неделя, 12 септември 2010 г.

Задгробният живот, прераждането и ада + аудиозапис

Настоящият текст е написан за страницата Национална мрежа за хора с увреждания. Уместно е хората, които страдат от различни немощи, да търсят начини, да се освободят от тях. Българското Православие засега не предоставя големи алтернативи. В момента не са известни в национален мащаб хора, които да изцеряват с молитва, да изгонват бесове и пр. Което означава, че страдащите или ходят, там, където Божията благодат се проявява, или се обръщат към различни чужди за България религиозни и лъжедуховни учения. Жалко е, че именно нашата Църква понесе негатива, инвалид да не бъде допуснат до чудотворната икона в Троянския манастир. И все пак, докъде водят другите учения?! Според мен до геената огнена. Не ти стига да страдаш от телесна немощ, ами и да погубиш спасението на душата си. Колкото до аудиозаписът, той е свързан с един съветски проект "Колски свръхдълбок сондаж". Нормално е съветската власт да засекрети подобна находка. Това, което е качено тук е един от многото публикувани записи в глобалната мрежа. Иначе има и интернет публикации, които се опитват да го оспорят, да го обявят за градска легенда. На много хора им се иска адът да не съществува и да си правят каквото си щат.


През далечния четвърти век на един от най-просветените църковни отци – св. Василий Велики многократно му се налага да полемизира с езичници философи. Веднъж запитан от тях: в какво се състои висшата философия на християнството, той отговорил: „в непрекъснатото помнене на смъртта”. Тези достойни и поучителни слова не са излиняли от превратностите на времето, но днес хората, които търсят духовното са много малко. Освен това сред съвременниците ни се ширят голям брой псевдо-духовни учения, медиите също спекулират с лъжлива духовност, а това всява още по-голямо объркване.
Въпросът за задгробния живот е вълнувал хората от най-дълбока древност. По различни начини са го интерпретирали отделните езически народи в своите религии, но в задгробен живот са вярвали и жителите на древен Вавилон, и египтяните, и елините, а също и римляните. Отражения от техните вярвания откриваме и днес в доктрините на редица съвременни религиозни и синкретични учения. Моята цел не е да правя исторически обзор на възгледа за задгробния живот, макар че го смятам за основополагащ, а да хвърля критичен поглед върху съвремието.
Десетилетия наред заинтерсовани кръгове, облечени във власт, ни убеждаваха, че Бог не съществува, че няма задгробен живот. Конфискуваха се и изгаряха книги, немалко хора пострадаха по различен начин заради принадлежността си към Църквата.
Днес хората, които не само вярват, но и се усъвършенстват интелектуално, знаят, че науката доказа съществуването на Бога. С цел да не се отклонява от строго научната линия, физиката Го нарече Абсолют. Научното заключение извървя дълъг път от Исак Нютон, през Физо, Майкълсон, Айнщайн, Пол Дирак за да завърши с изследванията на акад. Г. Шипов от деведесетте години на ХХ век. Венецът на това доказателство бе създаването на Единна теория на полето.
Наред с гореспоменатия факт бе научно доказано и това, че човекът не е само груба материя, че притежава и духовна субстанция. Някои учени я нарекоха торсионно поле, други енергийно поле, но важното в случая е, че атеистичния възглед бе научно опроверган. Още през първата половина на миналия век д-р Уолтър Килмър открива метод за диагностициране, чрез изследване на човешката аура през филтри от дицианин. Кирлияновата фотография също успя да заснеме тази фина и нематериална субстанция, която съществува независимо дали вярваме или не вярваме в нея.
Казано без дълги обяснения: науката доказа, че душата съществува. Това несъмнено оставя отворен въпроса: какво става с нея след физическата смърт, тоест след нейното отделяне от тялото? На този въпрос отделните религиозни учения дават различен отговор.
Днес в съзнанието на нашите сънародници могат да се отсеят основно следните: Атеизъм – след смъртта на човека няма задгробен живот, всичко свършва, няма памет, няма дух, човекът е заличен завинаги. Агностицизъм – има там някаква Сила, Вселенски Разум ли е какво ли е там, има и душа, ама какво става с нея, хич на идея си нямам. Християнство, ислям, юдаизъм – съществува задгробен живот, има награда и възмездие, съществуват ад и рай. Всяко едно от тези изповедания интепретира тези понятия по свой начин. В християнството отделните направления също имат различия. Например за адвентистите задгробен живот има чак след Второто пришествие и възкресението на мъртвите. Източни учения, будизъм, синкретични (ню ейдж, дъновизъм и др.) – човек след смъртта си се превъплъщава (преражда). И тук откриваме различия при отделните вероизповедания. Според обществото за Кришна съзнание човек се преражда във всякакви живи същества, включая растения и животни. Агентът на американските тайни служби Петър Дънов, учи своите последователи, че човек се преражда отново, но само в човешко тяло. По подобен начин интерпретират въпроса теософите Николай и Елена Рьорих, Елена Блаватска и още много други.
Реално погледнато, учението за прераждането е плод на привързаността на хората към този свят, от който не им се ще да си ходят. Разбира се ученията са облечени в подходяща псевдонаучна форма и поднесени по начин приятен и достъпен за съвременния материалистично настроен човек. Ако си сложим ръка на сърцето, повечето от нас, с чиста съвест би трябвало да кажат, че ако има как да не умират, биха си живели тук во веки веков. Но все пак, човекът е смъртен. Значи, иска или не, ще дойде ден, в който опечалените близки ще хвърлят по една шепа пръст върху капака на ковчега му. При положение, че животът не свършва тук, познанието за това, което ни чака оттатък, се явява необходимост.
Православният възглед за задгробния живот е свързан с понятията рай и ад. И двете са духовни категории. Основавайки се на Библията, в която има много податки за това, православната Църква систематизира учението за живота след живота. От материалния свят, облечен в рамките на времето, духът преминава в състояние, където тази категория не съществува. Според извършените на земята дела той получава вечно блаженство или вечни страдания. След физическата кончина някои грешници могат да бъдат оправдани по заупокойните молитви на своите близки.
Понятието рай е свързано с издигане на душата нагоре, към небето, с ангелски чинове, със светлина, с осезаемото Божие присъствие и др. Понятието ад е свързано с външна тъмнина, с незаспиващ червей и неугасващ огън, с плач и скърцане със зъби. Разбира се, това са само подобия на материални усещания, които душите могат да изпитват в задгробното състояние. Все пак немалко духовно просветени хора смятат, че попаднали някъде долу в земните недра, душите наистина могат да страдат от силна горещина. Известно е, че именно душата прави тялото живо и чувствително, поради това, склонни сме допуснем, че тя осезава и след смъртта. А температурата в земните недра надвишава 2000 градуса по Фаренхайт.
Още през деведесетте години на миналия век се появиха съобщения по медиите за сондажи на голяма дълбочина, при които са се чували човешки плачове, стонове и викове за помощ. Разбира се, атеистичният разум много лесно би могъл да обвини медиите в търсене на сензации. Една част от текстовете, които могат да бъдат намерени, и в рубриките за мистерии по вестниците, и в някои сайтове, се основават на един експеримент проведен през 80-те години на ХХ век в Сибир. Успях да открия описание на събитието в сайта на прот. О. Моленко. Текстът носи заглавие „Гласове от ада”. Материалът е придружен от няколко снимки и от звукозапис, които предлагам на вниманието на любезния читател:

