събота, 26 май 2012 г.

Балада за родния град

Тази песен е с дата на написване 2002 година. Вече няколко пъти съм я пял по различни поводи. Последният път беше в Читалище "Развитие 1892" на авторската вечер 22.05.2012 година. Да кажа, че съм безумно влюбен в родния си град ще бъде неистина, но все пак, ако хората бяха малко по-вярващи, ако търсеха духовнотно, тук щеше да се живее по-приятно. Песента е музицирана за съпровод на китара и претърпя няколко редакции. Последната е от последните няколко месеца. На снимката е едно от училищата в града - прогимназия "Св- Климент Охридски", където съм завършил основното си образование.


Мой роден град, на света неизвестен,

с плодни поля пълни с хляб всяка есен.

Мой роден град, как цъфтиш ти напролет,

птици над теб пеят песни на воля.

*********

Пр. Ти, Бяла Слатино, стара легенда си,

от вековни дървета нашепвана,

от ливадите сбрали роса.

Ти живееш навеки в сърцата ни,

и оставяш гореща следа!

*********

Мой малък град, град на трудови хора

сила ни дай за живот и за полет.

Дай ни любов, дето стопля сърцата.

Пътя суров да огрей светлината.

*********

Пр.

*********

Мой свиден град, засиял под звездите,

дай мир и хляб и любов във душите.

Сила ми дай, да обичам до века

тази земя и труда и човека.

*********

Пр.