Под знака на кръста

На втори май бях поканен от Общинската младежка организация в Бяла Слатина, да изнеса беседа за християнския празник Гергьовден. На сказката се запознах с няколко момичета от общинската организация на Червения кръст към БЧК в родния ми град Бяла Слатина. Девойките учтиво ме поканиха на тяхното мероприятие по повод международния ден на Червения кръст и Червения полумесец. Наистина имаше какво да се види. Написах този кратък материал за празника и го качих в сайта Национална мрежа за хора с увреждания. Не ми остава нищо, освен да поздравя тези млади хора и да им пожелая, да преуспеят делата им. Снимките ще оставя без коментар, защото мисля, че красноречиво говорят за събитието.

Денят е осми май – международен ден на Червения кръст и Червения полумесец. Няма как да забравя, че имам специална покана, да посетя благотворителния концерт на Общинската младежка организация на Червения кръст в Бяла Слатина. На площад „Демокрация” пред Читалищния комплекс публиката не е много. Не се опитвам да търся причини. Казвам си полушеговито: „дано като не сме много, поне да сме качествени!”

Младежите успяха да ме изненадат, не само с ентусиазма си, но и с добрата организация и оригиналните решения. Едно от тях беше – деца да рисуват с боички върху опънато платно. Както разбрах, по-късно тези рисунки щяха да бъдат изрязани, поставени в рамка и продадени с благотворителна цел на местни бизнесмени. В програмата участват танцовите състави на Читалищния комплекс и на СОУ „Хр. Ботев” с. Галиче, както и индивидуални музикални, и танцови изпълнения. Инициативата продължи около час, но за този един час, младежите успяха силно да повдигнат духа на насъбралото се множество. Събраните малко над сто и двадесет лева са началото на една благотворителна кампания, която ще осигури един слънчев първи юни за много деца в неравностойно положение. Организаторите получиха поздравления от общинското ръководство в лицето на заместник кмета – г-жа Цанкова и други от присъстващите. Трогателно беше тяхното колективно изпълнение на песента „Ако до всяко добро същество застане поне още едно...”, с която завърши празника.

Малко по-късно, разглеждайки направените снимки, се замислих за онзи знак който обедини тези млади хора в тяхната кауза. Кръстът – символ на страдание, но и символ на изкупление, символ на позорна смърт, но и символ на Възкресение. Кръстът – червен като кръвта на загиналите и ранените по фронтовете, като кръвта пролята на Голгота, като цвета на залязващото слънце сякаш присъства в живота ни, за да напомня, че на този свят все още има страдание и болка, все още има несправедливости срещу които трябва да се борим. Преди две хилядолетия един дървен кръст – една римска бесилка обедини вярата на милиони хора по целия свят. Днес един червен кръст символ на медицинската помощ, на оздравяването, на милосърдието, на благотворителността, на трогателната взаимопомощ обедини в едно усилията на тези младежи и раздвижи както общинската управа, така и немалко други ентусиасти да вземат участие в концерта, в рисуването, в дарителството.

Много ми се искаше, площадът да бъде изпълнен с хора, да има повече събрани пари. Но зная, че всяко начало е трудно. Особено във време, когато към всяка новина се прилепва думата „криза”. И как ще я прогоним, като не сме я прогонили от душите си, а там тя е най-дълбока и най-страшна. Мисля си, че именно това е начинът – да отделим от времето си, от средствата си, от интелектуалния си потенциал. Да участваме със своите танцови, творчески, музикални, поетични и други дарования. Да го направим от сърце, доброволно и безкористно. Ако всеки млад човек у нас отдели по един час, да засади дръвче, да почисти част от улицата, на която живее, да посети болен, да дари поне един лев за благотворителност. Убеден съм, че това ще помогне да преодолеем тъмнината, сковала душите и сърцата на хилади хора. Истина е, че ако до всяко добро същесто, застане поне още едно, животът на милиони хора ще се промени към по-добро.

Това което се случи този ден на площад „Демокрация ” в Бяла Слатина успя да ми вдъхне увереност, че родният ми град има бъдеще, че все още има будни млади хора, които със символа на кръста ще понесат факела на надеждата и ще успеят да го обновят и въздигнат. В този паметен ден те го направих под знака на кръста – символ на победата над смъртта и на живоносното Възкресение...

Кратка история на град Бяла Слатина и предшестващите го селища

Това, което добавям сега, не е ново. Преди няколко години имаше ентусиасти да направят сайт на родния ми град Бяла Слатина. Тогава събрах разни краеведчески материали и съставих тази историческа справка. Въпреки, че съм само съставител, си мисля, че имам право, да я публикувам тук. Освен това, е единствената история на родния ми град в интернет. По-натам мога да кача и малко снимки. В момента справката може да бъде прочетена в официалния сайт на енорийския ни храм "Света преподобна Параскева". Снимката е на едно уникално засаждение от широколистни дървета известно като "Китката", вчера ходих в местността "Агиното", където се намираше и тази група дървета, но на мястото й днес има само голи пънове. Цялата гора е изсечена от бракониери по дългогодишно недоглеждане на общинската власт. Тук е мястото да кажа, че "Китката" е част от герба на града. Уместно е да си задам въпроса, докъде стигнахме?! Надявам се, в бъдеще, към историята на града, да бъдат добавени и по радостни щрихи.

