Тази статия отново е превод. Тя е откъс от книгата на забележителния психиатър, лекар и изследовател акад. Виктор Кандиба "Магия - Энциклопедия магии и колдовства". Цялата книга може да намерите на руски в сайта "Електронная библиотека по здорове, здоровому образу жизни и духовному развитию человека". Материалът привлече вниманието ми с актуалността на темата. Към него приложих свой коментар и го предоставих за публикуване в "Православие България". А ето и самата публикация:
През 1997 година, на страниците на вестник “Лична драма” попаднах на изповедта на българско момиче привлечено в сатанинска секта. Приобщаването става, когато тя е била 15-годишна и е прекарала в общността около две години. Сатанистите използват нейното увлечение по рок-музиката, както и обстоятелството, че е от разбито семейство и няма надеждна закрила. Нещата които описва, звучат ужасяващо и това кара много хора да се съмняват в тяхната достоверност. Става въпрос за групови сексуални оргии, вземане на наркотици, жертвоприношения на животни и пиене на животинска кръв, за жестока саморазправа с тези, които искат да скъсат с общността. Опитах да установя връзка с момичето чрез редакцията, но без успех. Впоследствие ми попаднаха и материали с преживявания в сатанински секти от чужди автори, в които много от елементите съвпадат.
Обикновено хората смятат начина на обличане и литературата, която четат подрастващите, определящи се като сатанисти, за младежко увлечение или безобидно хоби. Свикнали сме да не обръщаме внимание и на графитите, изобразяващи пентаграми, обърнати кръстове или числото на дявола 666, да ги смятаме за младежка лудория или дребно хулиганство. Наблюденията на специалистите, обаче показват, че нещата могат да излязат от контрол и да се стигне дори до тежки криминални престъпления.
В подкрепа на това твърдение предоставям на читателите откъс от книгата на психиатъра акад. Виктор Кандыба – “Магия – Энциклопедия магии и колдовства”, или по-точно тази част, посветена на сатанистите. Фактът, който ме накара да преведа този материал е, че у нас много неща се премълчават. Кандыба поставя сериозно въпроса за криминогенността на младежите увличащи се от окултна и сатанистка литература. Към формите на сатанизъм той причислява и “Обединителната църква” на Муун и “Аум Шинри Кио” на Шоко Асахара. Нещата, които описва са част от суровата действителност в Русия, но методиките на сектите са идентични по всички краища на света. В България те действат под различни форми, а за някои от деструктивните култове не се знае почти нищо. Това в особена степен важи и за различните форми на сатанизъм у нас. Моята цел не е да всявам паника, а да подтикна обществото към размисъл, защото има над какво да се замислим.
"В сценариите на западните филми много често представят сатанистите като групи от зрели възрастни хора, дали обет да служат на сатаната още в ранната си младост и занимаващи се през целия си живот с черна магия. Всъщност болшинството от тези съвременни сатанисти са подрастващи и млади хора не по-възрастни от 25 години.
През 1991 година в Черкаск четирима средношколци увличащи се от спиритизъм и убедено вярващи в силата на дявола, примамват своята съученичка Наташа Л. в гората. Там я събличат, хладнокръвно й прерязват гърлото и вените на ръцете, изливат кръвта в стъклена банка, отпиват по глътка и заравят трупа в предварително изкопана яма.
През 1992 година в Перми 17-годишен младеж е заклал колежка на майка си. Причината – сторило му се, че тя му “вреди” като изсмуква от него “черната енергия”.
През 1993 година в Самара средношколецът Н. по време на урока в клас се нахвърля срещу учителката си с нож. Впоследствие в ученическата му чанта са намерени ловджийска брадвичка и личен дневник целият украсен със “сатанински” символи и признания от рода на “аз си продадох душата на Сатаната”.
Изброените по-горе убийци са били признати от експертизите за напълно вменяеми. Те не са психично болни, нито наркомани. Като правило, болшинството от тях живеят в неголеми градове в провинцията.
Посвещаването в сатанинската секта става по своеобразен начин: Бъдещият член се съблича гол и застава в центъра на “дяволския кръг”. Лидерът на сектата заколва животно (в повечето от случаите това е котка) и помазва с топлата кръв кандидата за сатанист, като рисува върху гърдите и гърба му обърнати кръстове. Всичко това става под мърморенето на тъжни заклинания. След това от косите на посветения отрязват снопче косми и го хвърлят в “свещения” огън, а той произнася клетва. Обличат новопостъпилия в черна безформена дреха и му поднасят да целуне човешки череп. От този момент той е приет за член на сатанинската религиозна организация.
Животът в сектата е канонизиран в строго установен порядък: сборища на съмишлениците (най-често в мазета на частни домове), ритуали, четене на окултна литература. Вярата на сатанистите е свързана с постоянното очакване идването на кумир, който ще ги облече в земна власт и ще ги дари с безсмъртна душа. Сатанистите обичат да се занимават с така наречената черна магия. Само че, немалка част от техните “вълшебства” са най-обикновени фокуси. Преди години в Москва сред сатанистите много популярни са били трикове с разтопен оловен куршум. За да затвърдят убеждението, че обладават “сатанинска сила”, сектантите са изливали разтопения куршум в ръката си, без да получат изгаряния. Тайната на този номер е проста: преди фокуса върху дланта се нанася специална защитна смес, която за няколко секунди предпазва от изгаряне.
