След като повече от десет години се трудих на Божията нива, реших да си направя една равносметка за времето, което бях отделял да запозная някого с благата вест на евангелието, да събирам материали за катехизически беседа, да пиша статии. Установих, че хората, които са се вслушали в думите ми и са ме последвали, не са много. Като анализирах причините за моите неуспехи, на първо място ги потърсих в себе си. Разбрах, че не съм преодолял докрай своите младежки емоции, че не съм победил докрай злото в себе си, преди да тръгна да уча на добро другите.
Религиозният атеизъм и безбожното християнство са две много близки, бих казал сродни явления. Може да се каже, че второто донякъде е следствие на първото. Но само донякъде. За някои хора тези две формулировки може да звучат като пълно противоречие със здравия разум. Как така хем атеизъм, пък религиозен, християнство, пък безбожно, нима това е възможно? Но фактите убедително говорят в полза на моята теза.
Ако тръгнем да търсим корените на атеизма в различните философски доктрини, с които десетилетия наред ни промиваха мозъците, просто ще бъдем много далече от истината. Той е едно много древно явление, по-древно дори от християнството. За това свидетелства св. цар и пророк Давид в своя 13-ти псалом: “Рече безумец в сърце си: “няма Бог””. /Пс.13:1/ Явно още в ония времена атеизмът е битувал наред с древната юдейска религия и всички езически култове. Атеизмът не винаги е бил изповядван публично. Нерядко безбожниците са ходели на църква, участвали са в богослужението, лицемерели са пред другите. Неверието им е разпознавано най-вече по делата, които са били в пълно противоречие с етиката на християнството. Но ето, че идва момент безбожието да придобие и организирана форма. То изкристализира във философски доктрини, обличат го в “научни” формилировки. Според идеолозите му то стъпва на здрава логика. Воден от човешката гордост атеизмът много бързо придобива войстваща форма. Нерядко младежи от организациите на атеистите посягаха на свещенослужители или оскверняваха християнски светини.
Това продължи до паметната дата 10 ноември 1989 година. Едно от нещата, които наистина се промениха беше, че религиозната партийно-атеистична идеология се срина като кула от картонени кубчета. Но хората имат насъщната потребност от религия. Нали и тази безбожна религия бе създадена именно с цел, да запълни този вакуум. Така много хора се отправиха към храмовете на Българската православна църква. Това не се хареса на управляващите и те направиха всичко за да отслабят българското Православие. Всички обърнаха гръб на това в което довчера бяха вярвали. И все пак в наследство от 45 годишния период управление на безбожници остана атеизма.
Някой би възразил, че след сриването на партийната доктрина вече никой не вярва в светлото бъдеще и в земния рай на комунизма. Да това е така, но в периода след 1989 г. навлезе литература от всякакъв род с окултно, сектанско, теософско и какво ли още не съдържание. Така религиозният вакуум бе запълнен от най-различни суеверия и антицърковни учения. И днес под път и над път може да се закупят съновници, наръчници за гледане на кафе, хиромантия (хирология), зодиаци и хороскопи. Повечето от атеистите си признават, че не вярват в Бог. Това е валидно, както за по-възрастните, така и за по-младите. И в същото време, докато казват: “аз съм атеист”, те изповядват много и различни религиозни суеверия. Като се почне от това, че “няма да ти върви, ако се върнеш преди да излезеш”, или “ако черна котка ти мине път”, и се стигне до вярата в екстрасенси, магьосници, врачки, гадатели оракули и пр. Всички тези вярвания са чиста проба религиозни суеверия. В голяма част от случаите те са плод на празни надежди и болна мистика.
