Голяма простотия беше преди няколко години екипът на шоуто "Биг Брадър" да вкара в къщата манекенката Виолета Здравкова заедно с малката й дъщеря. Оказва се, обаче, че простотията не ходи по гората, а по хората. Новата инициатива - семейният "Биг Брадър" доказва, че тя просто няма ограничения. От новините се вижда, че на кастинга са се явили доста семейства и др. двойки. Дори някакви се бяха оженили специално, за да се явят на кастинга и да влязат в къщата, където да вземат акъла на зрителите и разбира се - наградата. Моето становище по въпроса излезе на страницата на Православие България. Снимката показва, как е изглеждала къщата - луксозен затвор в някой от предишните сезони на шоуто.Междувременно открих в мрежата петиция против участието на деца в "Биг Брадър", който желае може да ползва линка и да подкрепи борбата срещу злоупотребата с деца на адрес: http://bgpetition.com/za_decata_na-Bulgaria/index.html.
За първи път чух за новата инициатива на „Биг Брадър” в края на миналата 2009 година. Още тогава нещо вътре в мен възнегодува против формата на провеждане на популярното риалити шоу. Една от основните причини беше, че организаторите от „Нова телевизия” целят да вкарат вътре цели семейства с децата им, или двойки живеещи на семейни начала, но с общо дете.
Откровено казано, никога не съм бил симпатизант на шоуто, макар че от коментарите на околните винаги научавах, какво става в къщата.
Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, това е поредното зрелище подхвърлено, за да отвлече вниманието на обикновения българин, както от глобалните, така и от неговите собствени проблеми. Но в случая имам допълнителни основания за безпокойство.
Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, това е поредното зрелище подхвърлено, за да отвлече вниманието на обикновения българин, както от глобалните, така и от неговите собствени проблеми. Но в случая имам допълнителни основания за безпокойство.
Според рекламата, целта е търсенето на най-хармоничната семейна двойка. Наградата също си я бива 200 хиляди лева, нов апартамент и нов лек автомобил. Убеден съм, че немалко българи биха се изкушили с надеждата, да осигурят по-висок стандарт на семействата си, особено в условията на масова бедност и безработица, подсилени от световната финансова криза.
Ако се вгледаме по-внимателно и анализираме фактите, ще видим, че големият брат се опитва да излъже, както зрителите, така и участниците в шоуто.
Защо смятам така?
На първо място целта: привидно тя е търсенето на най-хармонична семейна, /или живееща на семейни начала/, двойка. Няколко семейства ще влязат в специално подготвени апартаменти, с децата си /ако имат такива/ и ще се опитат, да представят пред българските зрители, как тяхното семейство живее в мир и любов. Опитът показва, че по-голямата част от зрителската аудитория се вълнува, не толкова от семейната хармония, колкото от интимните тайни, от семейните кризи, от сплетните, скандалите и интригите. И вместо хорицата да си правят труда, да ги търсят, като се ровят в живота на съседи или на други познати, тук всичко им се сервира неподправено от екрана на телевизора. Всеки ще има пълната възможност да обсъди пред синия екран или в службата по избор всеки един от участниците, семейните отношения на една или друга двойка, начина, по който си възпитават децата. Нещо повече: гасуването с sms-и превръща зрителя в пряк участник, който се разпорежда със съдбата на живущите в къщата.
Друг важен елемент е, че никъде в рекламите не споменават: докъде се простира ролята на организаторите. Имаше случай при един от първите сезони на „Вип Брадър”, при който в студиото бе организирано жури, оценяващо популярните личности. То решаваше, кой да напусне, кой е интересен, тоест полезен за шоуто и кой не им върши работа. Разбира се, участниците в къщата не знаеха нищо за това, а външната намеса нажежаваше до червено отношенията между тях. Твърде вероятно е и в този сезон да бъде наето жури, което да се разпорежда с живота на семействата в къщата. Нещо повече, логично е, защото все някой трябва да поставя оценка за това, доколко са хармонични семейните им отношения.
