вторник, 28 септември 2010 г.

Елдар Ахадов - Миниатюри /превод/

Със забележителния руски писател Елдар Ахадов /Эльдар Ахадов/ се запознах неотдавна чрез интернет. Той е автор на повече от двайсет книги за деца и възрастни. Елдар успешно се изявява, и в поезията, и в прозата, носител е на редица престижни литературни награди, а читателите му наброяват милиони. Съвсем скоро след нашето запознанство чрез e-mail-пощата, той ми изпрати един файл със свои произведения. Тук предлагам на читателите изключително ценни негови мисли, които преведох. Тези преводи излязоха на страницата на "Моята библиотека". Доволен съм, че сайтът продължава да радва любителите на книгата, въпреки опитите на заинтерсовани издателски кръгове да го отстранят от виртуалното пространство. Повече за Елдар Ахадов можете да научите в личния му профил в библиотеката помощта на ТОЗИ ЛИНК.

Заради теб

Ако ти се случи, да изгубиш нещо, не се огорчавай, а се зарадвай за своя ближен, защото той го е получил. У Бога всичко е съразмерно. Когато отнема от теб, дава другиму, а когато ти дава, другият вече има по-малко. И винаги става така. Затова не бързай да ликуваш и недей бързо да се огорчаваш, но умей, да се радваш с другия и да тъгуваш с него така, сякаш всички тези радости и скърби са заради теб самия.


Да живеем така...

Да живеем така, сякаш всеки миг е последен и това, което можеш да кажеш на хората в последния миг от своя живот, при последния си дъх — само за това трябва да се говори…

А в края и след края има само едно: любов…


Главното е да обичаш

Всеки човек иска да го обичат, да обичат именно него, конкретно него и на първо място него. Защото наистина така е устроен човекът — за любов. Колкото и да казваш на хората: „Възлюби своя ближен!“, всеки от преобладаващото мнозинство все едно, подсъзнателно очаква любов и съчувствие именно към самия себе си. Но уви, не винаги го обичат и не на всички е приятен, не могат всички да се харесват един на друг, някои и себе си не харесват, което, впрочем, не им пречи, да очакват от другите любов и разбиране. Така е устроен човекът.

Но ако ти очакваш да получиш нещо отвън, то сам си длъжен, не само вечно да искаш, да бъдеш любим, но и да отвръщаш на другите със същото, да раздаваш на другите безкористно, с любов, защото, когато даваш с корист това не е възможно нито да се смята, нито да се нарича любов. В търговията за любовта има съвсем различно понятие.

В любовта няма никаква корист. Ето ти обичаш, а теб не те обичат. И ти започваш да се обиждаш: как така? И сега, както си започнал да се обиждаш, надникни в душата си: наистина ли обичаш, или просто искаш теб да обичат? И ако е така, това означава, че там в дълбините на душата ти нямаш никаква любов към другите, но има само такава — към себе си. Защото, истината е, че любовта не е обидчива и не чака нищо в замяна, а нейната безкористна щедрост е безпределна…

Човек търси любовта, понеже без нея за него няма щастие. Да му дари това щастие е по силите на всеки от нас. А по неговите сили е, да го дари на нас. За да бъдеш щастлив, трябва да обичаш не себе си, а другите. Да обичаш, без да разсъждаваш дали са достойни или не. Всички са достойни. Нямаше да има по земята мъка, ако всеки от раждането си е обграден с любов. Всяко зло възниква именно там, където някога, някому не достига любов.

Затова най-важното е — да обичаш не само себе си но и другия. Да изпитваш състрадание, не само и единствено към себе си, но и към другите. Да цениш, не само и единствено себе си, но и другите хора. Ако всички, при това безкористно, сторят това, навярно светът ще стане по-хубав…

Автор: Елдар Алихасович Ахадов
Превод от руски: Цветан Диковски