Много съвременни учени, богослови, философи и какви ли не се опитват да ни убедят, че са наясно с духовното преживяване и аскезата практикувана от исихастите. А що е това исихия? Смятам, че самите исихасти ревниво са запазили в тайна онова, което са придобили като духовен опит. И са имали и правото и основанието. В момент, в който ми се искаше да преживея блаженото състояние на душата, постигнато от исихастите написах това стихотворение. То е плод и на дългото викане в духовната пустиня, пълна с бездуховност и атеизъм. Публикувах го на страниците на Моята библиотека, където творбите ми се радват на добър прием.
Бе сякаш в мрака лъч на провидение,
що не оставя никакво съмнение,
начало на едно преображение.
И лутах се и скитах по земята,
понесъл вечна истина позната —
Господен път и път към светлината.
Но срещах само хорската насмешка
и скверни подигравки — думи тежки,
безверие и страсти нечовешки.
Не търсех слава, нито земно щастие,
а лек за своите греховни страсти.
Вий може би сте прави исихасти!
И пак дерзая да се преоткрия,
душата тази огнена стихия
да слея с Божи Дух във исихия
