сряда, 18 юли 2007 г.

Васил Левски - дати и събития

Тази публикация е изготвена по повод 130 години от обесването на Васил Левски - йеродякон Игнатий и е публикувана като дипляна. Аз съставих текста, а активистите на две местни политически структури финансираха нейното публикуване. Дипляната е разпространявана няколко години подред на обществени начала в дните около кончината на Апостола. През 2012 година текстът излиза и на страниците на общинския вестник "Долина", гр. Казанлък.

Апостолът на свободата Васил Иванов Кунчав - Левски е роден на 18 юли 1837 година в Карлово, в семейството на обеднял занаятчия. Осем годишен тръгва на училище, 14-годишен остава без баща.

През 1852 г. майката Гина Кунчева предава младежа на грижите на своя брат архимандрит Василий – таксидиот на Хилендарския манастир, за да го изучи в училище. През 1855 г. двамата се преместват в Стара Загора, където Васил учи в частното класно училище, а по-късно и в курс за свещеници.

Архим. Василий обещава да го изпрати да учи в Русия, ако стане монах. През 1858 г. в Карлово Левски приема монашество под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.

Около 1861 г. попада под влиянието на революционните идеи на Г. С. Раковски. В тях той намира своето призвание и смисъла на живота си.

След като се убеждава, че желанието му да учи няма да се осъществи, през пролетта на 1862 г. напуска Карлово и се присъединява към първата българска легия, организирана от Раковски в Белград. На 3 март с. г. взема участие в боевете с местния турски гарнизон и проявява изключителна храброст. По време на ученията, заради ловкоста и смелостта си, е наречен Левски.

След разтурянето на легията през 1863 г. се прехвърля в Румъния, откъдето скоро се завръща в България. Заподозрян и наклеветен от вуйчо си, е хвърлен за няколко месеца в пловдивския затвор.

От 1864 до 1866 г. учителства в с. Войнягово – Пловдивско. Наред с това води революционна пропаганда. Заподозрян от властите, през 1866 г. заминава за Северна Добруджа.

През пролетта на 1867 г. Левски се вкючва в четата на П. Хитов, като знамносец, по препоръка на Раковски. През лятото на същата година изминава с нея целият ú труден път до сръбската граница.

През 1868 г. се включва във втората българска легия. През този период революционните му идеи изкристализират окончателно в идеята за всеобщо въстание и отричане от четническата тактика. Наред с това, Дяконът е осъзнал опасността от това, България да бъде освободена от друга държава.

В края на 1868 и през 1869 г. прави две обиколки из България, като при втората започва да основава революционни комитети.

Времето от 26.08.1869 до 26.05.1870 г. той прекарва в Румъния, където полага усилия да обедини различните идейни течения сред българската емиграция. Принуден е да отстоява своята идеология пред всички. През този период е образуван Българският революционен централен комитет – БРЦК. Негово ядро са Левски и Л. Каравелов.

През 1870 г. започва третата обиколка на Апостола из поробена България. През нея той продължава да организира революционни комитети и да подготвя бъдещото въстание.

Следващата 1871 г. изработва проектоустав и проектопрограма на БРЦК и ги изпраща на революционния комитет за обсъждане.

Провежда реорганизация на Вътрешната революционна организация - ВРО, наред с местните комитети са изградени и окръжни.

Изграждането на ВРО продължава с неотслабващи темпове до есента на 1872 г., когато на 22.09. е извършен обир над турската държавна поща от група комитетски дейци начело с Димитър Общи.

След този акт, някои от участниците, попаднали в ръцете на турската полиция, проговарят. Така властта разбира за съществуването на мрежата от революционни комитети. Между проговорилите са Тодор Кръстев, Иван Л. Фурнаджиев, Димитър Общи и др.

Левски, който по това време се намира в Тракия, разбира, че организацията е в опасност.Той се отправя за Ловеч, за да спаси каквото може. Намеренията му са, да прибере комитетската архива и да замине за Влашко.

Въпреки, че цялата турска полиция е на крак и ситуацията е изключително опасна, на 24.12.1872 г. Дяконът е в Ловеч, където се настанява в дома на Николчо и Марийка Сиркови.

На 26.12.1872 г. напуска Ловеч заедно с Николчо Цвятков. В самара на коня е зашит комитетският архив. По пътя сред ловешките лозя срещат полицейски патрул. Краткият разговор предизвиква подозрението на турците, от което следва проверка на Къкринското ханче.

В утрото на 27 декември ханчето е обградено от турска потеря. След като разбира, че е обсаден, Левски прави опит с два револвера да разкъса обръча, но е ранен в лявото ухо и след кратка схватка е заловен.

На разпита в ловешкия конак Апостолът се представя за търговец от Влашко. Въпреки побоя Н. Цвятков и Х. Цонев, заловени с него в ханчето, отричат да го познават. Тук той не е разпознат и е изпратен в Търново.

В Търново, след очна ставка и след като му показват неговата снимка, Дяконът най-после признава, че е Левски. От там под усилена охрана е изпратен в София.

Съдът продължава от 4 до 8 януари 1873 г. Левски е изправен пред съда с доказателствата от заловени комитетски книжа и показанията на погазилите клетвата си бивши съратници. Той се държи мъжествено и поема цялата вина върху себе си. По време на цялото следствие, той не издава никого от многобройните комитетски дейци, с които е работил.

На 14.01.1873 г. председателят на съда Али Саиб паша изпраща до великия везир в Цариград съобщение, че “водителят и организаторът на бунта

Васил Дякон Левски” е осъден на смърт чрез обесване. Според тогавашната практика, присъдата трябва да се потвърди от султана.

На 22 януари султанът подписва фермана, с който потвърждава смъртната присъда на Апостола.

Сутринта на 6 февруари /19 февруари нов стил/ 1873 г., след като е изповядан и причастен от свещеника Тодор Митов, Васил Левски е обесен край гр. София.

Според изследванията на историци, все повече добива гласност версията, че е погребан край олтара на софийската църква “Св. Петка Самарджийска”.

Така завършва жизненият си път един от най-героичните синове на българския народ Васил Иванов Кунчев – Левски, Апостолът на българското революционно Възраждане. Личността му, въпреки всички опити за сравнение, няма еквивалент в световната история. Наш дълг е да пазим жив спомена за делото му и да следваме неговите завети.