Вярата на някои сатанисти се заключава в това, че вършат всичко наопаки, извращават познатите им християнски атрибути – четат молитвите отзад напред, прекръстват се наобратно, носят обърнати кръстчета. Въпреки своята примитивност, за тях това е достатъчно. В техните виждания сатанизмът е своеобразна екзотична игра.
Както е широко известно, един от най-почитаните символи у сатанистите са три написани една до друга шестици. Смята се, че тези цифри притежават мистична свръхестествена сила. Навсякъде, където е възможно, сатанистите ги поставят като свой знак. При това те с особен фанатизъм се стараят да го направят преди извършването на някакво престъпление. Преди години в Латвия е зъдържан маниак, убил цяло семейство – мъж със съпругата му и двете им деца. Следствието установява, че той се е посветил на сатаната и се смята за негов слуга. Като доказателство за своята вярност, той е смятал да убие ни повече, ни по-малко от 666 човека.
Съвсем неотдавна на една от пограничните застави около Памир войник на срочна служба, смятащ се за сатанист, застрелва от упор своите съслужащи с автомат, чийто сериен номер завършва на 666.
По мнението на много от специалистите, занимаващи се с изучаването на различни секти, перспективите за сатанистите в Русия са обнадеждаващи, може да се каже, че засега техния брой се увеличава абсолютно безконтролно.
При един показателен случай обстоятелствата се подреждат така, че майката твърде рано остава да отглежда дъщеря си сама. Вече в десети клас, Женя се прибира от училище и казва, че са поканени от чужденци да прекарат пролетната ваканция в Крим на семинар, на който младежи от различни страни ще обсъждан проблеми на мира и международната дружба. Нинел Константиновна решава, че съдбата е поднесла подарък на дъщеря й. Родителите получават твърдо обещание от организаторите, че атмосферата на семинара ще бъде базирана на високи нравствени принципи, че няма да се допуска тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, както и сексуална разпуснатост. През 1992 година малцина имат възможност да изпратят детето си за седмица на почивка в Крим, а ето тук предлагат всичко безплатно. Само дето никой не предупреждава родителите, че там ще се провежда зомбиране и социално-психологическа преориентация на младежите в насока коренна подмяна на духовните ценности. След като прекарва седмица в Крим, Женя се завръща изпълнена с радостни впечатления и нескрит възторг от своите нови приятели американци, които високо оценили нейното ниво на развитие. Те дори я похвалили за прекрасното владеене на английския език, като казали, че притежава оксфордски акцент. Обещават и за в бъдеще да я поканят на интересни срещи в Санкт Петербург и на летен семинар в Прибалтика. През лятото Женя отново заминава на семинар, си спомня Нинел Константиновна, като прекарва там повече от месец. Когато се завръща, тя обявява, че Муун е месия, че й е предоставена честта да стане член на движението му и окачва на стената снимката на този месия.
Личността на Сан Мюн Муун и етапите от неговата биография са добре известни. Роден в Северна Корея през 1920 година. Като юноша се увлича от спиритизъм. Като навършва шестнадесет години, по собствените му думи, му се явява Иисус Христос, който сякаш му възлага великата мисия – спасението на човечеството. По-късно Муун започва да проповядва, че неговата кандидатура на вакантната длъжност – месия е утвърдена не само от Христос, но и от Буда и Мохамед. Ако се съди по биографията, той не е бил от кротките младежи. В юношеските си години три пъти е попадал в затвора за далавери и двуженство. Но адептите на “месията” обясняват това с гоненията срещу вярата. След емиграцията му в Южна Корея той отново е задържан за неплатени дългове и полова разюзданост. Според свидетелствата на негови бивши последователи, по време на богослуженията в неговата “небесна църква” се практикуват сексуални обреди, по времето на които става “пречистване” на жените. Според учението на Муун, грехът се е появил в света чрез Ева, която е съгрешила с Луцифер, сиреч със сатаната. За да се освободи от този първороден грях, който лежи върху нея, за всяка жена има само един способ: да встъпи в полово общение със съвършения мъж. А по-съвършен мъж от Муун няма и не може да има. Муун успешно съвмещава проповедта си за духовното възраждане с успешни бизнес начинания. След като спестява приличен капитал, той се пренася в САЩ, където внася парите ню-йорксата банка “Чейз Манхатън” на свое име. Американското правителство проявява интерес към произхода на парите и отправя запитване за целите и данъчното облагане на този капитал. Така през 1984 година Муун отново се озовава зад решетките. Понастоящем той заедно с жена си многочисленото си семейство безоблачно живее в разкошно имение в щата Ню Йорк. |Недалеч от имението се намират студентското градче и Обединителната църква. За дейността на цялата организация се харчат около 15 милиона долара годишно.
Първоначално новите приятели на Женя създават у майката положителни впечатления. Те се държат учтиво, усмихват се, разменят си приятелски прегръдки и потупване по рамото. Впечатлява я също, че не пушат, не пият алкохол, говорят за усъвършенстването на човешкия род, за екологичните проблеми, за нравствено възраждане. В сектата на Муун независимо от привидната демократичност се съблюдава строга субординация. Всеки новопостъпил е подложен на системен контрол от по- старши в йерархията. “Духовната майка” на Женя – англичанката Маргарет Холивуд се оказва очарователна жена, на вид толкова крехка, че у Нинел се заражда неволното желание да я защити от бурите на живота.
