Преди месец качих снимки на няколко обекта от родния ми град Бяла Слатина в Уикипедия. Същите обекти и малко по-различни редакции на снимките качвам и тук. Не само заради авторски права върху тях. Всъщност, нямам такива претенции. Факт е, че Уикипедия се редактира от хора, които не винаги са с изрядна подготовка. Освен това, тук мога да си позволя и някои коментари и надписи под снимките.
Читалище "Развитие 1982" През годините наричано "Културен дом". Старото читалище, което се намира в съседство, дълго време бе наречено на революционния поет Николай Хрелков. Не зная дали е заслужил тази почест, но в момента е почти забравен, ако не се смята малката експозиция във фоайето на читалищния комплекс. Тук беше и първата ми изява с авторски стихове. Мина доста време, преди да успея да намеря поле за изява тук. В определен сюблимен момент от живота ми, колективът на това читалище ми подаде ръка за помощ, което ще се постарая да не забравяма през целия си живот.
Сградата на общинска администрация. Създадена за хотел - хотел "Скът" (ако не се лъжа, беше с две звезди). Имаше още нощен бар, дневен бар и ресторант. Ресторантът и досега работи. Преди години беше най-луксозният в града. Сега създава удобства за отпразнуване на сватби. Администрацията смени няколко сгради. В тази се нанесе от 2003 година. 
Паметник на загинали съветски летци "Перката". Без да злословя по адрес на създателите на паметника и досега не е съвсем ясно, при какви обстоятелства е паднал съветският самолет на това място. Тук въздушни боеве не са се водили. Някои злословят, че било грешка и други подобни. Преди 1989 година тук се организираха тържества по случай някои наложени от червената власт празници (напр. 9-ти септември). Мястото е на един от хълмовете североизточно от града. До паметника се стига по извити бетонни стъпала от местността "Лесопарка". Трасето се ползва от любителите на бягането за здраве. Аз също съм пробягвал до тук, но преди години. Удобно място за уединение на влюбени двойки в някои от по-тихите часове на деня. Заличих с Photoshop надписа "Бъргария над всичко". Първо драскането по паметници показва липса на култура и възпитание. Освен това, не съм сигурен, дали тези, които са го написали, са го направили от родолюбие. 
Прогимназия "Свети Климент Охридски". Преди десетилетия тук се е помещавала елитната белослатинска Гимназия. Сега тук учат ученици от пети до осми клас. През класните стаи на това училище в далечното минало съм преминал и аз. Тук се вижда фасадата. По европейски стандарт училището вече е с pvc-дограма и външна изолация. 
Стадион "Чавдар". Мястото, където идват да си излеят емоциите почитателите на футбола. Тук има и тенис корт. Преди двайсетина години е имало възможности за повече спортове, но сега нещата са различни. След като отборът възстанови членството си в БРФГ, общинското ръководство намери средства и отремонтира стадиона.За добро или за лошо, никога не съм посещавал футболен мач. Имаше период, в който идвах тук и бягах няколко километра по тъч-линията.