Когато става въпрос за оценяване, неминуемо на дневен ред излиза въпросът: какви ще бъдат критериите за оценяване? От гледна точка на жури, в което участват психолог, семеен консултант или някакъв друг вид специалисти, те биха могли да бъдат все пак обективни. Но когато става въпрос за оценяване от страна на публиката, центърът на тежестта се измества. Една от причините за това е, че семейните ценности отдавна нямат връзка нито с българската, нито с християнската традиция. Има немалко хора, за които изневярата е съвсем в реда на нещата. Един такъв зрител мъж, е склонен да гласува, за семейна двойка, при която съпругът флиртува със съседката. Целта ще бъде, не толкова да се оцени най-хармоничната двойка, колкото да летят кратки съобщения с оценки от мобилните телефони и да пълнят сметките на операторите.
Има някои неща, които не мога да подмина от християнска гледна точка. Едно от тях е съжителството на семейни начала: Не че изпитвам носталгия по времето от преди 1990 година, но в този период имаше строга забрана за такъв тип съжителство. Години по-късно осъзнавам, че въпреки тоталитарните и идеологически подбуди, тази стратегия се явява превенция срещу доста нередности. Една от причините е, че днес на семейни начала живеят и непълнолетни, без това да впечатлява никого. Въпреки, че някои все още са склонни да спорят, дали Църквата трябва да признае гражданския брак, той все пак е юридически оправдан и всеки поема своите отговорности. Участието на двойки, живеещи на семейни начала би поощрило от екрана тази порочна практика. Има страни, където съжителството без брак цели, да избегне неразторжимата католическа венчавка. Но за България, като страна с исконни християнски традиции, да се прокламира незаконно съжителство си е чиста проба целенасочено развращаване на нравите.
Друг сериозен негатив е издигането в култ на щастието и земното благоденствие. Десетилетията на преживян атеизъм, не само ни откъснаха от християнските ни корени, но създадоха фалшивите ценности на земното благоденствие. Това доведе до отхвърляне на всичко духовно и стремеж към егоистично лично щастие /често за чужда сметка/, към стремително усвояване на все повече материални придобивки. Именно това предлага „Биг Брадър”. Не само го предлага, превръща го в цел! Цената за нейното постигане е доброволно затворничество, капсулиране в една неестествена среда за живот, разголване на личното до най-малки подробности. Дори най-хармоничната семейна двойка в такава среда би могла да преобърне отношенията си на сто и осемдесет градуса. Съвременните медии рядко представят случаи, при които едно семейство може да бъде щастливо и в бедност. Те много по-често ни дават за сравнение стандарт на живот недостижим за нашите материални възможности. Карат ни да завиждаме и да страдаме от това, че живеем в една ненормална държава, в която за да успееш трябва да се продадеш, да направиш компромис със съвестта си. В този случай шоуто също иска да направиш един голям компромис, да продадеш хармонията и спокойствието си за един залог, който не е много сигурно дали ще получиш. Защото всеки влиза с идеята, че ще спечели голямата награда, но само една двойка ще стигне до финала. Каква точно ще бъде цената на голямата награда, все още не е съвсем ясно, но във всички случаи участниците ще продадат нещо духовно, с намерението да получат материални блага. Това твърде много прилича на сделка с лукавия, но както добре знаем, в нея рогатият винаги печели.
Един изключително сериозен и според мен недообмислен негатив, е мястото на децата в семейния сезон на „Биг Брадър”. Знаем, че тяхната естествена среда е семейството, но наред с това, те имат нужда от разходки сред природата, от общуване с други техни връстници /при това не натрапени участници в риалити шоу/. Имат нужда от игри, от спортуване, от забавления и от още един куп други неща, които Големият брат едва ли ще им осигури в пълнота. Те ще трябва да се разделят за дълго време с детската градина, с училището, с другарчетата и съучениците си. Ще бъдат поставени в ненормални условия, капсулирани, затворници и пр. Съвсем естествено това може да доведе до психически разстройства или най-малкото до сериозни конфликти с родителите. Нали именно те ще ги вкарат в тази неестествена среда?! Последствията могат да бъдат травми, които да бъдат лекувани десетилетия и разрив с най-близките. Вероятно никой не си дава сметка, какво точно ще преживеят децата, в случай на разочарование, в случай, че семейството не спечели голямата награда. Това отново е една травма, защото детето прави голяма жертва за своите родители, а в случай на загуба, тя са обезсмисля. И ако разголването на живота на публичните личности /”Вип Брадър”/ е нещо нормално за жълтата журналистика, то разголването на живота на едно дете или на обикновен български тийнейджър е нещо, което преминава границата. Малцина от обикновените хора си дават сметка, какво значи да си публична личност и какви негативи води след себе си. Просто няма място за съмнение, че жълтите вестници ще се занимават, както с родителите, така и с децата. А това, че някоя статия може да травмира: на кого ли му пука!? Възпитателният ефект на това начинание също подлежи на сериозна критика. Вместо възпитаване в здрав морал, имаме налице реален пример, как да забогатееш лесно, как да направиш компромис със съвестта си и да постигнеш целта. В този случай няма да се спирам върху факта, че тази земна награда е суетна и преходна, че вместо щастие може да донесе нещастие.
