петък, 17 юни 2011 г.

Да забраним тютюнопушенето в храмове и манастири

Скъпи приятели - читатели и посетители на блога. Предлагам на вашето внимание един текст, който адресирах до премиера и до още няколко държавни инстанции, да въведат в сила европейските изисквания за забрана на тютюнопушенето за храмовете и манастирите в България. Ако някой от вас желае да подкрепи инициативата, може да изтегли файла с текста на писмото и адресите, да попълни данните си и да го изпрати до същите инстанции, а по негово собствено желание и до някои други институции. В прикачения файл ще намерите и адресите. По свое желание може да помогнете в инициативата да се включат и други хора, други вярващи, интелигентни, образовани, ваши приятели и въобще хора от цяла България. От сърце благодаря за съдействието и подкрепата! Текстът е споделен в Национална мрежа за хора с увреждания. Благодарности на портал "Бъди верен", който съдейства писмото да стигне до повече хора и се включи в инициативата! Благодарности на електронна библиотека "Православно помагало" и блогът на Кина Златева, които също публикуваха текста на писмото.
Изтеглянето на файла става с помощта на ТОЗИ ЛИНК.

Отворено писмо до Министър-председателя, до Министъра на здравеопазването, до Министъра на културата и до Председателя на Народното събрание на Република България

Господин Министър-председател, дами и господа,

Във връзка с актуалните дебати и европейските изисквания, да се забрани тютюнопушенето на обществени места, бих искал да отправя към Вас и подчинените Ви институции следното предложение: Да бъде подготвена и обнародвана специална наредба /или друг нормативен акт/ за забрана на тютюнопушенето в сградите на храмове, манастири, молитвени домове, както и всякакъв вид сгради и обекти с култово-религиозно предназначение, в прилежащите им дворове, административни и складови помещения, а също и в гробищните паркове. От църквите и другите вероизповедания да се изиска, поставянето на съответните забранителни табели и надписи, валидни, както за служителите, така и за посетителите на храмовете. Контролът по изпълнението на закона или наредбата да се възложи на компетентните органи. Това се явява необходимост от гледна точка на факта, че служащите при храмовете не винаги са в състояние да следят за поведението на присъстващите, особено на големи празници, когато се събират много хора /например православният Великден/.

Едно от важните основания за подобна забрана е фактът, че немалко от българските храмове, манастирски комплекси и други култови сгради са паметници на културата и като такива са обект на посещение за чуждестранни туристи. Можем да си представим, как се представя страната ни пред културна Европа, когато виждат свещенослужители и други лица да пушат в култови сгради и средища.

Немалка част от храмовете и манастирските комплекси са обект на поклонение. От чисто етична гледна точка е недопустимо тютюнопушенето на места, където хората идват, за да окажат особен вид религиозна почит и благоговение.

Ако законът забранява употребата на цигари и друг вид тютюневи изделия в училища, музеи и на други обществени места, не е ли повече от необходимо, да се забрани тютюнопушенето в религиозните средища, които трябва да бъдат образец за чистота, където се проповядва висока етика и дълбока хуманност?! Смятам, че това е допълнително, но важно основание, да не се допуска злоупотреба с цигари в храмовете и прилежащите им дворове, в манастирите и всички останали молитвени домове, както и на местата, където се почита паметта на покойниците.

Известно е, че тютюнопушенето създава опасност от възникване на пожари, а това поставя в риск ценни и автентични сгради, с прилежащите им културни ценности. Известни са случаи от недалечната история на пожари в култови средища, например в жилищните помещения на Рилския манастир. Особено пожароопасни са складовите помещения, в които се съхраняват восъчни и парафинови обредни свещи.

Смятам, че подобна наредба не е в разрез с религиозните права на нито едно от регистрираните у нас вероизповедания, дори ще допринесе за повишаването на техния авторитет.

Смятам, че тютюнопушенето от страна на духовни лица и външни посетители на храмовете накърнява достойнството на религиозните институции и е оскърбително за хората, които търсят в религията упование и висока нравственост.

С уважение: Цветан Диковски

вторник, 14 юни 2011 г.

Черешова задушница и Петдесетница /видео/

Черешова задушница и Петдесетница from Tsvetan Dikovski on Vimeo.

Представям на уважаемите читатели и посетители на блога моето участие в предаването "Матине с Рава" по локална телевизия "ЕТА РАВА". Водещи Ирена Мицковска и Теменуга Станчева, оператор Николай Алексиев. Предаването е излъчено на 12 юни 2011 година /Петдесетница/.
Беседата за празника е предшествана от TV-репортаж, представящ лошото състояние на някои гробищни паркове в община Бяла Слатина. Репортажът е сниман на Черешова задушница и затова беседата започва с коментар за състоянието на гробищните паркове. Ако някой проявява интерес, може да го изгледа с помощта на ТОЗИ ЛИНК.
Участието ми засяга православния празник Петдесетница, понятие за Църква, Кръщението и други.
Материалът се публикува с изричното разрешение на телевизия "ЕТА РАВА".
Извинявам се за известното неудобство със звука. Ако имате проблеми с гледането в блога, може да опитате във VIMEO.

събота, 4 юни 2011 г.