Някои от тези хора се опитват чрез окултна литература и спиритически сеанси да проникнат през задния вход в света на духовното. Те стигат до убеждението, че светът не е само материя, но продължават да отхвърлят вярата в Бога. Защо? Защото ако признаят, че Той съществува, ще се наложи да се съобразяват с Него. Ще се наложи да се заинтерсуват кой е Той, какво е Неговото отношение към материалния свят и хората, дали нямат някакви задължения към Него. Това не изнася на човека възпитан в атеизъм. Защото той е свикнал да се изживява като божество, като венеца на природата, като най-висшето стъпало на еволюцията. И не му се иска да слезе от този пиедестал и да го отстъпи на истинския Бог. Изповядването на тази вяра най-често се изчерпва с думите: “Няма Господ, има Природа!”
Неверието на атеиста изпълва ежедневито му и със страх. Едно от нещата от които той най-много се страхува е смъртта. За да приеме съществуването на ад и рай, той трябва да приеме и цялостното учение на Църквата. Често безбожникът стига до някаква абстракна вяра в астрален свят, в който обитават душите на мъртвите (но без Бог). Един много предпочитан от атеистите религиозен елемент е вярата в прераждане. Защо я предпочитат? Както е известно те са силно привързани към земните блага и радости. Така вярвайки в прераждане, те живеят с надеждата, че ще се върнат пак в този материален свят и ще изживеят отново земните удоволствия, към които са толкова привързани. Често за да докажат своите вярвания, те са готови да цитират различни авторитети, да привеждат примери и какво ли още не.
Този, както видяхме, твърде религиозен атеизъм, е запазил нещо от онзи – стария, войнстващия и това е враждебното отношение към християнството, отрицанието на неговата доктрина. Една от причините е, защото смята, че то го ограничава, че е за възрастни хора, че е отживелица и пр. Именно този религиозен атеизъм и днес продължава да плюе и сипе хули срещу Православието и чака и най-малкия повод, за да почне да бълва огън и жупел срещу него. Защото е производен на онзи, който покри страната с гробове, който се постара да задуши Църквата, който доведе страната до национална катастрофа. Същият, който и днес под различни форми продължава да вилнее по различните етажи на властта. Религиозното безбожие се предава от поколение на поколение. На религията продължава да се гледа като на “опиум за народите”, като на психическо заболяване, като на смешно суеверие. Църквата и нейните служители и днес често са осмивани в карикатури, пародии и скечове по вестниците и електронните медии. На нея се гледа като на институция с комерсиални цели, която цели да обогати определена прослойка за сметка на друга. Някои откровено я наричат дори мафиотска структура, без да си направят труда да вникнат поне в един пункт от християнското вероучение. Често я поставят под един знаменател с всички нахлули у нас през последните години секти.
Някои от партийните функционери, които години наред бяха учени да мразят християнството и днес са облечени във власт. Фанатични врагове на Църквата, те и днес правят всичко възможно да и пречат, да я дискредитират, да нарушават правата на нейните служители. Макар че по Конституция Православието е традиционното изповедание в България, то много често е поставено в позицията на преследвано, а други изповедания получават преференции за негова сметка. Явно на този етап друго не можем и да очакваме.
Всичко това ясно свидетелства за евангелските думи: “...човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши”. /Йоан 3:19/ Още много може да се каже по въпроса за проявите на религиозния атеизъм. Може би за да бъде изчерпана темата, трябва да се напише многотомно съчинение. Но това не е моята цел. Аз просто исках да покажа, че атеизмът също е религия, само че религия без Бог.
