Причините за написването на този разказ не се коренят само в отвращениято ми от чалгата като текстове, сценично поведение, начин на танцуване и прочее. Чалгата е нещо много повече от музика. Тя е начин на живот, модел на подражание, изкуствено създадени фалшиви образи и кумири. Това, че някои наши поп-фолк певици са започнали като момичета на повикване не пречи тийнейджърките да им се възхищават и да искат да станат като тях. Много девойки са готови да направят един куп компромиси, само за да могат да се потопят в слава и богатство. Затова реших да съпоставя ценностите на чалгата срещу ценностите на етичния обикновен човек, който не се продава и избягва компромисите. Разказът излезе през януари 2008 година на страницата на "Словото".
В полутъмната хотелска стая, зад спуснатите завеси иззвъня алармата на мобилен телефон и събуди една млада жена. Ако някой я погледнеше от по-близо, погрешно би могъл да си помисли, че е спящата красавица. Всъщност дамата не беше средновековна принцеса, а съвременно момиче от хай-лайфа – една от преуспелите напоследък фолк певици.
Камелия с усилия отвори очи, протегна се, после с голяма неохота отметна одеалото и седна на леглото. Въпреки, че навън беше светло, тя нямаше навик да става преди десет часа. Този път обаче се налагаше, трябваше да има достатъчно време да се приготви. Следваха хладен душ, подходящо облекло, грим. Певицата съзнаваше, че тази среща може да бъде съдбоносна за нея, че днешният ден може да реши по-нататъшната й кариера. Предишната вечер, след поредния концерт, докато вечеряше в ресторанта, тя чу нежния и лиричен глас на един млад човек, който се веселеше с компания в едно сепаре. Беше около трийсет годишен, гласът му беше обработен и майсторски си акомпанираше на акустична китара. Между популярните естрадни парчета и шлагери, певицата чу и няколко неизвестни песни, които без съмнение бяха негови, авторски творения. Сега този глас не преставаше да звъни в главата й. Тя бе обсебена от една мисъл – да го спечели, да го завладее, да му замае главата.
Слезе в кафенето при хотела: “Че кой не обича славата и парите?” Помисли си тя: “Особено, когато става въпрос за пари.” Усмихна се доволна от себе си. Да направят един дует с неговите авторски песни, да заснемат два-три клипа и тя отново ще обира овациите на публиката и лаврите по класациите. Докато си поръчаше кафе и натурален сок, Камелия започна да прехвърля през главата си събитията от последните няколко години. Още в пубертета се разочарова от живота, от скучното сиво еднообразие на малкото провинциално градче, в което съдбата й бе отредила да се появи на бял свят. Завърши елитна гимназия с уж престижна специалност, но не можа да намери никаква сносна и прилично платена работа. Освен това, като се хванеше при някой частник и скоро следваха неприлични предложения и задиряния.
Реши да си потърси късмета в големия град, но и там нещо не потръгна. Така ровейки се в многобройните обяви, попадна на една от многобройните: “Набираме компаньонки”. Това беше първия сериозен компромис със съвестта. Тя знаеше как си изкарват хляба въпросните труженички, но реши, че точно сега, когато е в разцвета на младостта си и прелива от хубост и сексапил е време да вземе от живота онова, което й се полага. Отиде на адреса и започна работа като компаньонка, или с други думи казано започна да проституира. Заредиха се безсънните нощи и полусънните делници, промеждутъците между обслужените клиенти. Като момиче от бранша Камелия печелеше добре. Нейните природни дадености бяха залог за успех от самото начало – изящно тяло, големи кафяви очи с форма на бадем и чувствени устни. Гарвановочерната коса се спускаше на меки вълни по гърба и рамената й. Усъвършенстваните и сексуални умения помогнаха да завърти и постоянна клиентела. Тя често със завист сподиряше с поглед, късметлийките, успели да хванат “златната рибка”. Момичетата от занаята, които успяваха да замаят някой бизнесмен или някоя богата мутра водеха по-различен живот изпълнен със скъпи коли, луксозни заведения, яхти и прочее.
Една вечер мобилният телефон иззвъня като на пожар, от фирмата я търсеха за някаква по-специална оферта. Когато се приближи до масата в ресторанта поклащайки предизвикателно ханша, момичето щеше да залитне от разкрилата се гледка. Отсреща с поглед на познавач я оглеждаше един мускулест мъжага около четиридесет годишен, с бръсната глава, окичен с поне килограм и половина злато във вид на ланци и пръстени. Камелия реши да използва всички възможни въдици, за да го улови. След вечерята в хотелската стая, тя даде всичко от себе си, за да го впечатли, за да му достави удоволствие, за да го задържи при себе си. И успя. Петър Гонев, или “Петелът” както беше известен в мутренските среди се хвана в мрежата и то без да се съпротивлява особено.
