четвъртък, 5 август 2010 г.

На малкия принц

Минаха две години от едно изпитание, в което разбрах, че имам добри и верни приятели около себе си. Тогава те - моите приятели, събраха средствата необходими за очната операция във ВМА София. Нека Бог ги благослови с всички земни и небесни Свои блага! В памет на събитието реших да представя няколко свои стихотворения в общинския инфонмационен сайт Вестител-bsl, а после да зарадвам с тях посетителите на блога.


“Най-същественото е невидимо за очите,
най-хубавото се вижда само със сърцето.”
Антоан дьо Сент Екзюпери

Здравей, мой самотен пътеводител,
безсмъртен на царството приказно жител!
Здравей, ти, момченце със златна косица,
събрала цвета на узряла пшеница!
Води ме във своето приказно царство
с красивата роза, с вулкана угаснал.
И нека обходим всички планети
напук на суетните и на царете.
Да слезем ний заедно тук на Земята,
за да потърсим верни приятели.
Да топлим сърцата си в огнени залези,
да срещаме изгреви с багри коралови,
и в кратка почивка сред дебрите горски
да мислим за всички чудатости хорски.
И там под звездите, в нощите късни
пак своето изворче малко да търсим.
Така да узная, че Бог ми е пратил
един неизменен и верен приятел.
Аз знам, че дори да отлитнеш в небето
при своята роза, на свойта планета,
ти пак ще се върнеш при мене, защото
си малък и мъдър, и вярваш в доброто.
И пак през пустинята пълна със хора
ръка за ръчица с тебе ще бродим.
Нас свърза ни истина чудна, заветна –
прекрасното вижда го само сърцето...