Вековният опит на Църквата е доказал, че дори в най-трудните времена, в недоимъка и борбата за оцеляване, винаги са се намирали християни, които да дадат по нещо от себе си, за да построят нов храм и да му придадат достолепен вид.
Инициативата за построяване на параклис в двора на многопрофилната общинска болница в град Кнежа се ражда сред членовете на настоятелството при енорийския храм “Света Троица”. С готовност и желание е възприета от кмета на общината – Симеон Шарабански. Намират се и такива, които да възразят: “Ама защо да се строи параклис, като си имаме църква?” Тези хора явно забравят, че един човек, на когото предстои тежка операция, не винаги има сили и време да отиде до храма, за да запали свещичка, пък и църквата е доста отдалечена от болницата.
Още в началото има пълно съгласие по въпроса за името на параклиса. За негови патрони са избрани светите безсребреници Козма и Дамян. Кампанията по набирането на средства започва на Възкресение Христово 2007 година. Председателят на настоятелството при енорийския храм – свещ. Теодор Димитров и инициативния комитет за построяването на параклиса организират набирането на средства с кутии за дарения. Такива са поставени в храма и на различни места в града, едната е в сградата на общинската администрация. Проектът е дарение от архитект Зачева и М. Илиев. Със съдействието на кмета и общинските съветници е одобрено мястото за построявенето. Общинското ръководство, неправителствени организации и християните от енорията помагат по-бързо да започне строежа.
Първата копка и полагането на краеъгълния камък е извършено с тържествен водосвет на 28 май 2007 г. До края на годината сградата е завършена. Започва набирането на средства за нейното благоукрасяване. Храмовата икона на светите безсребреници Козма и Дамян е дарение от П. Стоилов – преподавател в Софийския Богословски факултет. Иконата на Спасителя Иисус Христос е подарена от свещеник Теодор Димитров и е донесена от Москва, а иконата на Божията Майка е от Ц. Гъркова. Деца от енорията организират изложба базар на боядисани яйца и картички (инициативата е на свещеника и църковното настоятелство). Със събраните средства и с пари от кутията за дарения в храм “Света Троица” е поръчан в София бронзовият светилник. Всъщност с тях е платен само металът за изработването. Трудът е дарение от жената, която го изработва и чието име не успях да науча.
На 15 юни 2008 година – Петдесетница, параклисът е тържествено осветен от негово високопреосвещенство Врачанският Митрополит Калиник. На службата присъстват свещеници от Враца, енорийското духовенство, кметът на общината, служители от многопрофилната болница и много християни от енорията.
Успях да посетя малкия молитвен дом едва на следващия ден – празникът Свети Дух. Пристигнахме с такси, отец Теодор взе ключа и ме заведе да ми го покаже. Между дърветата в тихия болничен двор една неголяма кръгла сграда мълчаливо призоваваше към духовно общение с Бога. Оставихме свещички на бронзовия светилник, отправихме кратка молитва и си тръгнахме, сподирени от благия поглед на двамата безсребреници изобразени на иконата. Медицинската сестра, на която върнахме ключа, сподели с нас своята голяма радост от новата придобивка. Преди да се отдалечи към входа на болницата, тя каза едно изречение, което се запечата дълбоко в съзнанието ми. Останах с чувството, че нейните думи са отправени към целия български народ: “Трябва да се върнем към вярата в Бога, защото като изгубихме нея, изгубихме и човешкото у себе си!”
