Тази биографична справка е събрана от оскъдни краеведчески материали и предоставена за ползване от потребителите на Уикипедия. Няма съмнение, че има още какво да се добави, но засега не ми се удаде да науча датите на раждането и смъртта на Съйнов. Тъй като държа нещата, които публикувам, дори в Уикипедия да са защитени по някакъв начин, затова помествам справката и тук. Иначе в самата уеб-енциклопедия е неуместно да си сложа името и подписа.
Иванчо Съйнов е роден в село Кунино /днес то се намира в община Роман/. През 1860 година невръстният Иванчо пристига в с Бяла Слатина. Тук е осиновен от Съйно Илиев. Будният му дух го превръща в ревностен борец за национално Освобождение. Съйнов е народен будител и революционер, председател на тайния революционен комитет в Бяла Слатина, поетапен куриер на БРЦК по преходите от и за Влашко. Той придружава при техните пътувания революционерите Георги Раковски, Иваница Данчов, Никола Обретенов, Никола Славков и др.
В селото е създадена работилница за фалшиви турски държавни документи /тескерета/, ползвани от комитетските дейци при техните преходи. Организацията е разкрита от турците. Иванчо Съйнов и други комитатски дейци успяват да избягат в Румъния.
През 1877 Съйнов се завръща заедно с руските войски. Същата година организира конна чета за защита на населението от черкези и татари. Тези неканени преселници от Крим и Кавказ не разполагат с впрегатен добитък и каруци, при изселването си в Анадола, те ограбват мирното население. Това става малко преди Освобождението на Бяла Слатина в края на октомври 1877 /около 9-ти ноември нов стил/. В свободна България Иванчо Съйнов не престава да служи на Отечеството. Той е избран за народен представител във Великото народно събрание (Велико Търново 1880 г.). От 1883 до 1887 година е кмет на град Бяла Слатина.
През 2002 година Иванчо Съйнов е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Бяла Слатина".
