Вече десетина години сътруднича на местни печатни издания - вестниците "Бяла Слатина", "За Бяла Слатина", "Белослатински глас". Основно съм помагал с материали за християнските празници и обичаи, но се е случвало и да се отклонявам от тази тема. През последните няколко години в града нямаше вестник, затова насочих вниманието си към някои български електронни издания. Това ми помогна да усъвършенствам уменията си и да събера известен опит. От днес община Бяла Слатина има вече нов печатен орган вестник "Вестител". Изключително много се радвам на магнетичното му име, на различния му облик, на хората, които се включиха в работата по него. Благодаря на главния редактор Светлана Караджова за доверието да ме включи в екипа, който пише за вестника. Дай Боже това, което ще излезе изпод перото ни, да стигне до сърцата на повече хора. Защото за нас няма по-голяма награда от това. За повечето от читателите не е новост, че много от професионалните съсловия имат своите светци покровители. Така строителите са избрали св. Димитрий Солунски, лекарите св. Иван Рилски, готвачите св. Лаврентий, банкерите и моряците възлагат своите надежди за печалби и закрила на св. Николай Мирликийски. Професионалният празник се отбелязва с почивен ден или банкет, с културна програма или по някакъв друг избран от празнуващите начин.Празникът, върху който искам да спра вниманието на читателя, е малко по-неизвестен. Не ми се иска да го пропусна, защото това е моят професионален празник – празникът на богословската наука. Той е установен в по-ново време и е на първо място празник на богословските факултети и духовните академии. Това го превръща в празник на цялото съсловие, което е получило образованието си в тези учебни заведения. Няма как да отбележа този мой празник с тържествен банкет, макар че си заслужава. Затова реших да го ознаменувам с написването на този материал. Минаха повече от десет години от деня, в който напуснах студентската скамейка и тръгнах да сея това, което съм научил в душите на хората. Зная, че в моя роден край почвата е много камениста по отношение на вярата. И все пак и на тази почва покълнаха семена, някои не успяха да принесат плод, но имаше и такива, които изкласиха и принесоха достойни плодове. Откровено мога да кажа, че се гордея с тях! Зная, че на този свят няма нищо случайно. Фактът, че първият брой на новия общински вестник стартира във времето, по което се празнува паметта на свети три светители, ме кара да мисля, че това ново печатно издание тръгва с благословията на трима от най-достойните епископи на Църквата, допринесли, както за нейното благоустрояване, така и за утвърждаване на вероучението й. Вярвам, че е така!Изборът на тримата светители за покровители на богословието също не е никак случаен. Онези, които са имали възможност да се запознаят с техните жития знаят, че това са достойни личности, отдали целия си живот в служение на Църквата, на хората и на Бога. Двама от тях – св. Василий Велики († 379 г.) и св. Григорий Богослов († 390 г.) принадлежат към плеядата на кападокийските* отци, завещали на поколенията освен достойния пример и едно безценно писмено наследство. Третият – свети Йоан Златоуст († 407 г.) с нищо не отстъпва по качества на първите двама, но е бил епископ на Константинопол. Всеки един от тях си има свой ден в църковното календарче. Причината, да се установи този празник, е един спор възникнал през ХІ век по въпроса, кой от тримата е по-достоен и има по-голям принос за утвърждаването на християнската вяра. В бурните дебати се стига до положение едни да се наричат “василиани”, други “григориани”, а трети “йоанити”. Това наложило, тримата светители да се явят по свръхестествен и благодатен начин на епископа на град Евхаита – Йоан († 1095) и да му кажат, че пред Бога и тримата са равни по своя принос и по своите качества. Тези личности, посветили целия си живот на единството на Църквата, не са можели да допуснат техните имена да станат повод за разделение. Дори след своята физическа смърт те не изоставили грижата си за нея. Има много неща от живота и творенията на тримата архиереи, от които могат да се поучат християните и всички останали, които търсят поука, мъдрост и духовно усъвършенстване. Въпреки утвърждаващия се на Изток цезаро-папизъм – приоритета на императорската власт над духовната, и тримата показват твърдост и непоколебимост пред всеки властник, който пречи на делата на Църквата и всява смут. За тази своя дързост св. Йоан Златоуст дори неколкократно е изпращан на заточение. Тези стълбове на християнството водят строг аскетичен живот, спомогнал за придобиването на богат духовен опит. Този свой опит те споделят в своите трудове, слова и поучения, съхранени в съкровищницата на Църквата. Достигнали до висотите на съвършенството, тримата имат дарованието да вникнат в тайните на Божията същност и да ги обяснят на достъпен за останалите език. Много от нещата, написани от тях могат да бъдат цитирани и всичко ще бъде за духовна полза и вразумяване. От всичко, което успях да прочета и прегледам аз избрах един откъс от словото на св. Йоан Златоуст за любовта към ближния: “Дето има любов, там има и Божие благословение, а дето няма там е греховен мрак, там е жилище на злобните бесове. Любовта е най-надеждното средство за спасението на душата. Ако ние като немощни не можем дълго да постим, да се молим или да извършваме други подвизи на добродетелите, то нека възпълним това с любов… Какво необикновено чудо, който има нелицемерна любов, той изпълнява целия закон, защото любовта е изпълнение на закона. О, несравнима сила на любовта! Няма нищо по-драгоценно от любовта нито на небето, нито на земята!” Днес една голяма част от трудовете на тримата светители, както и техните жития са издадени на различни езици, а могат да бъдат открити и в Интернет. Нужно е само желание от наша страна да потърсим и да се поучим. И ако се постараем да внедрим извлечената поука на дело в живота си, ако положим усилия да се усъвършенстваме в дела на любов и милосърдие, ако послужим с примера си на околните и с това допринесем за тяхното изправление. Ако превърнем сърцето си в неугасим факел на любовта, то ние ще можем в края на житейския си път да произнесем крилатите думи на св. Йоан Златоуст, “Слава на Бога за всичко!” и да позволим на околните да ни запомнят като достойни хора.
__________________________________________________________________
* Кападокия – област в Мала Азия
