Този материал излезе на страниците на Православие България. Кнежа е град, в който по-голямата част от населението се определят като християни, макар болшинството от тях да посещават храма само по големите празници. За принадлежащи към исляма се смятат една група от ромски произход, а има и семейства с турско самосъзнание. През 2005-та година сред ромите възниква брожение за построяване на джамия.
За повечето от хората, запознати с осъществяването на такива проекти е ясно, че в случая става въпрос, не толкова за необходимостта от култова сграда, а за усвояване на средства. В желанието си да се докажат инициаторите стигат твърде далеч. Те претендират джамията да бъде построена на един от хълмовете над града, над гробището, така че да се вижда от целия град. В този момент никой не може да бъде сигурен, дали след време от минарето на тази проектоджамия, няма да звучат призиви за намаз на турски език, подсилени от мощна усилвателна уредба.
В противовес на този проект, населението на града подема инициативата на кмета Симеон Шарабански, за издигане на голям кръст на същото място над гробищния парк. Едно от нещата, които той излага като довод е, силата на кръста да пази градчето от градушки. Неоспорим факт е, че той винаги се отзовава и помага за разрешаването на проблемите свързани с енорийския храм, с нуждите на свещенството, с вероучителната и катехизическа дейност в града.
Кръстът е стоманена конструкция висока 17 метра и средствата за нея са изцяло от дарения. Дарителската акция също е иницирана от градоначалника Шарабански. Съоръжението е проектирано така, че към него да бъдат прикачени луминесцентни осветителни тела. За първи път християнският символ разпръсква синята си светлина на 28 август 2007 година. На Кръстовден същата година е тържествено осветен от енорийския свещеник на Кнежа Теодор Димитров.