Първите тревожни симптоми се появяват по времето, когато Женя завършва единадесети клас. Майката забелязва, че дъщеря й си е развалила успеха. Тя решава да поговори с “духовната майка”, Нинел вече е наричана “физическа майка”. “Аз разбирам, че сърцето я тегли към вас, но помогнете, дайте й да получи образование!” Моли тя: “Но как, ние не сме против!” - отвръща с лъчезарна усмивка Маргарет: “Не трябва да бъдем егоисти, не трябва да пречим на свободния избор на детето. Тя не е играчка!” В този момент Нинел Константиновна осъзнава, че по някакъв непонятен мистичен начин, смисълът на целия й живот, всички нейни надежди и очаквания са се озовали в ръцете на ръководителите на сектата.
Вместо професионално образование сектата предлага свое. Има литература, предназначена за ползване от всички, а има и специализирана за напреднали. Една от главните книги на муунистите: “Традициите”, е издадена на английски език. Веднъж Женя я забравя отворена на масата. Майката е заинтригувана и решава да я прегледа. Книгата представлява сборник от своеобразни инструкции, които направляват живота на мууниста от игрев до залез, от раждането до смъртта: как да се държи в присъствието на “централна” личност, как трябва да се поклони, в каква поза да се моли и т. н. Цялостното съдържание на книгата е систематизирано в насока напълно да подчини волята на човека, да разруши духовната култура, към която принадлежи по рождение и възпитание и да я подмени с културата на източния деспотизъм.
За членовете на сектата на Муун има две основни занимания: фандрайзинг – събиране на средства за нуждите на Обединителнана църква и витнесинг – привличане на нови членове. Муунистите, спечелили за сектата много пари и обърнали в своята вяра не по-малко от трима нови членове, получават благословията на Муун да създадат семейство. В сектата се практикуват масови венчавки, но за кого ще се венчаят, новобрачните разбират чак по времето на самия обряд. Естествено, не може и дума да става за романтична любов. Тя се преследва строго.
През месец август следващата година в пансионата “Стрелна”, в обстановка на строга секретност се извършва т. нар. “исторически празник на любовта” – церемония на Благословението. Десетки двойки подбрани от “преподобния” Муун, втъпват в брак. Само с неимоверни усилия, майката на Женя успява да предотврати нейното сгодяване. Известни са случаи, при които в изкусно изплетената паяжина на сектата попадат и семейни хора. В такъв случай, обикновено нещата приключват с развод (приключва гражданския брак, валиден до този момент - бел. прев.). Що се отнася до родителите, чиито деца са станали жертви на лъжепророка, проблемът е сложен.
Всъщност любопитсво буди и самата история на появяването на сектата на Муун в Русия. През април 1990 година седемдесетгодишният Сън Мюн Муун е приет от тогавашния президент Михаил Горбачов. След това “Обединителната църква” развива активна дейност. Образът на Муун се появява на телевизионните екрани, по страниците на вестниците се нижат многословни интервюта с “преподобния”. Тяхното съдържание се изчерпва най-вече с откровена самореклама.
Муунистите канят на своите събирания и майката на Женя. Явно имат голямо желание и тя да стане член на движението, даже я определят за длъжност председател на родителския комитет. В сектата на Муун има разработени много програми, предназначени за обработка на различни категории хора. Една от тях – “Домашна църква” – поставя като условие за духовно възрастване на новообърнатия, да въвлече в общността останалите членове на семейството. За идеал се смята ситуацията, в която цялото семейство, заедно с имуществото и парите е под пълното влияние на “църквата”. Когато сектантите видят, че собствените им родители не се поддават на въздействия, те спокойно се разделят с тях. Някои подрастващи напускат близките си в деня, в който получават паспорта си.
В този важен ден, майката на Женя заминава за вилата, а дъщерята трябва да дойда по-късно. Но тя не пристига. Когато обхванатата от безпокойство жена се прибира в къщи, намира бележка: “Мамо, ти не ме разбираш, но аз те обичам и именно от любов към теб си тръгвам от къщи!” Когато майката пристига в щаб-квартирата на муунистите, дъщерята крещи в лицето й: “Защо си дошла тук? Веднага си върви!” Женя отсъства от къщи цяла година. Сектата става нейното семейство, подслон, храна, облекло – всичко това получава от общността. В замяна на това тя поема определени задължения. Задачата й е да събира волни пожертвования на улицата. С големи усилия майката успява да я върне в къщи, но не и към предишния начин на живот. В къщи Женя само нощува, останалото време прекарва в сектата. Както и преди не учи, не работи, или по-точно работи само за общността. Тя живее в очакване на момента, в който напълно ще се освободи. За целта трябва да спечели доверието, да заслужи благоволението на преподобния Муун и да получи благословение за брак...
Скандално известната секта “Аум Шинри Кио” * е заподозряна в отравянето с нервно-паралитичен газ на няколко хиляди японци. Своята дейност в Русия тя започва с наемане на помещение в една детска градина. Шестнадесет японци наемат стая в обикновена детска градина № 468 на улица “Дибенко” в Москва и започват да провеждат там странни обряди, напомнящи утренната медитация на йогите. Първоначално се събират около 30 – 40 човека, мърморят някакви молитви, спят направо на пода. Василий Чернишев, който работи в сектата като преводач, свидетелства по-късно, че представители на “Аум Шинри Кио” са се срещали с представители на руските власти на различни нива – от Руслан Хазбулатов до Юрий Лужков. Разговорите са на тема построяването в Москва за тяхна сметка на макаронена фабрика, завод за производство на калкулатори и болница...
