Предлагам на любезния читател още един от моите сонети. Той също излезе в "Моята библиотека".
Бе като сън и блян неизживян,
че аз те срещнах белолика там,
под купола на малкия ни храм
и сведох чело от любов и свян.
Ефирна като вятъра премина,
и сякаш в миг и времето застина,
ти бе смирена като монахиня,
понесла аромата на жасмина.
Помоли се и тръгна си оттам,
остави жертва – тъничка свещица,
и стана пусто в каменния храм.
Остана в мен надеждата – искрица,
че щом обичам няма да съм сам,
и ще те пазя в образ на светица...