Така тя заживя жадуваният живот на момиче от хай-лайфа. “Пернатият”, както тайно го наричаше на ум, беше собственик на няколко бензиностанции със заведения за бързо хранене. Тя с охота задоволяваше неговите сексуални капризи и усещаше, как той все повече хлътва по нея. Една вечер докато вечеряха в луксозен ресторант я изби на настроение. Под влияние на алкохола изяви желание през почивката на оркестъра да седне на пианото. Като дете родителите я караха да учи пиано и солфеж. Въпреки, че имаше данни, Камелия не продължи в музикално училище и с лека ръка се отказа от музиката. Сега в заведението раздвижи пръсти по клавишите и подхвана една балада от американския филм “Бодигард”. На финала на песента от всички страни се чуха бурни овации. Когато се върна на масата завари Петела неузнаваем: “Ти, мое сладко момиче, не знаеш на какво си способна! Ти пееш като ангел, трябва да пееш! Целият свят трябва да те чуе!” Явно беше готов да постави света в краката й. Младата жена реши да се възползва от златния шанс, но не искаше само да бъде една от многото, смяташе, че е достойна да стигне върховете. Това трудно би могло да стане в друго направление освен поп-фолка. Мутрата се бръкна и плати за написването на текстовете, възнагради щедро музикантите за оригиналните фолк мелодии и обогати сценичния гардероб на певицата. С пари от неговата сметка бяха заснети клиповете на новоизлюпената фолк-звезда. Камелия проби с творческия псевдоним “Карма” и с песните – “Да пием друже на екс, ще те побъркам от секс”, “Любовта е заблуда, аз по тебе съм луда”. Карма въртеше кръшно тяло в оскъдно облекло и това караше мъжката аудитория да гласува за нея в различните топ класации. Любовникът й хвърли по някоя троха и на двама критици, които я обявиха за явление в света на фолк-музиката. Занизаха се призови места в конкурси, концерти, овации, писма от обожатели. Певицата издаде три успешни албума. Хитовете й гърмяха по сватби, ресторанти и дискотеки.
Лошото беше, че за това време успя да си обтегне отношенията със “златната рибка”. Една вечер намери бележка, че Петелът ще закъснее, защото ще ходи на снимките за нов рекламен календар с участието на видни топ модели. Тя не обърна внимание, но скоро разбра, че любовникът й вече е в интимни отношения с една от манекенките. Всичко приключи след опита да му вдигне луд скандал. Петър изслуша половинчасовите крясъци на певачката и твърдо каза:
– Искаш ли да ти напомня, откъде те взех?! Да ти кажа ли, че и парцалите на гърба ти пак съм ги купил аз?! Кой те облече в славата, в която се къпеш вече три години?! Кой те извади от боклука и те превърна от курва в звезда?! Не бях ли аз?! А сега си позволяваш да ми крещиш! Събирай си партакешите, и изчезвай, и да не съм те видял повече!
Светът на звездата Камелия-Карма се срина за броени дни. Продуцентът от студио “Екстра-фолк” откровено заяви, че не могат да инвестират в новия й албум. Просто песни от този тип вече са отегчили публиката и без атрактивни клипове трудно се харчат. Можел, в името на старата им дружба, да й уреди едно последно турне на синбек. Но ако измисли нещо ново и нетрадиционно, ако има някакви свежи идеи за нещо, което досега не е издавано, може да заповяда отново. Певицата реши да се възползва поне от тази възможност за турне. Блъскаше си главата да измисли нещо. За съжаление, напоследък бе живяла твърде нашироко и не беше успяла да спести много пари. Това бе сериозна пречка за успешното продължение на кариерата. Тя не можеше да финансра албума и клиповете си сама, а това предвещаваше тъжен финал.
И ето, че по време на това последно турне, докато вечеряше след концерта в един ресторант, тя чу този невероятен, топъл, лиричен глас. Той буквално я разтърси, и сега тя бе завладяна от желанието да спечели този човек, и да го въвлече в своя бизнес. Борис – така се казваше младият учител, купонясваше с колеги и приятели в едно сепаре. Именно неговите песни бяха това нетрадиционно и ново нещо, което продуцентът щеше без съмнение да хареса и да инвестира в един нов албум на Карма. Певицата си уреди чрез сервитьора един кратък разговор, за да уговори работна среща. Сега с нетърпение очакваше да се появи нейният нов герой. Нещо й подсказваше, че той ще приеме. Тя вече предвкусваше новите успехи и си представяше заглавията по вестниците.