Без особени проблеми “Аум” успява да се регистрира в Министерството на правосъдието на Руската федерация като религиозно обединение и така е освободено от плащане на данъци. Впоследствие се изяснява, че регистрацията е извършена с помощта на фалшиви документи. Сектантите получават пакет с лицензи от Министерството по иноформацията и печата на РФ за издателска дейност, за тиражиране на вестници, за излъчване на телевизионни и радиопредавания “Евангелие от светите небеса”. Почти три години продължава всекидневното излъчване на проповедите на гуруто Шоко Асахара, както и на неговата музика в изпълнение на симфоничен оркестър “Кирен” по радиостанция “Маяк”. Нейното ръководство заявява: “Който плаща, той поръчва музиката”. Японците почтено заплащат ползването на ефира, общата сума на сделката възлиза на 2,4 милиона долара. Броят на привържениците на Шоко в Русия бързо нараства. Родителите, чиито деца са напуснали семействата, зарязали са учението и са заровили глава в учението на Асахара, започват да бомбардират с жалби всички възможни институции: от прокурора на Москва до руския президент. Във връзка с това Московската прокуратура в продължение на година провежда проверка на дейността на сектата. Появяват се все повече свидетели, които разказват за това, което става вътре в “Аум Шинри Кио”.
Ето какво споделя студентката Светлана Ч.: “От 25 октомври 1994 година ние със съпруга ми се настанихме в един от московските центрове на “Аум Шинри Кио” на “Звездния булевард” и заживяхме там. Всичките си пари и ценни вещи давахме на монасите. Аз разбирах, че с мен тук правят нещо страшно. Прекарах в сектата около месец. Когато монасите разбраха, че с думи няма да ме убедят, ме заставиха да надяна така наречения шлем на спасението. Това е някаква шапка с електроди, която посредством кабел е свързана с компютър. Престоях с този шлем на главата около шест часа. Когато в началото го поставих, пред очите ми се появиха силни светлинни отблясъци. Имах усещането, че очите ми ще излязат от орбитите. Постоянно ги закривах с ръце. Получих силни обгаряния на челото. У тези хора, на които постоянно им поставяха този шлем се появяват незарастващи язви на челото. Забраниха ми да общувам със съпруга ми, даже не можех да го докосвам. Той коренно се промени, стана много груб. Вече можеше да говори само за учението на Асахара. Възможно е да са му повлияли тези таблетки “витамини”, които ни даваха преди инициативите. Хората в центровете спяха на пода върху одеяла и от сутрин до вечер четяха книгите на Асахара. Особено опърничавите за няколко денонощия ги затваряха в специална стая без прозорци в която няма нищо освен голи стени. Не ги пускаха от там и ги биеха с палки”.
Ето и откъси от показанията пред Дзерджински районен съд на Борис Афанасиев, 61 годишен, валхорднист, работил от началото на 1994 година в симфоничен оркестър “Кирен”. “Пристигнахме със самолет на гастрол в Япония на 8 декември миналата година. На 16 декември около осем часа вечерта ни отведоха в някакъв железен хангар в подножието на планината Фудзияма и започнаха да раздават картончета с номера. Вътре видяхме наредени матраци. Заповядаха ни да легнем. Легнах без да се събличам. От тавана капеше някаква гъста, воняща гадост. Може да е било просто воден кондензат, а може да е било и химическо вещество. Изведнъж матракът под мен започна да вибрира. На всички легнали заповядаха да си завържат очите да надянат слушалки, от които гърмеше някаква музика. Издържах около четири часа. След това кръвното ми налягане се покачи, обхвана ме ужас и аз избягах от хангара на улицата. Имах усещането, че са ни подложили на обработка с някакъв газ. Когато на улицата изведоха и тези, които прекараха повече време върху матраците, беше ужасяващо зрелище. Някой от излезлите оркестранти ни каза, да не се опитваме да бягаме, защото могат да ни качат на планината и да ни убият”.
Върховната прокуратура заведе дело против “Аум Шинри Кио” за извършени углавни престъпления. След направения обиск във филиала на сектата на “Петровка” № 14 са иззети множество пакети с непознато по състав бяло вещество. След това там избухва страшен пожар. Една от целите на следствието е да изясни, дали сектата е готвила свои адепти на подмосковските военни полигони и свързана ли е с кражбите на компоненти за отровни газове от руските складове. "
При описанието на случаите от сектата на Муун и “Аум Шинри Кио” акад. Кандыба дава ценни сведения за методиките на привличане и задържане ползвани от техните мисионери и вербовчици. Психооръжията на сектите са тема, по която малцина си позволяват да се заровят в истината. Дали от страх, дали от предпазливост не мога да кажа. Убеден съм обаче, че голяма част от действащите у нас секти престъпват закона. Те са тук за да елиминират българската духовност, да откъсват хората от традициите, да разединяват и рушат. За съжаление и досега си остават една недооценена опасност. Обикновено по медиите започва да се вдига шум, когато стане някой скандал. Съвсем скоро, обаче всичко потъва във всеобщата апатия. Питам се: дали трябва да чакаме и у нас да стане някое масово “самоубийство” подобно на това в ранчото Джоунстаун (1993 г.), за да осъзнаем, колко всъщност е сериозен проблемът?