Най старото селище в центъра на сегашния град е от времето на новокаменната епоха (около VІІ хилядолетие пр. Хр.). На изток от това селище е имало два големи извора, които впоследствие са затрупани, а на изток е била Дилковската чешма, също запустяла. От намерените находки датиращи от неолита се изравят глинени съдове с едри пропорции и оригинални форми. През бронзовата и желязната епоха районът на Бяла Слатина е представлявал голям поселищен център на тракийското племе трибали. Находки от селище обитавано през бронзовата епоха, са открити в местността Сухия геран. Намерена е брадва излята цялата от мед и боен чук. През бронзовата епоха е имало селище около сградата на старото читалище. Изровени са глинени погребални урни пепел от клада и обгорени човешки кости, а заедно с тях и един много рядък връх на бронзова кама. На изток от града до извора Сладница има богати следи от антично тракийско селище обитавано през желязната епоха (ХІ-Х в. пр. Хр.). В местността Любомир покрай Петте могили личат останките на тракийско селище от същата епоха. В една от могилите е намерено погребение на тракийски воин, кремиран заедно със своя кон. Разкрито е оръжието на воина, желязна юзда и бронзова украса от оглавника на коня. На запад от града, при изкопите за строеж на противопожарна кула също са изровени останки от тракийско селище. По форма и украса съдовете от това селище датират от старата желязна епоха. В района на Бяла Слатина е намерена и една юзда за ездитен кон, която принадлежи на келтите. Това е една от трите юзди от "келтски тип" намерени в България. Тези находки потвърждават келтско нашествие в земите на трибалите.

Голямото плодородно землище на Бяла Слатина от 73043 декара е осеяно с повече от тридесет тракийски надгробни могили, които се издигат на групи. Освен Петте могили, на юг са Геновска и Заробена, на запад са Търнавските, а на север са Сребренска, Гроздювите и Манавските могили. Те свидетелстват, че през различни епохи около тях е имало земевладелско имение на знатни тракийски родове. Мъжете от тези родове са служили като пълководци и военачалници във войската на тракийския цар и след смъртта им са погребани в могили. Това е било аристократична привилегия. Има и други тракийски селища в землището на Бяла Слатина, те са при завоя на железопътната теснолинейна линия в местността Казаларското на Кнежкия път, в Кръчовото, в Местанския геран и др. Ценни археологически находки са намерени и на други места в околностите на селата намиращи се на територията на община Бяла Слатина.
На два километра източно от днешния град до втората половина на ХХ век са запазени следите на Аспаруховия окоп и вал. Това е било едно грандиозно за времето си землено отбранително съоръжение на младата българска държава срещу аварите. Като военен гарнизон на Аспаруховия вал е основана и Бяла Слатина в края на VІІ век. Останките на това селище са изровени около парка (лесопарка), където е бил и изворът Слатина. Намерени са и погребения от тази епоха. Някои краеведи смятат, че името Слатина е старобългарско и означава - извор на който водата е "слана" - минерализирана (ст. н. с. Богдан Николов). Друга хипотеза за произхода на името, пак свързана с водата на извора е от сладина - сладка вода. Друго предположение е, че името произлиза от мочурливите и заблатени места около реката и че по-късно е станало Бяла Слатина, за да се отличава от многото селища с това име. Споменатото място (лесопаркът) е заварено при Освобождението като мочурище и се е наричало Слатината. Според сборника указател за Врачанска област името произлиза от тучните пасища с висока бяла и сладка трева, която е покривала ливадите в този район. За някои все още името се свързва с легендата за Бяла Злата - непокорената от османлиите горда българка. Предполага се, че обитателите му по времето на основаването на първата Българска държава от Аспарух са били славяни.

Бяла Слатина е заварена от османските поробители с днешното си име в края на ХІV век. Селището Бяла Слатина се среща в османски документи от ХV до ХІХ век. В един регистър за войници с дата 1548 г. е записано следното: "Крачун син на Братучин, вместо Новак, който е починал от Бяла Слатина...". На друго място е спомената като селище, чието население се занимава изключително със земеделие (1584 г.). В друг османски документ от 1700 година е записано: "Бяла Слатина, спадаща към санджак Никопол, каза Рахово...". През годините на османското владичество тук са се заселили и много турци. Привличала ги е реката, сладките извори, просторните пасища и гори. Основен поминък на населението са били земеделието, животновъдството и дребното занаятчийство. По-голямата част от плодородните земи са били притежание на богати турци. Българските селяни почти не са имали земя и са били принудени да работят ангария и на исполица земите на турските паши и бейове. Освен това османската власт е събирала и многобройни тежки данъци. Ширят се турски произволи и беззакония над поробеното българско население. Всичко това става повод през 1766 година в Бяла Слатина и околните села да избухне въстание срещу османската власт. Въстаниците водят смела борба, но поради оскъдното си въоръжение, не могат да се справят с редовната войска, която опустошава селищата на разбунтувалата се рая. Особено силно е обезлюдена Б. Слатина - центърът на въстанието.

Към края на ХVІІІ век по тези места е настанено българомохамеданско население от Ловешко и Тетевенско, а по-късно започват да прииждат и десетки семейства от Предбалкана, търсещи земя за препитание. В по-голямата си част споменатите българомохамедани са наричани нерядко помаци. Това са били хора без национално самосъзнание, които са се обрязвали в исляма, за да не плащат данъци като раята. Освен това турската администрация им обещава да ги заселят в най-плодородните земи. Помаците насила завладяват най-плодородните земи и водениците на християните при река Скът. Водениците придобиват мюсолманските имена на новите собственици: Алимановата, Кумбовата, Мехмедовата и пр. Много християнски родове, на които е отнета земята, гората и водениците, са принудени да напуснат Бяла Слатина. Родът Торбешковци се преселва в с. Крушовица, а Неделковци, Гръковци, Тънковци, Цоловци и Червеняците се преселват в с. Малорад, където и днес живеят техните потомци.

