствения мозък, но и стуктурирания във вид на торсионно изчислителна машина физически вакуум в пространството около мозъка, т. е. явяват се като своеобразен биокомпютър.” Науката инвестира в развитието на торсионните технологии, като залог за недалечното бъдеще, когато енергийните ресурси на планетата ще бъдат изчерпани. Екипи от учени с помощта на сложна апаратура се опитват да проникнат в света на нематериалното, на окултното, на езотеричното, да измерят, да установят, да докажат. От наша гледна точка би могло да се каже, че се опитват да проникнат в света на духовното през задните врати, което крие сериозни рискове, но от друга страна става ясно, че епохата на отричащата Бога наука е безвъзвратно отминала.
Противно на всякаква логика е и твърдението, че животът се е зародил случайно. Все едно от едно находище на желязна руда случайно да се образува чисто нов автомобил. Материалният свят около нас се подчинява на природни закони, животът също. И най-малкото нарушение например на закона за гравитацията в планетарен мащаб би предизвикало катастрофа. Животът не само се подчинява на закони, но изисква специални условия, които нямат нищо общо със случайността. Колкото и да е удобна хипотезата за случайното зараждане на живота, тя търпи обстойна критика и справедливи обвинения в несъстоятелност.
Ако се върнем там, откъдето започнахме, а именно от Дарвиновата теория за произхода на човека от маймуната. Повечето от находките в подкрепа на тази теория са части от скелети, черепи, челюсти, зъби. Те можеха да бъдат считани за доказателства до момента, в който генетиката напредна достатъчно, за да направи необходимия анализ. Именно анализът на генетичния материал доказва, че няма никакво генетично родство между човека и маймуната. Това обаче не е всичко. Оказа се, че в генетично структурно отношение неандерталецът и кроманьонецът, представяни за междинни звена в еволюцията на човека, нямат нищо общо помежду си. Те просто са били два паралено обитаващи Земята биологични вида. Като по-силен и приспособим нашият прародител кроманьонецът е изместил неандерталеца.

снимка - Въпреки, че генетиката убедително опроверга Дарвиновата теория, днес хиляди хора продължават да се смятат за потомци на маймуните.

Аз съм убеден, че с болшинството от читателите сме на едно мнение. Изнасям тези факти, като аргументи в подкрепа на необходимостта от преосмисляне на образователната концепция. Ако преди 30 години един експерт по образованието бе отрекъл произхода на човека от маймуната и беше признал творческата роля на Бога, това щеше да доведе не само до дисциплинарно уволнение, а до преследване от страна на държавата-партия. Днес, когато тръбим, че живеем в демократично общество, подобна дискриминация е недопустима. Затова би било пълна инсинуация, да остават в учебното съдържание отречени от целия свят и остарели научни хипотези, само защото са удобни на атеистичния мироглед на една затънала в бюрокрация система.
След като науката е признала Бога и то не от вчера и днес, редно е и образователната система целокупно да Го признае. Това няма да коства авторитета на никого, а и би изгладило доста недоразумения. Фатално ли ще бъде, уроците по естестени науки да отхвърлят произхода на човека от маймуната. Нима е невъзможно в часовете по физика, освен другите хипотези за произхода на света, да влязат и съвременните изследвания от деведестте години свързани с информационните полета, торсионните технологии и в крайна сметка признаването на Абсолюта или казано на наш език Бога. Все още има историци от старото поколение, които допускт груби неточности при преподаване на уроци свързани с възникването на християнството, с неговото развитие и история.. Тези недоразумения трябва да бъдат изгладени, а в изготвянето на учебното съдържание е необходимо да участват и теолози, запознати добре с историята на Църквата. В часовете по литература трябва да спрат да говорят за митове и митологеми, защото личностите и събитята свързани с Библията, които преподават, (например цар Давид), са доказани исторически, а не са измислици и митове. Безкрайно неуместно е, християнството да се поставя под един знаменател с езическата религия не древните гърци. Тези корекции трябва да бъдат направени, за да има образованието ни наистина научна и точна обосновка. Вероятно самите учители по религия в различните степени на обучение вече са разбрали, че на подрастващите, колкото и да са малки, нещата трябва да им се поднасят обосновани логически. Живеем във век, който учените наричат информационен и точността на информацията е от изключителна важност. Особено, когато се касае за образование. Аз вярвам, че образователното ни министерство има волята и кадрите с помощта на които да направи промените.
С това съвсем не искам да кажа, че трябва да бъде забравен Дарвин. Напротив, подрастващите трабва да знаят, че науката не е безпогрешна и че една неоснователна научна теория може да бъде опровергана на базата на по-нови и съвременни изследвания. Те трябва да се научат да правят разлика между хипотеза (научно предположение) и научна теория (базирана на изследвания и опити).
Факт е, че учените вече търсят начин за обединение между науката и религията. Едната от причините е, че самата наука доказа съществуването на Бога. Другата и изключително важна причина е тази, че само религията носи в пълнота необходимите нравствени критерии, за да обезпечи използването на науката само за доброто и за благото на хората. В своята реч пред Вторият Международен Конгрес "Реалността на Финия Свят" в Санкт-Пегербург 1995 г. д-р т. н. В. Н. Волченко отбелязва следното: "Един от пътищата за изход от нравствено-екологичната криза се състои в усъвършенстването на човешкото съзнание, в замяната на жизнените ориентири в посока от потребителски към духовни...” Учените ясно осъзнават, че без високите нравствени принципи, предоставени от религията, науката водена от човешката алчност и жажда за власт може да доведе до нова Хирошима или до нов Чернобил, до чудовищни експенименти върху хора и пр. Повече от ясно е, че последиците от това ще бъдат катастрофални за цялото човечество. Вярно е, че да се променят критериите и да се направи коренна промяна на учебното съдържание не е лека задача. Истина е, че за това са нужни време, кадри и средства, но преди всичко се иска добра воля. Защото начинанието си струва. В името на бъдещето на младото поколение, в името на просперитета на нацията, в името на България.