______________________________________________________________
* В превод “Аум Шинри Кио” означава “Върховна истина от Аум”. "АУМ" е една от известните ипотребявани на изток мантри наред с "ОМ", "ЛАМ", "ХАМ" и др. Думата "ман тра" в превод от санскрит значи освобождаване на ума. (Бел. прев.)
Обикновено хората смятат начина на обличане и литературата, която четат подрастващите, определящи се като сатанисти, за младежко увлечение или безобидно хоби. Свикнали сме да не обръщаме внимание и на графитите, изобразяващи пентаграми, обърнати кръстове или числото на дявола 666, да ги смятаме за младежка лудория или дребно хулиганство. Наблюденията на специалистите, обаче показват, че нещата могат да излязат от контрол и да се стигне дори до тежки криминални престъпления.
В подкрепа на това твърдение предоставям на читателите откъс от книгата на психиатъра акад. Виктор Кандыба – “Магия – Энциклопедия магии и колдовства”, или по-точно тази част, посветена на сатанистите. Фактът, който ме накара да преведа този материал е, че у нас много неща се премълчават. Кандыба поставя сериозно въпроса за криминогенността на младежите увличащи се от окултна и сатанистка литература. Към формите на сатанизъм той причислява и “Обединителната църква” на Муун и “Аум Шинри Кио” на Шоко Асахара. Нещата, които описва са част от суровата действителност в Русия, но методиките на сектите са идентични по всички краища на света. В България те действат под различни форми, а за някои от деструктивните култове не се знае почти нищо. Това в особена степен важи и за различните форми на сатанизъм у нас. Моята цел не е да всявам паника, а да подтикна обществото към размисъл, защото има над какво да се замислим.
"В сценариите на западните филми много често представят сатанистите като групи от зрели възрастни хора, дали обет да служат на сатаната още в ранната си младост и занимаващи се през целия си живот с черна магия. Всъщност болшинството от тези съвременни сатанисти са подрастващи и млади хора не по-възрастни от 25 години.
През 1991 година в Черкаск четирима средношколци увличащи се от спиритизъм и убедено вярващи в силата на дявола, примамват своята съученичка Наташа Л. в гората. Там я събличат, хладнокръвно й прерязват гърлото и вените на ръцете, изливат кръвта в стъклена банка, отпиват по глътка и заравят трупа в предварително изкопана яма.
През 1992 година в Перми 17-годишен младеж е заклал колежка на майка си. Причината – сторило му се, че тя му “вреди” като изсмуква от него “черната енергия”.
През 1993 година в Самара средношколецът Н. по време на урока в клас се нахвърля срещу учителката си с нож. Впоследствие в ученическата му чанта са намерени ловджийска брадвичка и личен дневник целият украсен със “сатанински” символи и признания от рода на “аз си продадох душата на Сатаната”.
Изброените по-горе убийци са били признати от експертизите за напълно вменяеми. Те не са психично болни, нито наркомани. Като правило, болшинството от тях живеят в неголеми градове в провинцията.
Посвещаването в сатанинската секта става по своеобразен начин: Бъдещият член се съблича гол и застава в центъра на “дяволския кръг”. Лидерът на сектата заколва животно (в повечето от случаите това е котка) и помазва с топлата кръв кандидата за сатанист, като рисува върху гърдите и гърба му обърнати кръстове. Всичко това става под мърморенето на тъжни заклинания. След това от косите на посветения отрязват снопче косми и го хвърлят в “свещения” огън, а той произнася клетва. Обличат новопостъпилия в черна безформена дреха и му поднасят да целуне човешки череп. От този момент той е приет за член на сатанинската религиозна организация.
Животът в сектата е канонизиран в строго установен порядък: сборища на съмишлениците (най-често в мазета на частни домове), ритуали, четене на окултна литература. Вярата на сатанистите е свързана с постоянното очакване идването на кумир, който ще ги облече в земна власт и ще ги дари с безсмъртна душа. Сатанистите обичат да се занимават с така наречената черна магия. Само че, немалка част от техните “вълшебства” са най-обикновени фокуси. Преди години в Москва сред сатанистите много популярни са били трикове с разтопен оловен куршум. За да затвърдят убеждението, че обладават “сатанинска сила”, сектантите са изливали разтопения куршум в ръката си, без да получат изгаряния. Тайната на този номер е проста: преди фокуса върху дланта се нанася специална защитна смес, която за няколко секунди предпазва от изгаряне.
Вярата на някои сатанисти се заключава в това, че вършат всичко наопаки, извращават познатите им християнски атрибути – четат молитвите отзад напред, прекръстват се наобратно, носят обърнати кръстчета. Въпреки своята примитивност, за тях това е достатъчно. В техните виждания сатанизмът е своеобразна екзотична игра.
