събота, 14 август 2010 г.

На смъртта

Преди доста време изпратих във виртуална библиотека "Православие" няколко мои стихотворения. Мина доста време докато се свържа с уебмастъра на сайта, защото той се поддържа от госпожа Валеннтина Неделчева, която живее в Норвегия. Като знам с какъв обем информация работи, разбирам, защо се е получило забавянето. Съвсем наскоро разбрах, че стиховете ми са публикувани. Тук помествам само тези, които не са излизали на друго място.

Ако смъртта ме вземе някой ден,
недейте да тъгувате за мен!
Не идвайте на гроба наскърбени,
и си спестете сълзите солени!
Какво от туй, че тленната ми плът
ще се превръща бавно в земна пръст?
Какво от туй, че няма да ме има?
Нали след всяка есен идва зима.
Защо ли се боите от смъртта,
която ни разделя със света?
Та този край на всекиго известен,
завършек на живота най-естествен,
отнема ни от скърбите в света,
и ни отваря път към Вечността.
Там някъде из Космоса безкраен
душата ни безсмъртна ще витае,
че има ад и има вечен рай,
където няма време, няма край.
Очакват ни неземна благодат
и огнен пламък в пъкления ад.
Душите според земните дела,
извършени чрез тленните тела,
заслужена отплата ще приемат
завинаги във вечното безвремие.
Затуй не се страхувам от смъртта
и ще я чакам както пролетта,
че Бог дари душата ми с нетление
и след смъртта ще дойде възкресение!
И ако някой гроба посети,
да каже само: Бог да го прости!