В един списък от 1876 година помаците в Бяла Слатина са близо сто къщи и плащат само данък верги, с който е било облагано цялото население на султанската държава. В същата 1876 г. Българското население в Бяла Слатина е 181 къщи. През тези години християнското население се е увеличило с някои будни и умни преселници. Именно то определя облика на голямото земеделско селище. Смята се, че първото училище в Бяла Слатина датира от 1812 година. Със сигурност е известно, че през 1842г. учителят Ганчо Петков от с. Девене е обучавал в белослатинското училище десетина момчета в землянката на Симеон Печов. Следващият учител е Рашко Вълков от с. Кунино. Дошлият след него Димитър П. Пъргов от гр. Лясковец заменя килийното обучение със светско и преподава граматика, землеописание, отечествознание и др. През 1872 г. същият обучава 35 момчета от две отделения. Неговият брат Петър П. Пъргов е учителствал в село Галиче. През 1874 г. учител в града става Никола П. Джамджиев от Велико Търново.

Скоро след неговото пристигане, като втори учител тук пристига Филип Симидов (1852-1925), известен просветител и национален революционер. Същият е учил в родния си град и в Букурещ. Учителствал е в Лясковец, в българските училища в Цариград и във Велес. Тук той става помощник на Апостола на Трети - Врачански революционен окръг и отговаря за района. Той развива оживена революционна дейност в селата Търнак, Галиче, Кнежа, Еница и особено в Б. Слатина. Природно надарен да рисува той е нарисувал знамето на Ботевата чета и създава работилница за фалшиви турски държавни документи, които се ползват при необходимост от комитетски дейци. Той основава тук революционен комитет. В комитета изграден от него членуват Иванчо Съйнов (председател), Васил Николчов, Петко Тодоров-Цигаровски Петър Милов, Лукан Тодоров, Иван Каменов, Никола Джамджиев и Цено Маринов. В съзаклятието е посветен и свещеникът Марин поп Андреев, който заклева членовете на комитета. Същият, на обществени начала, изгражда килийно училище с параклис през 1869 година, а по-късно и църква. По случай образуването на тайния революционен комитет учителят Никола Джамджиев подарява на отец Марин една църковна книга с автограф, който съдържа следното: "Марин поп Андреев в знак памяти и с приятелство, подарявам настоящето БЛАГОВЕСТИЕ на Благоговенному отцу П. Марину. Учител Н. П. Джамджиев. Бяла Слатина 1874, декемврий 21." По всяка вероятност на тази дата е положена клетвата от комитетските дейци и тя може да се смята и като дата на основаване на комитета. Освен председател на местната организация Иванчо Съйнов изпълнява и длъжността етапен куриер по канала за Влашко. Той придружава при техните пътувания апостолите Георги Бенковски, Иваница Данчов, Никола Обретенов, Никола Славков и др. Много от преминаващите революционери намират подслон в неговия дом. Ф. Симидов ги снабдява с фалшиви тескерета.

Турските власти успяват да разкрият комитета. Някои от членовете му са задържани и изпратени на заточение, а други успяват да избягат в Румъния, където се записват в българското опълчение и през 1877 г. се завръщат заедно с руските войски. Незабравим за града остава възрожденецът Цани Гинчев, както и основателите на родното читалище Гроздю Петков, свещеник Петър поп Симеонов, Петко Бояджиев, Васил Гашовски и др.

През 1877 година Иванчо Съйнов организира конна чета за защита на населението от черкези и татари. Понеже тези неканени преселници от Крим и Кавказ нямали нито впрегатен добитък нито каруци, при изселването си в Анадола, те грабели коли и добитък, черги и покъщнина. В една телеграма от каймакамина на Оряхово до мютесарифа на Видин се казва, че Иванчо Съйнов от Бяла Слатина е организирал кавалерийска команда, с която преследва отстъпващите към Анадола черкези и татари с ограбеното имущество от християните. Заедно с черкезите към Анадола се изселват и помаците, а някои от онези, които остават са започнали да се смесват с циганите. Бяла Слатина посреща в края на октомври (стар стил) а по нов стил на около 9 ноември 1877 г. с хляб и сол и с неописуема радост части от ескадроните на полковник Майендорф. Руските войски влизат в селото и донасят така дълго очакваното национално Освобождение.

Първият кмет след Освобождението е Петко Тодоров-Цигаровски. Оттогава е и първият общински метален печат с надпис "Печат на Бяла Слатина" околовръст, а в средата Оряховска округа. Първият съветник и депутат от тук е Иванчо Съйнов. Първият белослатинчанин със средно образование е кмет през 1897г., а с висше - през 1911 година. Първият министър-председател, който минава през Бяла Слатина и приветства населението е Петко Каравелов (6 юли 1880 г.). Първият министър председател, който говори в селото е Драган Цанков (14 март 1884 г.).