 
Първоначално статията е публикувана във финския вестник Ammenusastia
През осемдесетте години на ХХ век в бившия Съветски съюз група учени геолози работи над проект за сондиране на свръхдълбоки отвори в земните пластове. Ръководителят на проекта Дмитрий Азаков разказва:
Дмитрий Азаков - ръководител на екипа геолози

„Като комунист аз не вярвам в Небесата и в Библията, но като учен сега вече вярвам в съществуването на ада. Не е нужно да се говори, че ние бяхме дълбоко потресени да направим такова откритие.
Екипът ни спусна в сондажния отвор микрофон, за да запишем шума от движението на литосферните плочи. Но вместо звука от разместването на плочите чухме викащ човешки глас, в който се долавяше страдание. Първоначално помислихме, че това е шум от нашето собствено сондажно оборудване. Но после, когато отново настроихме апаратурата, нашите най-лоши подозрения се потвърдиха. Болезнените викове и вопли не бяха само на един човек, това бяха викове, вопли и стонове на милиони хора.”
Няма съмнение, че геолозите са използвали най-съвършената за времето си апаратура, както и възможно най-чувствителен микрофон.
Тук уместно може да се направи връзка между описаното от д-р Азаков, познанията на учените за високата температура в недрата на земята и библейския текст, свързан с адските мъки на грешниците Евангелие от Матей глава 13 стих 42:
„И ще ги хвърлят в огнената пещ, там ще бъде плач и скърцане със зъби.”

Нажежената пещ в недрата на Земята уместно поражда асоциации с евангелското повествование за геената огнена.
 

Аудиозаписът направен от екипа в Сибир
Всеки има правото да повярва на писаното и да приеме записа за автентичен или да прояви недоверие. Свободен е да обвини протойерей Моленко в комерсиалност, а учените направили записа в мистификация. И все пак лично аз бих се замислил: Ако наистина адът съществува, дали учението за прераждане и порочния начин на живот няма да ме отведат на някое подобно място?! Какво ще стане, ако наистина тези мъки са вечни и ако не могат да бъдат избегнати по никакъв начин?!
Тогава ни остава другият път, а той е, пътят на духовната борба, пътят към православния храм, пътят на покаянието, приемането на Христовата саможертва, като средство за лично изкупление. Този път иска от нас, да отхвърлим привлекателните и много модерни псевдо-духовни учения, които ни карат да медитираме и да повтаряме мантри. Да се освободим от влиянието на лъжеучители, които ни учат да се изживяваме като център на Вселената и да престанем да доказваме на околните, колко сме значими. Не е достатъчно само да повярваш, както учат някои религиозни течения, искат се усилия да промениш себе си, да станеш по-добър!
Трудно е, да пренебрегнем собствената си гордост и да поемем по пътя на любовта и благочестието, но смятам, че наградата си заслужава. Защото в другите учения има и морал, има и мъдрост, има и възможности за усъвършенстване, но го няма най-важното – спасението на душата. Без него всичко останало губи смисъла си!
Отказали се веднъж завинаги от заблудите, ще можем да достигнем, не до превъплъщение в друго смъртно тяло, а до блажено състояние на духа в Царството небесно, до всеобщото Възкресение и вечният живот в един нов, по-добър, озарен от Божията благодат свят...