Това стихотворение е открита изява на моята позиция спрямо обществото, което се опитва да натика всеки в някакъв калъп, в някаква ниша, заличавайки по този начин всичко индивидуално, всичко, което превръща човека в личност. За хората, които са избрали да отстояват своята индивидуалност, животът е изпълнен с неразбиране от страна на околните. Надявам се да отстоя себе си до край! Това стихотворение е между тези, с които се представям в общинския информационен сайт на Бяла Слатина - Вестител-bsl.
Не мога, не искам да бъда различен,
не искам, не мога да спра да обичам.
Не мога, не искам да спя равнодушен,
не искам, не мога похвали да слушам.
Не мога, не искам зависим да бъда,
не искам да тъна в лъжи и заблуди.
Не мога да слушам плача на децата,
не искам да бъда предател на братя.
Не мога в сърцето омраза да нося,
не искам да бъда звезда нейде в космоса.
Не мога да бъда ни цар, нито властник,
не искам човешкото в мен да угасне.
Не мога крадци пременени да гледам,
не искам да бъда богат, нито беден.
Не мога човешки души да погубвам,
не искам приятели ценни да губя.
Не мога да гасна на страстите пленник,
не искам да бъда на нивата плевел.
Не мога, не искам да спра да обичам,
не искам, не мога да бъда различен.