В годините след Освобождението селото се развива с бързи темпове и през 1880 г. става околийски център (такъв остава до 1959 година). Основен поминък на хората е земеделието и животновъдството, но наред с това се множат и занаятчийските работилници. На 24 юни 1884 с водосвет е открита телеграфо-пощенската станция. Първият и началник е Минчо Султанов. Първият фелдшер в града е Стоян Лазаров, открил свой кабинет през 1884, а първият лекар Лудвиг Сор. След като завършва медицина в Прага, той идва да работи в Бяла Слатина (1889 г.). През същата 1889 година е построена и болница. Първото читалище е основано от двадесетина ентусиасти през 1892 г. Първото класно училище е открито през 1908 г. През 1910 година, тогавашният кмет Стоян Божинов и група общински съветници, настояват за преминаване на общината от селска в градска. По това време населението наброява 4217 жители. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Първият градски кмет е Илия Калканов. Започват да се строят нови сгради, първата от които е пожарната. Бяла Слатина не се отказва от своите традиции. Постепенно празниците около деня на слявянските просветители и Кръстовден се превръщат в панаири. На тях идват не само гости от околните села, но и от съседни държави, най-вече заради хубавия добитък за продан. Особени заслуги за развитието на панаира има народният представител Иванчо Съйнов. Той открива тук хан, за да има къде да отсядат търговците и гостите на града. Негова е идеята, стражари да пазят сборяните с колите и стоката им от разбойници и крадци. През 1918 година на гара Бяла Слатина се чува свирката на първия влак на теснолинейката Червен Бряг - Оряхово, (тя работи без прекъсване до 2002 година, когато е закрита поради нерентабилност от Министерството на транспорта). През 1925 година председателят на тогавашното читалище Наньо Петров доставя първата киномашина и започват редовни прожекции. В града започва да се развива и промишленост. Младият Цанко Яблански открива шапкарска работилница в центъра на града, а Нешо Минков и Стойко Стоев през 1932 година полагат основите на текстилна фабрика.

Бяла Слатина също е допринесла за воинската слава на България по бойните полета. В Сръбско-българската война (1885 г.) са взели участие 65 мъже, от които двама са загинали. В Балканската война участват 766 белослатинци от които са убити 17. В Първата световна война вземат участие 1057 души и от тях 86 загиват.

Градът има уникално и изключително практично планиране. Широки прави улици го прекосяват надлъж и нашир от край до край и очертават кварталите. Като околийски център играе голяма роля за развитието на околните села. През 1978 година Бяла Слатина става център на селищна система, включваща в територията си града и осем села. Като център на община е утвърдена през август 1987 година с указ на Народното събрание № 2704. През втората половина на ХХ век са реконструирани някои стари сгради и са построени много нови, което променя изцяло облика му. Построени са жилищни комплекси ("Сребреня", "Цар Калоян", "Младост)., В периода 1965 - 1985 г. е обособена индустриална зона. Развива се промишлеността, създадени са две машиностроителни предприятия "Гарант" АД (за хидравлични инсталации) и "Мизия" АД (подразделение към "Балканкар"), както и заводът за детска и юношеска конфекция "Пионер" АД. Разширено е памукотекстилното предприятие, което днес носи името "Белпред" АД. Бяла Слатина продължава традициите в земеделието и скотовъдството, но вече по нови и модернизирани технологии. Изградено е млекопреработвателно предприятие и консервен комбинат (днес "Вега-стар" АД). Около града са построени много вили за отдих. Изградени са пощенска станция, хотел-ресторант "Скът", съвременен читалищен комплекс и др. Пътната мрежа в общината е третокласна и четвъртокласна. Изградена е мрежа за телекомуникации,а след началото на 90-те години и връзка с Интернет. След 1990 г. са създадени нови шивашки цехове (към "Рила стил", "Кардинал" и др.). През август 1996 г. е изградено депо за твърди отпадъци на 6 км. южно от града. През 2003 е извършена реконструкция на сградата на хотел "Скът" и тя е превърната в сграда на общинската администрация. Към нея функционира и съвременен Информационен център, който предоставя информация по линията на служба есграон, техническа служба към общината и др. След 1990 г. отново се правят опити да се кооперира земята. От земеделските култури преобладават пшеница, ечемик, овес, слънчоглед, царевица и тютюн. С разбиването на базата на бившето ТКЗС се стига до връщане назад в областта на животновъдството - отглеждането на едър рогат добитък. Това става вече на дребно и при по-лоши условия, което се отразява на качеството на продуктите.

Сведенията са синтезирани от краеведчески материали на ст. н. с. Богдан Николов, Справочник за Врачанска област (2001 г.), брошура "125 години от Освобождението" и др.

Когато... /стихотворение-клипче/

Това стихотворение е написано доста по-рано, някъде 2003 или 2004 година, когато интензивно пишех стихове. Във вид на презентация бе разработено, като подарък за рождения ден на моята духовна сестра М. Личева. Нейното желание беше да го споделя с повече хора и затова е качено в Slideshare, под формата на клипче в Youtube  Желаещите, могат да изтеглят презентацита от ТАЗИ СТРАНИЦА. За улеснение на читателите поставям и текста отдолу.

 

КОГАТО… 

 

Когато раздаваш любов до безкрайност

и пазиш в сърцето си чуждите тайни. 

Когато подаваш ръка на приятел, 

човешката нужда навреме отгатнал. 

Когато сред хората спящи будуваш 

и с думи душевните рани лекуваш. 

Когато на просяка къшей подаваш 

и всяка дребнавост човешка прощаваш. 

Когато деня с благодарност посрещаш 

и просиш от Бога за нужди човешки. 

Когато очакваш с надежда в живота 

и другите учиш да следват доброто. 

Когато, макар и за някои черен, 

останеш на своите принципи верен. 

Когато посрещаш бедите достойно 

и вечер си лягаш със съвест спокойна. 