Борис почти незабелязано влезе в кафенето, огледа се и се отправи към масата на своята нова позната. Имаше нещо особено в този млад човек с леко прошарена коса и тъжни пъстри очи, то беше неговото неповторимо излъчване, сякаш от цялото му същество струеше някаква невидима светлина. Докато той придърпа стола и седна, пулсът на Камелия се качи в гърлото. В този час се решаваше съдбата й, от тази среща зависеше бъдещето й на певица. Младата жена умееше да предразполага мъжете. Тя подхвана разговор за семейството му, за проблемите свързани с неговата работа. Оказа се, че има две деца, а жена му е безработна учителка. Самият Борис преподаваше музика в местната прогимназия. Всъщност пишеше песни още от ученическите си години. Въпреки емоционалната си натура музикантът беше примерен съпруг и баща. Рано бе скъсал със свиренето по кръчмите и се бе посветил на семейството си. Оплака се от лошото заплащане, от проблемите с децата, от липсата на перспективи в малкия град. Това обнадежди певицата. Тя го запита, дали не му се е искало да запише компактдиск с авторски песни, дали не е искал да излезе на голямата сцена:
– Ами, никога не съм мислил за такива неща. Моите песни едва ли стават за сцена. – Скромно отговори учителят:
– Не е вярно – премина в настъпление Камелия – твоите песни са абсолютни хитове! Повярвай ми, аз имам усет към тези неща! Ако излезем с тях на сцената, двамата в дует, ще оберем точките в класациите, аз имам опит, знам какво се търси, имам и връзки в няколко звукозаписни студия. – Тя се въодушевяваше и говореше все по-разпалено, като го гледаше в очите и се опитваше да стигне до сърцето му. Младият човек хвана главата си между двата юмрука, заби поглед в чашата с кафе и за неопределено време потъна в дълбок размисъл. Предложението беше съблазнително. Предоставяше му се възможност неговите песни да стигнат до повече хора. С парите които щеше да печели можеше да подсигури по-висок жизнен стандарт на семейството си. Представи си как ги води на почивка някъде по престижните курорти. В същото време прехвърляше през главата си всичко, което бе чувал за тази певица. Може ли да си позволи този компромис? Нямаше никакво съмнение, че тази жена се опитва да извлече изгода за себе си. А как ще реагира съпругата му? Все пак това беше сериозна възможност за кардинална промяна. След един успешен албум може да се отдели от чалгаджийката и да избере свой път. О, не, тя нямаше да го остави да си тръгне толкова лесно:
– Не става! – Отрони накрая той:
– Как?! Но това е шансът на живота ти! Птичето само веднъж каца на рамото! Помисли, какви пари ще изкарваш, как ще живее семейството ти, къде ще учат децата ти!? Ако ти е нужно време за размисъл, ето ти визитката ми. Като решиш ще ми се обадиш на мобилния:
– Казах ти вече, че не става! – Твърдо отстояваше своето Борис. Визитната картичка остана на масата. Камелия впрегна всички усилия, заля го с поток от обещания, от които и половината не беше в състояние да изпълни. Но Борис остана непреклонен:
– Не!
– Умри си в мизерията тогава! – През сълзи и през зъби процеди залязващата звезда:
– Как да ти кажа? Аз ще си умра в мизерията, вярно е. Но ще бъда близо до съпругата си и прекрасните си деца. Ще им дам цялата си любов, ще ги науча да живеят почтено. Аз ще се постарая да им дам най-достойния пример, че човек може да бъде щастлив, когато се задоволява с най-необходимото. Те ще разберат, че е по-добре да си беден и неизвестен учител, отколкото да се продаваш като пееш песни с цинични текстове.
– Толкова ли е важно това?!
– Аз не искам утре да ме спрягат по страниците на жълтите вестници – коя ми е любовница, къде съм се напил, какви долни гащи нося и прочее! Искам да живея мирно при семейството си! Искам да умра без угризения, че името ми е спрягано до това на една порочна жена, която е излязла на сцената с вулгарни песни и почти гола! Повече нямам какво да ти кажа! Надявам се да си ме разбрала добре, Карма! – Борис стана и отиде да си плати сметката. След това без да се обръща излезе от кафенето. Камелия захлупи лице на масата и избухна в ридания.
Два дни по късно Антония – съпругата на Борис влетя в апартамента като фурия и трясна вратата. Борис изненадано вдигна глава от книгата, която четеше:
– Какво има, миличко?
– Какво ли? Станал си медийна личност!
– Така ли?! Не може да бъде! – Вместо отговор младата жена хвърли на масата най-новия брой на един от жълтите вестници. На първа страница се мъдреше огромно заглавие “Провинциален даскал удари дузпата на Карма”. Учителят дори не си направи труда да прегледа статията. Бе пропуснал да й разкаже за случилото се, защото искаше първо сам да се успокои и да изглади мислите си. Той стана и нежно прегърна жената, която бе избрал за майка на децата си. Притисна я до себе си и каза:
– Спокойно, скъпа! Всичко свърши преди още да е започнало! Не може да бъде по-различно в един свят, в който курвите стават кумири!
След това хвърли вестника в кошчето за боклук и изведе семейството си на разходка в парка. Седнаха в едно скромно заведение – павилионче с чадъри, маси и столове. Децата бързо изпиха сокчетата и се заиграха на близката детска площадка. Антония и без обяснения разбра през какво изпитание е преминал съпругът й. Беше благодарна, че певицата и жълтите драскачи не успяха да разрушат хармонията между тях. Тя се усмихна, пресегна се през масата и взе ръката му в своята. По цялото му тяло се разля една необикновена топлина. Борис с цялото си сърце почувства стойността на своето щастие. Наистина животът му бе скромен, но бе изпълнен със смисъл и любов. Той за пореден път осъзна, че това богатство струва много повече от суетната, преходна слава и от спечеленото по нечестен начин богатство, че най-истинските неща на този свят нямат цена и не се купуват с пари.
