Много се зарадвах, когато в мрежата започна разпространението на филма "Великата тайна на водата" (руски документален в две части), защото той помогна донякъде да се обяснят някои от нещата свързани с паметта на водата. Тази статия е написана за изданието "Благовестник". Препоръчвам, ако имате възможност да си направите абонамент. За повече информация на http://blagovestnik-bg.com/.Когато бях ученик в гимназията преди 1990 година в часовете по химия ни учеха, че светената вода добива необикновените си целебни свойства, от това, че престоява в сребърни съдове. Днес, години по-късно на базата на научни изследвания, вече е установено, че има голяма разлика между сребърната вода и светената вода.
Съвременните лабораторни опити достигнаха до сензационни факти, свързани със свойствата на водата. Оказа се, че водата има памет. Нейните молекули образуват така наречените клъстери – устойчиви съчетания от молекули с различна форма.
Най-успешно това се вижда след замразяване в криогенна камера. Водата, подложена на различни въздействия: думи, словосъчетания, музика, облъчване със светлина или микровълни, добива различна форма на клъстерите, според спецификата и характера на информацията. Преди десетилетия, в лабораториите установяваха, че светената вода е много близо по химичен състав до дестилираната, но има сладникав вкус. Днес, след замразяване в криогенна камера се виждат нейните красиви звездоподобни образувания. Тази тайна и досега не е разбулена докрай, но вероятно в този вид водата съхранява благодатта – източник на чудотворни изцеления, на плодородие, на възстановяване на силите и пр.
Светената вода се получава, при отслужване на църковен обряд – водосвет. Той се извършва от свещенослужител /свещенк, епископ/ над съд с вода или воден басейн. В резултат на молитвите, водата обилно се прониква от Божията благодат и коренно променя своите свойства. Чрез нея можем да укрепнем духовно и физически, да се изцерим от телесно или душевно заболяване. Тя се използва за освещаване на домове, икони, знамена и др.
Още св. Кирил Александрийски препоръчва да полагаме кръстен знак с ръка върху храната и водата, които поемаме. В много християнски домове осеняват с кръстен знак храната след молитвата преди ядене. От голяма важност е да знаем, че целебните и чудотворни свойства на светената вода не се проявяват автоматично, а изключително в подкрепа на вярата. Не е достатъчно да вярваме, че тя може да ни помогне. Необходимо е да съзнаваме, че Бог е любов /1Йоан 4:8/, че е излял благодатта Си над водата и именно тази благодат ще ни излекува. Историята на Църквата познава хиляди случаи на изцеления, макар и не всички да са документирани, но извършителят на чудото е сам Бог.
Водата помни! Тази тайна е била известна още на древните хора. Като доказателство във фолклора ни е залегнал терминът „мълчана вода”. Вода, която се пренася от извора до дома при пълно мълчание. Фактите сочат, че тази течност, която употребяваме в своето всекидневие, без да й обръщаме особено внимание, попива всяка наша дума, всичко което става около нея. Още в първата половина на ХІХ век барон Карл фон Райхенбах установява, че водата подложена на светлината на различни небесни тела, променя вкуса си. Днес технологиите дават много по-големи възможности. Професор Ямото Масару и други учени извършват серия от експерименти, като произнасят над водата различни думи и словосъчетания, пускат различна по жанр музика. При изричане на думи като „глупак” „ненавиждам те”, „Хитлер” образуваните от водата клъстери са безформени и грозни. Когато думите имат положителен заряд, образуванията имат правилна геометрична, хармонична, красива форма. За промяната на структурата са важни не само думите, важен е емоционалния заряд, който влагаме в тях, чувствата, които ни вълнуват в момента. Няма съмнение, че тази информация влияе върху онези, които пият водата.
Случвало ми се, е хора да се оплакват, че светената вода, която са взели преди време от храма „се е развалила”. Тоест, добила е миризма на застояло, променила е вкуса си, съдът е зеленясал и прочее. Това води до извода, че макар и веднъж поела Божията благодат, водата не може да я съхрани завинаги. Просто защото не е изгубила способността си да поема нова информация. А новата информация може да се наслагва върху предишната, но може и да я заличи. Става явно, че за да можем да съхраним водата във вид близък до първоначалния след освещаването, трябва да я съхраняваме по подходящ начин.
Щом водата се влияе и поема информацията от надписите върху бутилките, за нейното съхранение трябва да използваме съдове без етикети, надписи, орнаменти и числа. Това се отнася и за капачката, с която ще покрием съда. Но това все още не е всичко: важно е мястото за съхранение и това как я пренасяме. Ако след като излезем от храма поставим шишенцето със светена вода в дамската чанта, при мобилния телефон, докато стигнем до дома, тази вода поне отчасти ще промени своята структура. Ако я съхраняваме в прозрачен съд, в помещение, където през деня минават много хора, работи телевизор, чува се силна музика, осветената течност рано или късно ще поеме тази информация и ще изгуби благодатнте си свойства. По-добрият вариант е в спалнята, в шкаф или скрин, далече от телевизор, компютър, мобилен телефон. Щом водата е в състояние да се влияе от нашите емоции, това означава, че когато я поемаме, трябва да сме умиротворени, изпълнени с благоговение и молитвено чувство.