Когато, дори и в напреднала възраст, 

не спираш да черпиш от книгите мъдрост. 

Тогава живееш със светлата мисъл, 

че твоят живот е изпълнен със смисъл.

Представяне сътворението на света в урок презентация /статия с презентация/

Сътворението на света

View more presentations from Cvetan.

Тук представям урок презентация, с който взех второ място на общинската конференция по иновационни технологии за обучение през 2008 г. в град Кнежа. По това време работех като учител по ИКТ, но никога не съм изневерявал на истинското си призвание. Още преди години разбрах, че преподаването на религия и вероучение ще се нуждаят и от онагледяване. Днес това не е толкова трудно при наличие на подходящи технически средства. Съгласувано с екипа на портал "Двери на Православието" решихме да споделя своя опит и да предложа презентацията за ползване от колеги. Тя се намира в хранилището на "Двери на Православието", заедно с нея върви и поместеният по-долу текст в документален файл. Друго място в Мрежата, където е споделена презентацията е виртуална библиотека "Православно християнче". Във вида, в който я веждате по-горе е качена в профила ми в http://www.slideshare.net/ Ако имате регистрация, може да я изтеглите от там. В краен случай,, свържете се с мен и аз ще Ви я пратя.

През есента на 1997 година имах честта да бъда между учителите, които направиха първите стъпки с децата от сборните групи по религия. Разполагахме само с една учебна програма, нямаше учебници, нямаше ръководства и помощни средства. При изнасянето на някои уроци използвах за онагледяване икони, географски карти, географски глобус и др. В малките училища бяха кът и техническите средства за обучение. Първата година намерих един проектор за снимки и картички /епискòп/. С негова помощ онагледих някои от темите /например за православния храм/. Днес няма училище без компютър, повечето вече разполагат с DVD, а също и с мултимедийни проектори. В този случай учителите са улеснени, когато се налага да покажат например изгледи от манастир, църковна утвар, свещенически одежди и пр.