Основателно си задавам въпроса: защо мълчат правозащитните организации и службите за закрила на детето?! Налице е явно посегателство върху правата на деца, както от страна на една медия, така и от страна на техните собствени родители. Онези, които са следили участието на Виолета Здравкова във „Вип Бръдър”, вероятно си спомнят негативната реакция на нейната дъщеря, която в края на краищата се наложи да напусне къщата. Дори да наемат частни учители за децата, това няма да замести естествената им среда в училище. С това не искам да твърдя, че средата там е идеална, но все пак е тази, с която са свикнали, там са техните приятели, учители и пр. Друг изход е, да ги поверят на баби, дядовци и други близки за временна грижа. Имам горчив педагогически опит с деца оставени за временно отглеждане при баби и дядовци, роднини и познати. В никакъв случай те не могат да заместят пълноценно грижите на майката и бащата. Последствията започват от занижения успех и лошата дисциплина и свършват с безразборни полови връзки, употреба на наркотици и други криминални прояви.
В електронното издание на вестник „Дневник” попаднах на статия, която информира, че британският „Биг Бръдър” прекратява излъчването си, защото се е изчерпал като продукция. Дали този напън от страна на организаторите не е показателен, че и българското шоу губи популярност и зрителите са започнали да му обръщат гръб? Кабелните и сателитните оператори ни предоставят все повече нови програми, състезания, шоута, томболи, игри за пари и пр. Остават валидни и днес пророческите думи на преподобни Козма Етолийски, че „дяволът ще влезе в сандък в домовете на хората”. Бог е дал на човека свободна воля, да избере дали да пусне лукавия в дома си от телевизионния екран или да натисне клавиша на дистанционното. И когато свикне да живее без него, в живота му наистина ще настъпи хармония, защото ще остави място за Бога.
Колкото до избора и класирането на хармоничната двойка: Българските зрители вече станаха свидетели на бързия крах на едно семейство – Миро и Елена в единия от сезоните на „Биг Брадър”. Вярно е, че Миро спечели голямата награда, но загуби съпругата си, изгуби нещата, за които бяха мечтали двамата заедно. Станахме свидетели и на „хармоничните” отношения между Райна и Константин /”Любов ли е или земетресение?”/. Убедено мога да кажа, че съвременния българин е изгубил всякакви критерии за това, що е семейна хармония. В повечето от случаите за хармонично се счита семейството с преуспял бизнес, с хубава кола, с най-съвременно и модерно жилище. Нещата пак се измерват с материалните постижения, духовното пак отсъства. В основата на хармонията, без съмнение стои любовта. Но и за нея възгледите днес са твърде разностранни. За едни се изчерпва с междуполовите отношения, за други тя дори не съществува. Малцина са онези, които са отваряли Новия завет на страниците на тринадесета глава от Посланието на св. апостол Павел до коринтяни, за да разберат, че тя е: „дълготърпелива, пълна с благост” и пр.
За да има хармония в една семейна двойка, тя трябва да е израстнала духовно и да е осъзнала своите отговорности. Съпрузите трябва да са достътъчно зрели, за да поемат задълженията си, както спрямо другия, така и спрямо децата си и към обществото. И трябва да има в изобилие любов! Но не тази похотливата и егоистична, която възпяват поп-фолк певачките, а именно такава „дълготърпелива, пълна с благост, която не завижда, не се превъзнася, не безчинства, не дири своето” /1Кор. 13:4, 5/. Без нея просто не може да стане...