Опитът показва, че не необходимо, винаги, когато свършим светената вода, да ходим в храма за друга. Просто трябва да долеем съда с обикновена вода и тя ще се освети. Важно условие е, да не прелива, да не отива в канала за отпадъчни води. Не можем да позволим Божията благодат да се похаби по такъв начин. Ако все пак ни се налага, да освободим съда в който я съхраняваме, трябва да я излеем на чисто място, което не се тъпче, най-добре върху растение в саксия.
Съвременните лабораторни опити достигнаха до сензационни факти, свързани със свойствата на водата. Оказа се, че водата има памет. Нейните молекули образуват така наречените клъстери – устойчиви съчетания от молекули с различна форма.
Най-успешно това се вижда след замразяване в криогенна камера. Водата, подложена на различни въздействия: думи, словосъчетания, музика, облъчване със светлина или микровълни, добива различна форма на клъстерите, според спецификата и характера на информацията. Преди десетилетия, в лабораториите установяваха, че светената вода е много близо по химичен състав до дестилираната, но има сладникав вкус. Днес, след замразяване в криогенна камера се виждат нейните красиви звездоподобни образувания. Тази тайна и досега не е разбулена докрай, но вероятно в този вид водата съхранява благодатта – източник на чудотворни изцеления, на плодородие, на възстановяване на силите и пр.
Светената вода се получава, при отслужване на църковен обряд – водосвет. Той се извършва от свещенослужител /свещенк, епископ/ над съд с вода или воден басейн. В резултат на молитвите, водата обилно се прониква от Божията благодат и коренно променя своите свойства. Чрез нея можем да укрепнем духовно и физически, да се изцерим от телесно или душевно заболяване. Тя се използва за освещаване на домове, икони, знамена и др.
Още св. Кирил Александрийски препоръчва да полагаме кръстен знак с ръка върху храната и водата, които поемаме. В много християнски домове осеняват с кръстен знак храната след молитвата преди ядене. От голяма важност е да знаем, че целебните и чудотворни свойства на светената вода не се проявяват автоматично, а изключително в подкрепа на вярата. Не е достатъчно да вярваме, че тя може да ни помогне. Необходимо е да съзнаваме, че Бог е любов /1Йоан 4:8/, че е излял благодатта Си над водата и именно тази благодат ще ни излекува. Историята на Църквата познава хиляди случаи на изцеления, макар и не всички да са документирани, но извършителят на чудото е сам Бог.
Водата помни! Тази тайна е била известна още на древните хора. Като доказателство във фолклора ни е залегнал терминът „мълчана вода”. Вода, която се пренася от извора до дома при пълно мълчание. Фактите сочат, че тази течност, която употребяваме в своето всекидневие, без да й обръщаме особено внимание, попива всяка наша дума, всичко което става около нея. Още в първата половина на ХІХ век барон Карл фон Райхенбах установява, че водата подложена на светлината на различни небесни тела, променя вкуса си. Днес технологиите дават много по-големи възможности. Професор Ямото Масару и други учени извършват серия от експерименти, като произнасят над водата различни думи и словосъчетания, пускат различна по жанр музика. При изричане на думи като „глупак” „ненавиждам те”, „Хитлер” образуваните от водата клъстери са безформени и грозни. Когато думите имат положителен заряд, образуванията имат правилна геометрична, хармонична, красива форма. За промяната на структурата са важни не само думите, важен е емоционалния заряд, който влагаме в тях, чувствата, които ни вълнуват в момента. Няма съмнение, че тази информация влияе върху онези, които пият водата.
Случвало ми се, е хора да се оплакват, че светената вода, която са взели преди време от храма „се е развалила”. Тоест, добила е миризма на застояло, променила е вкуса си, съдът е зеленясал и прочее. Това води до извода, че макар и веднъж поела Божията благодат, водата не може да я съхрани завинаги. Просто защото не е изгубила способността си да поема нова информация. А новата информация може да се наслагва върху предишната, но може и да я заличи. Става явно, че за да можем да съхраним водата във вид близък до първоначалния след освещаването, трябва да я съхраняваме по подходящ начин.
Щом водата се влияе и поема информацията от надписите върху бутилките, за нейното съхранение трябва да използваме съдове без етикети, надписи, орнаменти и числа. Това се отнася и за капачката, с която ще покрием съда. Но това все още не е всичко: важно е мястото за съхранение и това как я пренасяме. Ако след като излезем от храма поставим шишенцето със светена вода в дамската чанта, при мобилния телефон, докато стигнем до дома, тази вода поне отчасти ще промени своята структура. Ако я съхраняваме в прозрачен съд, в помещение, където през деня минават много хора, работи телевизор, чува се силна музика, осветената течност рано или късно ще поеме тази информация и ще изгуби благодатнте си свойства. По-добрият вариант е в спалнята, в шкаф или скрин, далече от телевизор, компютър, мобилен телефон. Щом водата е в състояние да се влияе от нашите емоции, това означава, че когато я поемаме, трябва да сме умиротворени, изпълнени с благоговение и молитвено чувство.
Опитът показва, че не необходимо, винаги, когато свършим светената вода, да ходим в храма за друга. Просто трябва да долеем съда с обикновена вода и тя ще се освети. Важно условие е, да не прелива, да не отива в канала за отпадъчни води. Не можем да позволим Божията благодат да се похаби по такъв начин. Ако все пак ни се налага, да освободим съда в който я съхраняваме, трябва да я излеем на чисто място, което не се тъпче, най-добре върху растение в саксия.
