Малко носталгични разсъждения свързани с идването на новата 2010 година публикувани в "Национална мрежа за хора с увреждания".Дочакахме я... С надеждите да ни донесе нещо по-добро от предишните, да изплуваме в личен и национален план, да успеем да реализираме мечтите и надеждите си.
Дай Боже! И преди всичко, дай Боже здраве!
Какви хубави фоейрверки може да се видят по празниците в небето на някои големи градове...
Едно време, като деца излизахме на терасата при всяко посрещане на новата година, за да гледаме празничната заря. Сега още преди да се е мръкнало започват гърмежите. Горкото ми куче, в дванайсет започна такава канонада, такова гърмене и трещене, святкане и миризма на барут, че то подви опашка и се покри в пълна неизвестност до сутринта. При цялата тази новогодишна мания по експлозивите и фойерверките, очарованието на традиционната заря се изгуби някъде далече в миналото... Зарята загуби своя магнетизъм и престана да радва окото. Защото при професионалната подготовка всичко е програмирано, а тук хвърчи огън и ехтят гърмежи от всякъде. Всеки търси да изрази радостта си като изтрещи с някоя пиратка, бомбичка, ракета, пищов или нещо друго. Чак и аз се заразих от всеобщата мания и гръмнах два пъти. Просто не разполагах с повече муниции, може би за хубаво.
И все пак, въпреки че нещата не са както преди, празник е, нова година е!
БУМ! БУМ! БУМ!
НАЗДРАВЕ!