Както е широко известно, един от най-почитаните символи у сатанистите са три написани една до друга шестици. Смята се, че тези цифри притежават мистична свръхестествена сила. Навсякъде, където е възможно, сатанистите ги поставят като свой знак. При това те с особен фанатизъм се стараят да го направят преди извършването на някакво престъпление. Преди години в Латвия е зъдържан маниак, убил цяло семейство – мъж със съпругата му и двете им деца. Следствието установява, че той се е посветил на сатаната и се смята за негов слуга. Като доказателство за своята вярност, той е смятал да убие ни повече, ни по-малко от 666 човека.
Съвсем неотдавна на една от пограничните застави около Памир войник на срочна служба, смятащ се за сатанист, застрелва от упор своите съслужащи с автомат, чийто сериен номер завършва на 666.
По мнението на много от специалистите, занимаващи се с изучаването на различни секти, перспективите за сатанистите в Русия са обнадеждаващи, може да се каже, че засега техния брой се увеличава абсолютно безконтролно.
При един показателен случай обстоятелствата се подреждат така, че майката твърде рано остава да отглежда дъщеря си сама. Вече в десети клас, Женя се прибира от училище и казва, че са поканени от чужденци да прекарат пролетната ваканция в Крим на семинар, на който младежи от различни страни ще обсъждан проблеми на мира и международната дружба. Нинел Константиновна решава, че съдбата е поднесла подарък на дъщеря й. Родителите получават твърдо обещание от организаторите, че атмосферата на семинара ще бъде базирана на високи нравствени принципи, че няма да се допуска тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, както и сексуална разпуснатост. През 1992 година малцина имат възможност да изпратят детето си за седмица на почивка в Крим, а ето тук предлагат всичко безплатно. Само дето никой не предупреждава родителите, че там ще се провежда зомбиране и социално-психологическа преориентация на младежите в насока коренна подмяна на духовните ценности. След като прекарва седмица в Крим, Женя се завръща изпълнена с радостни впечатления и нескрит възторг от своите нови приятели американци, които високо оценили нейното ниво на развитие. Те дори я похвалили за прекрасното владеене на английския език, като казали, че притежава оксфордски акцент. Обещават и за в бъдеще да я поканят на интересни срещи в Санкт Петербург и на летен семинар в Прибалтика. През лятото Женя отново заминава на семинар, си спомня Нинел Константиновна, като прекарва там повече от месец. Когато се завръща, тя обявява, че Муун е месия, че й е предоставена честта да стане член на движението му и окачва на стената снимката на този месия.
Личността на Сан Мюн Муун и етапите от неговата биография са добре известни. Роден в Северна Корея през 1920 година. Като юноша се увлича от спиритизъм. Като навършва шестнадесет години, по собствените му думи, му се явява Иисус Христос, който сякаш му възлага великата мисия – спасението на човечеството. По-късно Муун започва да проповядва, че неговата кандидатура на вакантната длъжност – месия е утвърдена не само от Христос, но и от Буда и Мохамед. Ако се съди по биографията, той не е бил от кротките младежи. В юношеските си години три пъти е попадал в затвора за далавери и двуженство. Но адептите на “месията” обясняват това с гоненията срещу вярата. След емиграцията му в Южна Корея той отново е задържан за неплатени дългове и полова разюзданост. Според свидетелствата на негови бивши последователи, по време на богослуженията в неговата “небесна църква” се практикуват сексуални обреди, по времето на които става “пречистване” на жените. Според учението на Муун, грехът се е появил в света чрез Ева, която е съгрешила с Луцифер, сиреч със сатаната. За да се освободи от този първороден грях, който лежи върху нея, за всяка жена има само един способ: да встъпи в полово общение със съвършения мъж. А по-съвършен мъж от Муун няма и не може да има. Муун успешно съвмещава проповедта си за духовното възраждане с успешни бизнес начинания. След като спестява приличен капитал, той се пренася в САЩ, където внася парите ню-йорксата банка “Чейз Манхатън” на свое име. Американското правителство проявява интерес към произхода на парите и отправя запитване за целите и данъчното облагане на този капитал. Така през 1984 година Муун отново се озовава зад решетките. Понастоящем той заедно с жена си многочисленото си семейство безоблачно живее в разкошно имение в щата Ню Йорк. |Недалеч от имението се намират студентското градче и Обединителната църква. За дейността на цялата организация се харчат около 15 милиона долара годишно.
Първоначално новите приятели на Женя създават у майката положителни впечатления. Те се държат учтиво, усмихват се, разменят си приятелски прегръдки и потупване по рамото. Впечатлява я също, че не пушат, не пият алкохол, говорят за усъвършенстването на човешкия род, за екологичните проблеми, за нравствено възраждане. В сектата на Муун независимо от привидната демократичност се съблюдава строга субординация. Всеки новопостъпил е подложен на системен контрол от по- старши в йерархията. “Духовната майка” на Женя – англичанката Маргарет Холивуд се оказва очарователна жена, на вид толкова крехка, че у Нинел се заражда неволното желание да я защити от бурите на живота.
Първите тревожни симптоми се появяват по времето, когато Женя завършва единадесети клас. Майката забелязва, че дъщеря й си е развалила успеха. Тя решава да поговори с “духовната майка”, Нинел вече е наричана “физическа майка”. “Аз разбирам, че сърцето я тегли към вас, но помогнете, дайте й да получи образование!” Моли тя: “Но как, ние не сме против!” - отвръща с лъчезарна усмивка Маргарет: “Не трябва да бъдем егоисти, не трябва да пречим на свободния избор на детето. Тя не е играчка!” В този момент Нинел Константиновна осъзнава, че по някакъв непонятен мистичен начин, смисълът на целия й живот, всички нейни надежди и очаквания са се озовали в ръцете на ръководителите на сектата.
