Предлагам на любезния читател още един от моите сонети. Той също излезе в "Моята библиотека".
Бе като сън и блян неизживян,
че аз те срещнах белолика там,
под купола на малкия ни храм
и сведох чело от любов и свян.
Ефирна като вятъра премина,
и сякаш в миг и времето застина,
ти бе смирена като монахиня,
понесла аромата на жасмина.
Помоли се и тръгна си оттам,
остави жертва – тъничка свещица,
и стана пусто в каменния храм.
Остана в мен надеждата – искрица,
че щом обичам няма да съм сам,
и ще те пазя в образ на светица...
ЗА МЕН
За онези, които не ме познават:
Казвам се Цветан Диковски!
Роден в Бяла Слатина, обл. Враца през 1968 година.
Завършил съм ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1997 година със специалност учител теолог. Принадлежа към Българската православна Църква и се занимавам с разпространение на православното вероучение.
Все още не съм семеен.
От 1998 година се занимавам с публицистика в регионални издания във Велико Търново и в родния ми град. От 2006 година публикувам и в различни електронни издания.
От няколко години насам имам вече и една папка с авторски стихове, но не съм поет.
Вярвам в Бога, така, както учи Православната Църква!
Вярвам, че хората могат да живеят по-добре и да се обичат помежду си!
Вярата на човека е смисълът на неговия живот, някои не го осъзнават, но е така!
Иска ми се да допринеса с нещо за доброто и благото на хората!
Желая на всички, които посещават тази страница, Божие благословение, здраве и успех!