А сега е ред да запозная любезния читател и с безбожното християнство. Оказа се, че както може атеизмът да бъде религиозна система, така може и християнството в индувидуален план да бъде безбожна религия. Просто много наши съвременници, смятащи себе си за християни, са забравили, че “без вяра не е възможно да се угоди Богу”. /Евр. 11:6/ Заключенията изложени по-долу са вследствие на повече от десет години системни наблюдения. Безбожното християнство се разобличава с помощта на няколко въпроса. Задавал съм ги на определен брой хора от различни възрасти, но съм сигурен, че отговорът им е показателен и валиден за много по-голям брой лица смятащи се за православни. На първия въпрос: “Ти православен християнин ли си?” отговорът винаги е утвърдителен: “Да!”, “Разбира се!” Парадоксът идва с отговора на втория въпрос: “Добре, а в какво вярваш тогава?” Отговорите могат да бъдат разнообразни по съдържание, общото между тях е отричането на Бога: “Вярвам в Космическия разум”, “вярвам във всемогъщата сила на Природата”, “има някаква природна Сила”, “вярвам, че Господ е в мен и съм бог на себе си”. Тук трябва да отбележа, че далеч не очаквах тези хора да ми цитират Символа на вярата. Просто беше достатъчно да кажат с две думи: “Вярвам в Бога!” За мен това щеше да бъде достатъчно доказателство, че те наистина са близо до това, което учи светото Православие. Но уви, отговорите им показаха, че са безкрайно далече от истините на вярата. Та нали “вярата е жива представа за онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що не се вижда”. /Евр. 11:1/ Нали и християнин идва от името на Спасителя – от Христос?
Отговорите на въпроса за Христос, за Неговото дело и мисия също са доста противоречиви. Рядко се случва, някой от зовящите се християни да отрича Неговото историческо съществуване, но начинът по който Го възприемат, често витае между езичество, неверие и ерес. Един камък за препъване и за атеистите и за безбожните християни е непорочното зачатие на Богочовека. /Лук. 1:34,35/ Вярно е, че човешкия разум не може да го дефинира, не може да да го побере, но това още не е повод да го отхвърли. Много от хората, които се считат за православни, смятат, че “Иисус е Син на дева Мария и дърводелеця Йосиф” (а не Син Божи). Познанния за Неговото учение, житие и изкупително дело изобщо липсват. За едни Той е велик Учител, за други е нещо като екстрасенс (нали е вършил изцерения), за трети неуспял политик (и такива също се наричат християни). Някои са склонни да отричат събития от житието на Спасителя, като например Възкресението. Други увлечени от плътско мъдруване го наричат анихилация и се ровят в псевдонаучна литература, за да търсят доказателства. Тук се сещам за думите от Посланието на св. апостол Павел до римляни: “Ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш”. /Рим. 10:9/ А когато разумът вземе връх над вярата и започне да търси доказателства, какви ли ще бъдат последствията от това?
Много странни са възгледите на някои от безбожните християни за задгробния живот, нерядко съвпадат с тези на атеистите. Един дежурен отговор е: “Ами никой не се е върнал от там, за да разкаже какво е.” Тук е въпросът: Може ли да съществува християнство без вярата в рай и ад, без надеждата за справедливо въздаяние след смъртта? Аз категорично смятам, че не! Но някои други хора са на различно мнение от моето. Немалко от тези християни приемат вярата в прераждане или в астрален свят. Дали защото е по-приятно и удобно, дали от невежество е трудно да се определи.
Доста от посещаващите храма не смятат допитването до врачки и гадатели за грях.У много от тези християни нерядко се среща известно консумативно отношение към религията. Те са най-редовни в храма на празниците когато могат да получат нещо. Така на Богоявление и Връбница тълпи от народ се изреждат, за да получат светена вода или благословени върбови клонки. През останалото време трудно ще ги срещнем на богослужение, но никой не е в състояние да ги убеди, че не са православни християни.
Вярата на много от необразованите християни включва и китайския зодиакален кръг.
Нерядко се срещат случаи на критично отношение към православните християни, стремящи се към духовно усъвършестване. Хора, смятащи себе си за принадлежащи към Църквата, гледат на тях с насмешка и ги обвиняват в религиозен фанатизъм. За тях препоръките за духовен живот са отживелица и нямат място в живота на съвременния човек. Този възглед нерядко води до конфликти в семейството, когато единият от съпрузите или децата тръгнат да навлизат по-дълбоко в духовния живот. Тогава започват да им забраняват да постят, да ходят редовно на богослужение. Близките им се дразнят от православната литература, която четат. Молитвите и поста, Изповедта и Причастието, както и редовното участие в богослужението се възприемет с безпокойство. Не се изключени караници и семейни скандали. Такива хора казват: “То бива човек да вярва и да ходи на църква, ама това твоето на нищо не прилича!” Ако обаче им кажем, че не са християни дълбоко ще се обидят.