Вместо професионално образование сектата предлага свое. Има литература, предназначена за ползване от всички, а има и специализирана за напреднали. Една от главните книги на муунистите: “Традициите”, е издадена на английски език. Веднъж Женя я забравя отворена на масата. Майката е заинтригувана и решава да я прегледа. Книгата представлява сборник от своеобразни инструкции, които направляват живота на мууниста от игрев до залез, от раждането до смъртта: как да се държи в присъствието на “централна” личност, как трябва да се поклони, в каква поза да се моли и т. н. Цялостното съдържание на книгата е систематизирано в насока напълно да подчини волята на човека, да разруши духовната култура, към която принадлежи по рождение и възпитание и да я подмени с културата на източния деспотизъм.
За членовете на сектата на Муун има две основни занимания: фандрайзинг – събиране на средства за нуждите на Обединителнана църква и витнесинг – привличане на нови членове. Муунистите, спечелили за сектата много пари и обърнали в своята вяра не по-малко от трима нови членове, получават благословията на Муун да създадат семейство. В сектата се практикуват масови венчавки, но за кого ще се венчаят, новобрачните разбират чак по времето на самия обряд. Естествено, не може и дума да става за романтична любов. Тя се преследва строго.
През месец август следващата година в пансионата “Стрелна”, в обстановка на строга секретност се извършва т. нар. “исторически празник на любовта” – церемония на Благословението. Десетки двойки подбрани от “преподобния” Муун, втъпват в брак. Само с неимоверни усилия, майката на Женя успява да предотврати нейното сгодяване. Известни са случаи, при които в изкусно изплетената паяжина на сектата попадат и семейни хора. В такъв случай, обикновено нещата приключват с развод (приключва гражданския брак, валиден до този момент - бел. прев.). Що се отнася до родителите, чиито деца са станали жертви на лъжепророка, проблемът е сложен.
Всъщност любопитсво буди и самата история на появяването на сектата на Муун в Русия. През април 1990 година седемдесетгодишният Сън Мюн Муун е приет от тогавашния президент Михаил Горбачов. След това “Обединителната църква” развива активна дейност. Образът на Муун се появява на телевизионните екрани, по страниците на вестниците се нижат многословни интервюта с “преподобния”. Тяхното съдържание се изчерпва най-вече с откровена самореклама.
Муунистите канят на своите събирания и майката на Женя. Явно имат голямо желание и тя да стане член на движението, даже я определят за длъжност председател на родителския комитет. В сектата на Муун има разработени много програми, предназначени за обработка на различни категории хора. Една от тях – “Домашна църква” – поставя като условие за духовно възрастване на новообърнатия, да въвлече в общността останалите членове на семейството. За идеал се смята ситуацията, в която цялото семейство, заедно с имуществото и парите е под пълното влияние на “църквата”. Когато сектантите видят, че собствените им родители не се поддават на въздействия, те спокойно се разделят с тях. Някои подрастващи напускат близките си в деня, в който получават паспорта си.
В този важен ден, майката на Женя заминава за вилата, а дъщерята трябва да дойда по-късно. Но тя не пристига. Когато обхванатата от безпокойство жена се прибира в къщи, намира бележка: “Мамо, ти не ме разбираш, но аз те обичам и именно от любов към теб си тръгвам от къщи!” Когато майката пристига в щаб-квартирата на муунистите, дъщерята крещи в лицето й: “Защо си дошла тук? Веднага си върви!” Женя отсъства от къщи цяла година. Сектата става нейното семейство, подслон, храна, облекло – всичко това получава от общността. В замяна на това тя поема определени задължения. Задачата й е да събира волни пожертвования на улицата. С големи усилия майката успява да я върне в къщи, но не и към предишния начин на живот. В къщи Женя само нощува, останалото време прекарва в сектата. Както и преди не учи, не работи, или по-точно работи само за общността. Тя живее в очакване на момента, в който напълно ще се освободи. За целта трябва да спечели доверието, да заслужи благоволението на преподобния Муун и да получи благословение за брак...
Скандално известната секта “Аум Шинри Кио” * е заподозряна в отравянето с нервно-паралитичен газ на няколко хиляди японци. Своята дейност в Русия тя започва с наемане на помещение в една детска градина. Шестнадесет японци наемат стая в обикновена детска градина № 468 на улица “Дибенко” в Москва и започват да провеждат там странни обряди, напомнящи утренната медитация на йогите. Първоначално се събират около 30 – 40 човека, мърморят някакви молитви, спят направо на пода. Василий Чернишев, който работи в сектата като преводач, свидетелства по-късно, че представители на “Аум Шинри Кио” са се срещали с представители на руските власти на различни нива – от Руслан Хазбулатов до Юрий Лужков. Разговорите са на тема построяването в Москва за тяхна сметка на макаронена фабрика, завод за производство на калкулатори и болница...
