петък, 23 януари 2009 г.

Зов

Напоследък нямам време за писане. Опитвам се да оцелявам биологически, а при това положение духовното нерядко отстъпва на заден план. И все пак уважението към читателите си не съм изгубил. Затова реших да пусна три стихотворения в Моята библиотека. Те са писани назад във времето и са плод на настроения различни от тези, които ме вълнуват сега. Стихотворението "Зов" е вдъхновено от едно пътуване до Дряновския манастир.

В полите на вековния Балкан,
там дето Янтра кръшно се извива,
зад каменни стени с портал кован
издига се една обител жива.

Камбанен звън я всеки ден оглася,
и в храм свещен мъждукат кандила.
Тя спомени от век на век пренася
за личности — духовни светила.

Оставили в историята диря,
преминали през огън и вода,
и заменили с пушката Псалтира,
загинали във бой за свобода.

Те носели в сърцата си едничка
надежда, че преди да си отидат
от този свят в една неравна битка,
народът героизма им ще види.

И делото на общото въстание
до нов успешен край ще изведе,
и ще се свършат тежките страдания,
ще дойде нов, свободен, светъл ден.

Пристъпих и положих горско цвете,
прекръстих се, в молитва коленичих,
в сандъчето с праха от вековете
затрепка с пламък вощена свещица.

И с тих и властен глас ме призова
обителта при нея да остана,
и нов духовен меч да изкова,
и воин, и монах в едно да стана.

Тогава се почувствах недостоен,
но нещо още тегли ме натам.
Защо ли пак се лутам неспокоен
и търся своя път и място сам?