Една благодатна тема за мултимедийно онагледяване е „Сътворението на света”. Понастоящем 2010 година тя е включена в учебната програма за ІІІ-ти клас, но може да бъде представена и в сборни групи, а също и в часове по вероучение. Темата преплолага, учениците вече да са добре запознати с понятията Библия, Стар завет, Нов завет, Бог и други. Методическата разработка е встъпление в поредицата от теми, свързани със свещената Старозаветна история. Тя отразява личния ми педагогически опит като преподавател по религия и вероучение.
Една от водещите причини урокът да добие този вид е следната: още в самото начало, докато го изнасях пред сборна група ІІ – ІV клас и обяснявах, че Бог е сътворил земята за шест дни, едно от децата ме прекъсна: „Господине, госпожата ни каза, че земята се е създала за милиони години.” Наложи се да се възползвам от съвременните постижения на екзегетиката и да уточня, че тези „дни” не са периоди от изгрев до залез, а са много по-големи, тъй като Бог е много голям и могъщ. /2Петр. 3:18/ Това ме накара да преработя цялата методична единица и да я представя по начин, който и в бъдеще да не противоречи на останалите учебни предмети. За нас времето на антагонизъм между наука и религия може да е отминало, но той продължава да битува в съзнанието на поколения учители, ескперти и родители. Стана явно, че освен върху вяра, трябва да стъпя и върху логика. Сумирах информация и изцяло преработих урока. Постарах се да го представя така, че при необходимост да обясня нещата и от гледна точка на науката, да го пречупя и през призмата на дисциплини от по-горните степени на обучение.
Презентацията се яви на бял свят около десетилетие по-късно. С представянето си тя веднага фокусира вниманието на общинската конференция в град Кнежа. Една от целите при нейното разработване беше – децата да получат реална представа, как Бог е сътворил видимия свят. Като казвам „как”, имам пред вид начина и порядъка. С оглед на факта, че в тази възраст те се впечатляват от ярки картини, се потрудих, да намеря художествено оформени и богато оцветени дизайн-решения за слайдовете. Илюстриращите фотоси също са специално подбрани и подсилени с ефекти. Все пак, с анимациите не бива да се прекалява, защото може да отклонят вниманието от представяната информация. Що се отнася до придружаващия текст, той може да не бъде вписан, а да се разказва от учителя. Задължително е, слайдовете да се сменят ръчно. Изключено е вътрешно или външно озвучаване, както и звукови ефекти. Собственият ми опит показва, че те разсейват децата.
Урокът цели: да представи от християнска гледна точка идеята за произхода на света, да изложи в логическа последователност неговата поява и развитие, да утвърди авторитета на Бога в съзнанието на учениците: Бог е Личност! Бог е всемогъщ! Бог е любов! Именно върху тези три стълба трябва да стъпи обучението, за да бъдат възприети по подобаващ начин етическите принципи от Декалога и благовестието за любов и милосърдие заложено в посланията на Новия завет.
Първите встъпителни слайдове са предназначени, да опровергаят широко разпространеното мнение, че светът се е създал вследствие действията на слепи природни сили или случайно. /слайдове 2, 3 и 4/ Тук са визирани примери за това, че нищо от това, което виждаме, не може да се създаде от само себе си: За да има къща или жилищен блок, трябва да ги издигне строителят. За да има книга, е нужно да я напише писателят. За да се любуваме на някоя красива картина, на художника трябва да му дойде вдъхновението и да грабне четката. Учениците могат да бъдат провокирани с въпроси и сами да дадат примери за човешка творческа дейност и създаденото от нея. Друг подходящ вариант е, да се използват въпроси от рода на: “Кой е построил нашето училище, или нашия дом?” Последният слайд от групата /№ 5/ представя изглед от малко градче и още веднъж акцентира върху това, че нищо на този свят не може да се създаде от само себе си. Целта е, религиозният критерий, който се изгражда в съзнанието на учениците, да стъпи върху логика.
Следващият слайд /№ 6/ е преход, към предстоящото представяне творческия акт на Бога: Той провокира учениците с въпрос: кой е сътворил видимия материален свят, в който живеем? Разбира се, тук трябва да им дадем думата да се изявят с подходяш отговор.
Поредният 7-ми слайд е един поглед назад, към преподадения материал за Библията, която ни учи за най-важните неща от живота и за главното действащо Лице в нея – Бога, Творец на видимия и невидим свят около нас. Тук се концентрираме върху видимия свят, защото в библейския текст акцента пада върху него. Може да споменем и невидимия, но това би могло да породи въпроси и трайно да ни отклони от схемата заложена в урока.
Честно казано, не е лесна задача, да се онагледи пред децата, как Творецът създава света със Своето творческо слово. Тук е мястото, да акцентираме, че на Него не са Му присъщи потребности както на нас хората. Той е създал света така, както поетът пише стихове от любов, както художникът рисува картина и въплъщава в багри любовта Си. Бог е невидим, но осезаем чрез очите на вярата. Човешкото богоподобие е отразено в много икони и шедьоври на изобразителното изкуство представящи Бога. Един такъв съм използвал, за да се научат децата да възприемат Бога като Личност /слайдове 8 и 9/.
Съвременната богословска наука пречупва библейския разказ за сътворението през всички актуални теории и хипотези за произхода на света. В тълкуванието вече се използват понятия като “протоматерия”, “големият взрив” и др. По тази причина в следващите слайдове на презентацията са използвани картини изобразяващи космоса, галактиката, планетите. /слайдове 12, 13, 14/ Това се прави с цел учениците да са наясно, че Божията творческа намеса не обхваща само Земята, не се ограничава със Слънчевата система, а се простира много по-далече. В случая се въздейства върху тяхното образно мислене. С наличието на съвременните електронни медии, едва ли има дете, да не е виждало картини от космоса, сателитна снимка на Земята и пр. Ползването на гореспоменатите научни тълкувания инак би било недостъпно за нивото на децата, но представянето им става чрез тези изображения.
В десетия слайд се акцентира върху отликата в начините, по които творят Бог и човек, както и върху разликата в техния творчески потенциал. Умишлено и целенасочено избягвам да представям, как Бог твори със Своето слово, а се старая да следвам творческата схема във вида, в който я представя съвременната библейска екзегетика.
Естествено и самият аз нямам обекивна представа, как е изглеждала първичната материя, която Бог е създал и доразвил, въпреки че има научнопопулярни филми по темата. Този епизод от творческия акт заменям с различни картини от космоса и междупланетното пространство.
Пресъздаването на творческия акт следва една тълкувателна схема: Сътворяване на протоматерията и нейното развитие, тъмнина, в която ще изгреят звездите, а по-късно ще се появи и нашата галактика. Но това все още е един несъвършен свят, който очаква повече творческа работа. Самото представяне на картинките, може да бъде осъзнато и като идеен проект в процес на реализация. В началото има само една безкрайна тъмнина, Бог решава да създаде света в който ние живеем. Отново се поставя акцент върху любовта, като движеща сила за сътворението на видимия свят. /слайд № 11/