Международният конкурс "Озарение"

Неотдавна моят приятел - руският писател и поет Елдар Ахадов сподели с мен, че организира свой литературен конкурс. Днес вече мога да го поздравя с успешното приключване на конкурса и да публикувам едно кратко съобщение за резултатите от него. Мога само да му пожелая, конкурсът да се утвърди като традиция и разбира се много нови творчески успехи и литературни награди! Съобщението е предоставено от самия Ахадов и е отразено от "Моята библиотека" и "Културните новини" на портал "ЛитерНет".

Резултати от поетичния конкурс „Озарение”:

Приключи първият международен, рускоезичен, поетичен конкурс „Озарение” организиран от авторския сайт „Миры Эльдара” /„Световете на Елдар”/, принадлежащ на известния руски писател и поет Елдар Алихасович Ахадов.

В конкурса взеха участие с творбите си 485 литератори от Русия, Украйна, Белорусия, Узбекистан, Германия, САЩ, Израел, Финландия, Австралия и други страни. Конкурсът продължи три месеца. Произведенията на трийсетте участници-финалисти бяха предложени за гласуване от посетителите на авторския сайт. Читателското гласуване определи десет печеливши творци лауреати. Участниците бяха наградени с парични премии, а също и със специално приготвени поименни дипломи, грамоти и благодарствени писма.

Първо място в конкурса спечели стихотворението „Ако ти се присъни...” на световно известния писател Тимур Зулфикаров – носител на премия „Хъртли-Мерил” /Холивуд – САЩ/ за най-добър сценарий, „Най-добрия роман на Европа” /Великобритания/, „Ясна Поляна” /2004 г./, „Най-добра книга на годината” /2005 г./ и премия Антон Делвиг /2008 г./.

Второ място зае Дина Крупская – известна московска преводачка на англоезична литература, литературен редактор, поетеса, една от създателките на редица списания за деца и юноши, носител на литературна премия по името на Корней Чуковски.

Трето място получи стихотворението на литератора и драматург от Омска област Игор Косицин, чиито пиеси жънат успехи в омските и московски театри.

петък, 3 юни 2011 г.

Размисли за културата на Северозапада

Този материал бе предназначен за страницата  "Резерват Северозапад" и бе написан на подобаващия северозападен диалект. Не разбрах, какво стана с него и дали ще излезе там. Аз го споделих с читателите на "Национална мрежа за хора с увреждания". Мисля, че темата е актуална още повече, че вчера бяха честванията по повод втори юни, денят на загиналите за свободата на България. 

Винаги съм вярвал, че нашия северозападен край е обитаван от хора изключително интелигентни и културни. Дори е създаден цял сайт, който се занимава с неговия диалект, навици и други особености. Но културата винаги е на първо място. Фактът се доказва от следната впечатляваща гледка. 
Един ден като минавах през центъра на северозападното село Търнава видях тази иключителна и феноменална гледка. Насред площада стои възправен войнишкия паметник огрян от лъчите на лятното слънце и държи в ръка обърната празна бутилка от водка.


Тази гледка ме накара дълбоко да се замисля: Какво ли е искал да каже тоя индивид, който е поставил това шише в ръката на воина. 
Може да се предположи, че е имал желание да го облекчи, като му даде да си пийне и така да се сети за жената, за родното място и челядта, да му стане умилно и да му олекне. Да може поне за малко да забрави ужаса на войната. 
Може да се предположи също, че тоя войник е свършил мунициите и по почина на опълченците, защитници на Шипченския проход, е грабнал първата попаднала му бутилка и е тръгнал с нея в атака. Тежко ми и горко на врага. Няма съмнение, че пред такова тежко въоръжение противникът се е изнесъл в паническо бягство. 
Има и друга версия, че просто на воина му е било много студено и просто е рекъл да пийне, за да се стопли. Тя се предполага от факта, че е облечен в шинел и сигурно е измръзнал.
Някой може да си каже, че това не е бутилка от водка, а направо бомба. И с нея тоя смел български воин е изтребвал противника до крак. 
Като се позагледах малко в шишето и си помислих: Дали това не е някоя нова реклама на водка. Производителите, дето я произвеждат тази скоросмъртница, да са сменили стратегията. Така вместо разголени жени и еротични намеци, да са решили да се възползват от културното наследство на родината. Тази мисъл ми хрумна, защото отдалече се вижда, че бутилката е от най-рекламираната водка “Флирт”.



И дълго се чудих, докато чаках автобуса, и се питах: Кой ли ще да е този умник, дето е сложил това шише за "прослава" на българския воин? Защо ли не ми го дадат на мене този тиквеник, да му счупя бутилката в кухата глава, та дано се сети, че такива войници – наши прадеди - са умирали в окопите и са оставили костите си по бойните полета, за да може той днес да расте в свободна и независима държава. Дори за това, да може свободно да се напие, та после да се покатери на паметника, за да му постави празното шише в ръката. Явно такава ни е цялата култура, защото такива са ни управниците по села и градове, такива, които за нищо не ги е грижа, а още по-малко за културата на населението. 
Вероятно същите тези биха ми възразили: “Каква култура бе, братче, хората нямат какво да ядат?” Като се замисля, че именно те докараха народа до просешка тояга, ми идват на езика едни такива цветисти и нецензурирани... Е, хубаво, че подопечните индивиди, като нямат какво да ядат, поне имат какво да пият...