Без особени проблеми “Аум” успява да се регистрира в Министерството на правосъдието на Руската федерация като религиозно обединение и така е освободено от плащане на данъци. Впоследствие се изяснява, че регистрацията е извършена с помощта на фалшиви документи. Сектантите получават пакет с лицензи от Министерството по иноформацията и печата на РФ за издателска дейност, за тиражиране на вестници, за излъчване на телевизионни и радиопредавания “Евангелие от светите небеса”. Почти три години продължава всекидневното излъчване на проповедите на гуруто Шоко Асахара, както и на неговата музика в изпълнение на симфоничен оркестър “Кирен” по радиостанция “Маяк”. Нейното ръководство заявява: “Който плаща, той поръчва музиката”. Японците почтено заплащат ползването на ефира, общата сума на сделката възлиза на 2,4 милиона долара. Броят на привържениците на Шоко в Русия бързо нараства. Родителите, чиито деца са напуснали семействата, зарязали са учението и са заровили глава в учението на Асахара, започват да бомбардират с жалби всички възможни институции: от прокурора на Москва до руския президент. Във връзка с това Московската прокуратура в продължение на година провежда проверка на дейността на сектата. Появяват се все повече свидетели, които разказват за това, което става вътре в “Аум Шинри Кио”.
Ето какво споделя студентката Светлана Ч.: “От 25 октомври 1994 година ние със съпруга ми се настанихме в един от московските центрове на “Аум Шинри Кио” на “Звездния булевард” и заживяхме там. Всичките си пари и ценни вещи давахме на монасите. Аз разбирах, че с мен тук правят нещо страшно. Прекарах в сектата около месец. Когато монасите разбраха, че с думи няма да ме убедят, ме заставиха да надяна така наречения шлем на спасението. Това е някаква шапка с електроди, която посредством кабел е свързана с компютър. Престоях с този шлем на главата около шест часа. Когато в началото го поставих, пред очите ми се появиха силни светлинни отблясъци. Имах усещането, че очите ми ще излязат от орбитите. Постоянно ги закривах с ръце. Получих силни обгаряния на челото. У тези хора, на които постоянно им поставяха този шлем се появяват незарастващи язви на челото. Забраниха ми да общувам със съпруга ми, даже не можех да го докосвам. Той коренно се промени, стана много груб. Вече можеше да говори само за учението на Асахара. Възможно е да са му повлияли тези таблетки “витамини”, които ни даваха преди инициативите. Хората в центровете спяха на пода върху одеяла и от сутрин до вечер четяха книгите на Асахара. Особено опърничавите за няколко денонощия ги затваряха в специална стая без прозорци в която няма нищо освен голи стени. Не ги пускаха от там и ги биеха с палки”.
Ето и откъси от показанията пред Дзерджински районен съд на Борис Афанасиев, 61 годишен, валхорднист, работил от началото на 1994 година в симфоничен оркестър “Кирен”. “Пристигнахме със самолет на гастрол в Япония на 8 декември миналата година. На 16 декември около осем часа вечерта ни отведоха в някакъв железен хангар в подножието на планината Фудзияма и започнаха да раздават картончета с номера. Вътре видяхме наредени матраци. Заповядаха ни да легнем. Легнах без да се събличам. От тавана капеше някаква гъста, воняща гадост. Може да е било просто воден кондензат, а може да е било и химическо вещество. Изведнъж матракът под мен започна да вибрира. На всички легнали заповядаха да си завържат очите да надянат слушалки, от които гърмеше някаква музика. Издържах около четири часа. След това кръвното ми налягане се покачи, обхвана ме ужас и аз избягах от хангара на улицата. Имах усещането, че са ни подложили на обработка с някакъв газ. Когато на улицата изведоха и тези, които прекараха повече време върху матраците, беше ужасяващо зрелище. Някой от излезлите оркестранти ни каза, да не се опитваме да бягаме, защото могат да ни качат на планината и да ни убият”.
Върховната прокуратура заведе дело против “Аум Шинри Кио” за извършени углавни престъпления. След направения обиск във филиала на сектата на “Петровка” № 14 са иззети множество пакети с непознато по състав бяло вещество. След това там избухва страшен пожар. Една от целите на следствието е да изясни, дали сектата е готвила свои адепти на подмосковските военни полигони и свързана ли е с кражбите на компоненти за отровни газове от руските складове. "
При описанието на случаите от сектата на Муун и “Аум Шинри Кио” акад. Кандыба дава ценни сведения за методиките на привличане и задържане ползвани от техните мисионери и вербовчици. Психооръжията на сектите са тема, по която малцина си позволяват да се заровят в истината. Дали от страх, дали от предпазливост не мога да кажа. Убеден съм обаче, че голяма част от действащите у нас секти престъпват закона. Те са тук за да елиминират българската духовност, да откъсват хората от традициите, да разединяват и рушат. За съжаление и досега си остават една недооценена опасност. Обикновено по медиите започва да се вдига шум, когато стане някой скандал. Съвсем скоро, обаче всичко потъва във всеобщата апатия. Питам се: дали трябва да чакаме и у нас да стане някое масово “самоубийство” подобно на това в ранчото Джоунстаун (1993 г.), за да осъзнаем, колко всъщност е сериозен проблемът?
______________________________________________________________
* В превод “Аум Шинри Кио” означава “Върховна истина от Аум”. "АУМ" е една от известните ипотребявани на изток мантри наред с "ОМ", "ЛАМ", "ХАМ" и др. Думата "ман тра" в превод от санскрит значи освобождаване на ума. (Бел. прев.)