Земята и космосът около нея. Това всъщност е началото и преминаването от проекта към реалното творческо действие – протоматерията. С помощта на изображенията – галактиката, раждането на нова звезда /слайдове 12, 13, 14/, децата ще запомнят, че Творецът е толкова могъщ, че притежава достатъчно сили, за да създаде много по-мащабни неща от нашата планета. Тъмнината, за която се споменава по-горе е разпръсната от мощна светлина. Тълкувателите го смятат като податка за големия взрив. Пред учениците това е представено само картинно в слайд номер 15.
В шеснайстия слайд Бог съсредоточава Своето творческо слово върху нашата планета. В тълкувателната студия на проф. протопрезв. Николай Шиваров, която ползвам като основа на урока, в слеващият творчески ден е обособена земната атмосфера. Най-достъпния начин за онагледяване пред децата е със снимки на небе и облаци /слайд № 17/. Както е известно, съвременните научни разработки разглеждат творческите дни като неопределени периоди от време, а не като дни ограничени в рамките на 12 или 24 часа. За едно Същество, Което обладава всемогъща творческа енергия, земното времеизмерване губи всякакво значение.
Творческият акт продължава с образуването на океаните, моретата и континентите. От снимката се вижда, че планетата вече е напълно пригодна за живот. /слайд № 18/ Затова, през същия творчески ден, на нея се появяват и различни видове растения. Това е образно представено в слайдове с номера 19 и 20.
През ХІV в. преди Христа, когато всички са смятали, че Земята е плоскост, не е имало как сътворението на Слънцето да предхожда Земята. Принципно, хората са се доверявали на сетивата си – птиците летят, дъждът вали, Слънцето изгрява и залязва. Съществува и научно обяснение, според което до този момент планетата е била покрита с гъста мъгла. След като на четвъртия творчески ден атмосферата се избистря, небесните светила стават видими от повърхността на планетата. Именно затова съм представил нещата в следващите слайдове /21 и 22/ по този начин. Може някой колега да ме апострофира, че е абстрактно, но с това се цели, да не се влиза в противоречие с другите хуманитарни предмети, които изучават учениците. Другата цел е, да не влиза в противоречие със самото Свещено писание.
Картината на залеза е преход към следващите творчески изяви на Бога – животинското царство. Петият творчески ден, е представен в два слайда. Той разказва за сътворяването на рибите /в 24-тия слайд/ и на птиците /в слайд № 25/.
След като обособим словесно преминаването в нов творчески ден, може да покажем на учениците, появата на по-висшите животински видове – бозайниците. /слайд № 26/ Тук е уместно да изредим и поименно представители на фауната, като децата от пасивни зрители се превърнат в участници, т. е. изброяват познати им животни. С помощта на още два поредни слайда се набляга още веднъж, че на този свят случайни неща не стават. Всички животни се подчиняват на природни закони и на своите инстинкти, но това им е заложено от всемогъщия Творец /слайдове 27 и 28/. Могат да се визират два много красноречиви примери – мравката се запасява с храна, пчелата събира мед. Децата, стимулирани от въпроси, могат също да дадат примери с животни, които познават – къде живеят, с какво се хранят, характерни неща за тях.
В края на шестия творчески период, който в Библията е представен като “ден”, Бог създава човека. /слайд № 30/ Преходен слайд визира библейската истина, за това, че човекът е сътворен по подобие на своя Творец. Може да се спомене, в какво се състои богоподобието, но може и да остане като обект на урок, представящ отделно сътворението на човека. С първата човешка двойка приключва и шестия творчески ден. Малко преди финала споменатия слайд представя нашите праотци Адам и Ева сред сътворения от Бога свят. Тук те са в пълна хармония с животните и цялата природа наоколо. Умишлено е подбрана тази картина, за да не бъде представена от близо голотата на първите хора. Различните художници търсят свои начини да я избегнат в картините си, но да ги представим облечени, означава да се разминем с библейското повествование. В началото първите хора са чисти като две годишно дете разхождащо се голичко по плажа, те не знаят какво е плътска похот и нямат от какво да се срамуват. /Бит. 2:25/
Следващият седми период означен като ден, е времето, в което Бог спира да твори и продължава да се грижи за сътвореното от Него. /слайд № 31/ Бог по своеобразен начин освещава този ден, „почива си”. В час по вероучение може да се направи връзка с посещението на богослужението в неделните дни. Знаем, че на Твореца не е присъща умора, затова и този „ден” отново се приема като една епоха, тя преминава през старозаветната история и продължава до Раждането на Спасителя Иисус Христос. В по-късен етап от своето обучение децата ще се запознаят с понятието „Божи промисъл”, с това как на дело се проявява любовта на Създателя в света около нас. В никакъв случай религията не трябва да се разглежда откъсната от живота, защото тя не е само познание и вяра, а обвързан със света мироглед и начин на живот.
В заключителната част на урока с няколко въпроса се проверява, какво са усвоили децата от преподадения материал през този час. /слайд № 32/ Последния въпрос проверява докъде стигат техните познания по библейската история извън часовете по религия и от предишните години. Участието в свободно или задължително-избираема подготовка предполага беседи в семейството, както и ходене на неделно вероучение.
За домашна работа децата може да направят рисунка, в която да изобразят някои от творческите дни на Бога – планетата, растенията, водните обитатели, птиците, животните.
Днес децата са затрупани с информация /често хаотична и противоречива/, затова не е възможно, нравствени критерии да им се вменяват чрез притчи и символи. Иска се, всяка една дума да стъпи върху здрава логика. Освен това, малките ученици са специалисти по нестандартни въпроси, особено ако са чули нещо любопитно в семейството, по електронните медии или в другите учебни часове. Техните възможности не винаги стигат да асимилират информацията.
Понякога възникват противоречия. Имаше случай дете да ме апострофира: „Господине, пък на нас госпожата ни каза, че човекът е произлязъл от маймуната.” По онова време темата не влизаше в учебната програма на началния курс. Въпросът е бил зададен от чиста детска любознателност и началния педагог е отговорил в духа, в който е обучаван самия той. Намерих компромисен вариант да изляза от ситуацията, без да накърнявам авторитета на колежката. Една от причините е, че в този момент нямах пълна представа, какво влиза в учебния материал по другите предмети. Затова е препоръчително, учителят по религия да поддържа връзка с колегите си, като своевременно се информира за предметите, които биха могли да имат допирни точки. Днес, въпреки, че генетиката тотално опроверга Дарвиновата хипотеза, все още има хора, които я приемат, а и децата може да го чуят по медиите, в къщи, от по-големи ученици. Доскоро тази отречена от науката „питакантропна” теория, влизаше в учебния материал за по-големите от прогимназиалния курс. Въпреки доброто желание, да не влизаме в противоречие с останалите учебни предмети, докато няма диалог между съставителите на учебните програми и богослови, остава възможността за противоречия. Тогава сме изправени пред риска да отхвърлим преподаденото в другите учебни часове, или да разбием илюзиите на децата за пълната безпогрешност на науката. Темата остава отворена. Не бива да забравяме, че на тази възраст малките възприемат всичко казано от учителя като стопроцентова истина.