Има много случаи, при които такива недостатъчно образовани в елементарните истини на вярата хора, започват да се ровят в литература свързана с Второто пришествие на Иисус Христос и края на света. Те са склонни да повярват на евтини булевардни книжки и лъжепророчества, позволяват си опити за тълкуване на библейския текст. Една от целите на подобни начинания е тази, да видят колко време им остава до края, за да се подготвят с подобаващо настроение. Те или не са чели или съвсем са забравили думите на Спасителя: “за оня ден и час никой не знае, нито дори небесните Ангели, а само Моят Отец”. /Мат. 24:36/
Една от проявите, изобличаващи безбожното християнство са делата. От една страна се наблюдава редовно посещение на храма, от друга, пълно противоречие с християнската етика, пренебрегване на Десетте Божии заповеди и следване на собствените суетни и плътски желания. В немалко от случаите на някои принципи на християнския морал се гледа като на средновековна отживелица. Най-честите оправдания са: “всички правят така” и “времената са други”. На такива не можем да отговорим по друг начин освен с думите на св. апостол Йаков, че “вярата без дела е мъртва”. /Йак. 2:20/
Няма съмнение, че и за двете описани по-горе явления, една от причините е насаждания в училище атеизъм през годините до 1989 и отсъствието на християнско възпитание в семейството. Проблемът, обаче идва и от липсата на желание. Днес никой никого не спира, а храмовете са отворени и достъпни за всички. Вече са издадени стотици заглавия, като се почне от вероучителните брошурки и катехизиса и се стигне до задълбочените изследвания върху Свещеното писание, трудовете по християнска етика и църковна история и пр. Но повечето хора, водени от своята гордост, смятат, че всичко си знаят и повече познания не са им необходими. Това е една от причините да им липсват и елементарни познания за православната вяра. Пък и не всичко от това, на което Църквата ги учи им харесва. В същото време с охота четат книги за окултното, за магии, за свещения Граал и пр. Явно е дошло предсказаното от св. апостол Павел време, когато “човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха, те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат”. /2 Тим. 4:3,4/
Някой би запитал: дали това, което наричам безбожно християнство е християнство въобще? На този въпрос оставам всеки да отговори за себе си. Аз не искам да съдя и моята цел не е такава. Такива християни не ги изобличавам аз, а Свещеното писание. Просто би ми се искало някои хора да се замислят за чистотата на своята вяра, за своята връзка с духовния живот на Църквата! Би ми се искало на някои да им се изясни, че Бог не е някаква безлична природна Сила или студен космически Разум, че православната вяра е несъвместима с нумерологията и хороскопите! Би ми се искало да съм успял в това начинание!
Голяма пречка за утвърждавенето на православното християнство като начин на живот е тази, че в момента изповядващите религиозен атеизъм и безбожно християнство са мнозинство. Те са навсякъде около нас. С поведението си, с действията си и с думите си те системно пречат, както на отделни християни, така и на Църквата като цяло. А когато ги разобличим, виновни излизаме ние и ставаме по-черни от дявола.
Да се върви по тесния и каменист път нагоре е трудно. Особено когато всички предпочитат равния, широкия, лесния, удобния. Тогава те всячески се стараят да те отклонят от твоя тесен и трънлив път. Не че им пречиш с нещо, просто не могат да понесат, че не си като тях. Да бъдеш гласа на викащия в пустинята и то в една земя, където години наред са вилнели смерчовете на войнстващия атеизъм не е никак лесно. В тази духовна пустиня душите на хората са толкова окаменели, че живата вода на вярата се стича по тях като по стъкло. Една пословица казва, че надеждата умира последна. На мен не би ми се искало да умира. И съм сигурен, че тя ще надживее и безбожното християнство и религиозния атеизъм, че ще победи и ще допринесе за едно по-силно и здраво Православие.