Поздравявам всички християни, които почитат този празник, всички млади хора, всички млади семейни двойки, които живеят по Христовите завети! Този материал излезе на страницата на Национална мрежа за хора с увреждания.Днес 21 ноември християнската Църква празнува деня на християнското семейство – празникът Въведение Богородично. Трудно е да говориш за въведението в храма, когато нравите са лоши, когато материалното е обсебило сърцата, когато нерядко се случва да виждаш някой изоставен, запустял и рушащ се православен храм, когато чувстваш, че си безсилен да промениш състоянието на нещата.
Въведението в храма има два аспекта: единият е просто да влезеш в храма, да запалиш свещ, да се прекръстиш, но да не стигнаш по-далеч и християнството да си остане за теб само една хубава българска традиция. Другият и по-важен аспект е да влезеш като осъзнат християнин, като човек вкоренил вярата дълбоко в сърцето си, като личност избрала да посвети живота си в служение на ближните. Доста от хората, които се именуват православни, никога не стигат до това състояние на духа. Влизат в църква, извършват обреди, но си остават завинаги извън храма.
Въведението като традиция, като състояние на духа води началото си от едно паметно събитие в древна Палестина. През последните десетилетия преди началото на Новата ера, в един малък градец се родило едно момиченце на име Мария. Неговите родители Йоаким и Анна били много възрастни и дълги години искали да си имат дете, страдали, като гледали как другите семейста се радват на своите рожби, сълзите им потичали, когато виждали децата да играят и да се гонят из прашните улици. Един ден докато работела в градината, Анна видяла едно гнездо пълно с малки пиленца. Сълзи потекли от очите й когато видяла това птиче семейство и обещала, че ако й се роди дете, ще го посвети на Бога. В този момент се явил светъл Ангел, който й възвестил, че Бог е чул найната молитва и скоро ще я дари с рожба. И наистина скоро предсказанието се изпълнило. Тя заченала и родила момиченце. Чудно и необикновено дете била малката Мария, тя бързо проговорила и проходила, но от всичко най-много на света обичала да й четат поучителни притчи от Библията. Когато навършила три годишна възраст, майката решила да изпълни своето обещание и да посвети детето на Бога. Завели я във величествения храм построен от цар Соломон. Нейните дружки я придружавали като носели запалени лампади. Шествието стигнало до вратата на храма и тригодишното момиченце само изкачило дванайсетте стръмни стъпала до входа. Там я чакал най-главния от свещениците. Той я хванал за ръката и я завел в най-святото място – Святая Святих. Тук имал право да влиза само той и то веднъж в годината. Бог невидимо му подсказал, че това чисто дете е достойно да се поклони на това свято място. От този ден детето останало да живее в една от многобройните стаи при храма. Родителите му били възрастни и скоро то останало кръгло сираче. За него се грижели други благочестиви хора, които обитавали в сградите около Йерусалимския храм. Мария се научила да чете Библията, да пише, занимавала се с плетене, шиене и бродерия. По този начин тя помагала за своята издръжка. Когато навършила пълнолетие, не искала да се омъжва, а да посвети целия си живот на Бога. Но в онези трудни времена една жена не можела да живее сама. Непосилно било да работи нивите, да прибира реколтата и да се издържа. Свещениците взели мъдрото решение, да я сгодят за един неин възрастен сродник на име Йосиф, по занаят дърводелец, който да помага за нейната издръжка и тя да бъде под негова закрила. Така той се грижел за прехраната, а девойката му помагала в домакинската работа. Именно тази чиста и непорочна Девица, родила Божия Син и Спасител на човешкия род Иисус Христос. Затова светът я възхваля и прославя и я нарича Богородица.
В памет на това важно събитие – въвеждането в храма на Божията Майка още в детска възраст, Църквата е определила двадесет и първи ноември да се празнува като ден на християнското семейство. Семейството е основна градивна единица на обществото от най-ранна древност. Но в началото бракът е бил нещо съвсем различно. В езическите племена мъжете отвеждали девойките без да има взаимна любов, често дори насила и имали по няколко жени. Жената е била в неизгодното положение на робиня в дома на своя мъж. Върху плещите й падала тежестта на земеделската работа, домакинството, отглеждането на децата.
Църквата вложила ново съдържание в думата семейство. Мъж и жена, водени от искрена любов един към друг, свързани чрез специален обряд (тайнство брак). В християнския брак партньорите не се свързват, за да може единят да подчини и пороби другия, а за да си бъдат взаимна опора по своя житейски път. Едно от важните неща в семейството е създаването на деца, но още по-важно е, на тези деца да им се вменят християнски морални възгледи за живота. От най-ранна възраст децата преминават през Кръщение, завеждат ги в храма, водят ги на празничните и неделни служби. Християнските деца от малки ги записват в прицърковните училища по вероучение, назначават им мъдър човек за кръстник, който да се погрижи за тяхното духовно развитие. Родителите християни осъзнават своята голяма отговорност, както за изхранването на децата, така и за тяхното духовно изграждане като личности.
В християнското семейство, детето се научава, да създава, а не да руши да поема отговорност за постъпките си, да уважава околните, да проявява търпимост към различните. В християнска среда детето живее с вярата в Бога и се старае да не подражава на идоли, като певци и певици, спортисти, актьори и други. То знае, че светската слава е нещо преходно и временно. Младежите в християнското семейство, осъзнават, че любовта между двата пола изисква зрялост, че е съпроводена с голямата отговорност и не може да бъде осъществена в пълнота извън пределите на брака. Християнството възпитава младите да живеят и да се изхранват от труда си, а не от нечестни сделки, кражби и по-тежки престъпления. То напомня, че за всяка своя непочтена постъпка човек рано или късно получава възмездие.