Още нещо за светената вода

Много се зарадвах, когато в мрежата започна разпространението на филма "Великата тайна на водата" (руски документален в две части), защото той помогна донякъде да се обяснят някои от нещата свързани с паметта на водата. Тази статия е написана за изданието "Благовестник". Препоръчвам, ако имате възможност да си направите абонамент. За повече информация на http://blagovestnik-bg.com/.

Когато бях ученик в гимназията преди 1990 година в часовете по химия ни учеха, че светената вода добива необикновените си целебни свойства, от това, че престоява в сребърни съдове. Днес, години по-късно на базата на научни изследвания, вече е установено, че има голяма разлика между сребърната вода и светената вода.
Съвременните лабораторни опити достигнаха до сензационни факти, свързани със свойствата на водата. Оказа се, че водата има памет. Нейните молекули образуват така наречените клъстери – устойчиви съчетания от молекули с различна форма.
Най-успешно това се вижда след замразяване в криогенна камера. Водата, подложена на различни въздействия: думи, словосъчетания, музика, облъчване със светлина или микровълни, добива различна форма на клъстерите, според спецификата и характера на информацията. Преди десетилетия, в лабораториите установяваха, че светената вода е много близо по химичен състав до дестилираната, но има сладникав вкус. Днес, след замразяване в криогенна камера се виждат нейните красиви звездоподобни образувания. Тази тайна и досега не е разбулена докрай, но вероятно в този вид водата съхранява благодатта – източник на чудотворни изцеления, на плодородие, на възстановяване на силите и пр.
Светената вода се получава, при отслужване на църковен обряд – водосвет. Той се извършва от свещенослужител /свещенк, епископ/ над съд с вода или воден басейн. В резултат на молитвите, водата обилно се прониква от Божията благодат и коренно променя своите свойства. Чрез нея можем да укрепнем духовно и физически, да се изцерим от телесно или душевно заболяване. Тя се използва за освещаване на домове, икони, знамена и др.
Още св. Кирил Александрийски препоръчва да полагаме кръстен знак с ръка върху храната и водата, които поемаме. В много християнски домове осеняват с кръстен знак храната след молитвата преди ядене. От голяма важност е да знаем, че целебните и чудотворни свойства на светената вода не се проявяват автоматично, а изключително в подкрепа на вярата. Не е достатъчно да вярваме, че тя може да ни помогне. Необходимо е да съзнаваме, че Бог е любов /1Йоан 4:8/, че е излял благодатта Си над водата и именно тази благодат ще ни излекува. Историята на Църквата познава хиляди случаи на изцеления, макар и не всички да са документирани, но извършителят на чудото е сам Бог.
Водата помни! Тази тайна е била известна още на древните хора. Като доказателство във фолклора ни е залегнал терминът „мълчана вода”. Вода, която се пренася от извора до дома при пълно мълчание. Фактите сочат, че тази течност, която употребяваме в своето всекидневие, без да й обръщаме особено внимание, попива всяка наша дума, всичко което става около нея. Още в първата половина на ХІХ век барон Карл фон Райхенбах установява, че водата подложена на светлината на различни небесни тела, променя вкуса си. Днес технологиите дават много по-големи възможности. Професор Ямото Масару и други учени извършват серия от експерименти, като произнасят над водата различни думи и словосъчетания, пускат различна по жанр музика. При изричане на думи като „глупак” „ненавиждам те”, „Хитлер” образуваните от водата клъстери са безформени и грозни. Когато думите имат положителен заряд, образуванията имат правилна геометрична, хармонична, красива форма. За промяната на структурата са важни не само думите, важен е емоционалния заряд, който влагаме в тях, чувствата, които ни вълнуват в момента. Няма съмнение, че тази информация влияе върху онези, които пият водата.
Случвало ми се, е хора да се оплакват, че светената вода, която са взели преди време от храма „се е развалила”. Тоест, добила е миризма на застояло, променила е вкуса си, съдът е зеленясал и прочее. Това води до извода, че макар и веднъж поела Божията благодат, водата не може да я съхрани завинаги. Просто защото не е изгубила способността си да поема нова информация. А новата информация може да се наслагва върху предишната, но може и да я заличи. Става явно, че за да можем да съхраним водата във вид близък до първоначалния след освещаването, трябва да я съхраняваме по подходящ начин.
Щом водата се влияе и поема информацията от надписите върху бутилките, за нейното съхранение трябва да използваме съдове без етикети, надписи, орнаменти и числа. Това се отнася и за капачката, с която ще покрием съда. Но това все още не е всичко: важно е мястото за съхранение и това как я пренасяме. Ако след като излезем от храма поставим шишенцето със светена вода в дамската чанта, при мобилния телефон, докато стигнем до дома, тази вода поне отчасти ще промени своята структура. Ако я съхраняваме в прозрачен съд, в помещение, където през деня минават много хора, работи телевизор, чува се силна музика, осветената течност рано или късно ще поеме тази информация и ще изгуби благодатнте си свойства. По-добрият вариант е в спалнята, в шкаф или скрин, далече от телевизор, компютър, мобилен телефон. Щом водата е в състояние да се влияе от нашите емоции, това означава, че когато я поемаме, трябва да сме умиротворени, изпълнени с благоговение и молитвено чувство.
Опитът показва, че не необходимо, винаги, когато свършим светената вода, да ходим в храма за друга. Просто трябва да долеем съда с обикновена вода и тя ще се освети. Важно условие е, да не прелива, да не отива в канала за отпадъчни води. Не можем да позволим Божията благодат да се похаби по такъв начин. Ако все пак ни се налага, да освободим съда в който я съхраняваме, трябва да я излеем на чисто място, което не се тъпче, най-добре върху растение в саксия.