събота, 16 февруари 2013 г.

За алманаха, филма и резервата

Държа в ръцете си втория брой на алманаха "Резерват Северозапад". Снощи той бе официално представен в белослатинския ресторант "Скът". Присъстваха различни хора, почитатели на сайта, официални и неофициални гости. Не обичам да си служа с изрази от рода на "страхотно", "жестоко", "адски хубаво". В своя малко по-скромен стил мога да кажа, че представянето беше изключително сполучливо. Нещата, които видах и чух ме докоснаха и развълнуваха и за пореден път ме убедиха, че не съм сгрешил, като съм приел поканата за участие в сборника. В името на коректността трябва да кажа, кои други автори участват: Емил Андреев, Йордан Радичков, Пламен Валентинов, Цветан Дончев, Никола Стоянов, Виктория Иванова, Ели Лозанова, Габриел Герасимов, Димитър Цолов - Ренгеня, Владо Русев, Глигор от Добролево /псевдоним/, Димитър Палански - Черногледеца, Илияна Илиева - Пента, Николай Недялков - Оджака, Васил Габровски,   Георги Костадинов - Гогата, Николай Фенерски. Съдържанието включва: разкази, стихотворения, афоризми, северозападно хайку, северозападен тълковен речник. Художественото оформление на изданието е осъществено от Мария Иванова, илюстрациите са на 6-годишната Ивана Фенерска, а автор на корицате е Марио Беров.
Нямах възможност да се запозная предварително със съдържанието, но от нещата, които редакторът Николай Фенерски прочете пролича ясно сериозният замисъл на организаторите. Мястото, където сме родени и израснали, мястото, което някои днес наричат "Северозападнала България" може да бъде извор на вдъхновение, житейска философия, начин на живот и арена на битка за духовно и физическо оцеляване. Важното е, човек да не забравя своите корени, да помни откъде е тръгнал, да къта в сърцето си въгленче от домашното огнище. На някои им се налага да го пренесат до някой по-голям град, на други по тъжните друмища на емиграцията и изгнанието, но щом то е живо, щом то пари отвътре, значи душата диша, живее! 

Това е първата история на филма - подвижната забележителност на Бяла Слатина - Зиката

Изключително силно впечатление ми направи документалният филм "Резерват Северозапад", който е спечелил наградата на публиката при представянето си на София филм фест. Жалко, че от десет часа заснето видео са останали само 25 минути. Както самият сценарист Н. Фенерски отбеляза, той започва весело, но завършва тъжно. "Има ли смисъл да повтарям тая тъжна дума ... Смърт. Пусти села, разрушени детски градини и църкви. Свидетелстваме... Свидетелстваме... За последно."* Лентата започва с колоритните истории на татуирания здравеняк Зиката: "Ша ти изкопаа гроб, да ти а кеф да умреш!" и размислите на почерпения Мими Божков, за да продължи с личните трагедии на Павел Беров, чийто баща е пребит от комунистите, за това че е бил член на БЗНС Никола Петков и бай Сандо жестоко бит от кварталния милиционер, за това че не е искал да вкара земята си в ТКЗС-то. Поколението родено след 1990 година и на идея си няма, какво е ТКЗС, не знае, как прабабите им са били принудени да вкарат земята си насила в кооперациите, за това, как са гладували и са се трепали на полето за жълти стотинки. Повечето от партийните кадри, които пребиваха, потъпкваха, насилваха, пращаха по лагери вече не са между живите. Останаха децата им, внуците им. Голяма част от тях днес се смятат за елита на нацията. Някои от жертвите им, вече са простили, други не, но и едните и другите няма да забравят ужаса, болката, глада, мизерията, на които са били обречени. И тези истории не трябва да бъдат забравени! Никога!

Използвам своята лична медия, за да поздравя редактора, организаторите, авторите, дарителите и всички,останали които допринесоха сборника да стигне до читателите! Тук е мястото да благодаря още веднъж на Николай Фенерски, за поканата и за прекрасните илюстрации, с които неговата шестгодишна дъщеря е удостоила моите две стихотворения!