неделя, 11 ноември 2007 г.

В храма на Бяла Слатина отбелязват 130 годишнината от Освобождението


Този материал бе изпратен като новина в "Православие България". Отразява не само енорийския живот в родния ми град, но и моменти от неговата история.

На 11 ноември след неделната Литургия християните в белослатинския храм “Света преподобна Параскева” отбелязаха една кръгла годишнина – 130 години от Освобождението на Бяла Слатина от османско владичество.


Българското национално Възраждане дава своите достойни плодове и тук. Семената на организираната революционна дейност са посети от забележитални личности като учителите Филип Симидов /1852 – 1925/ и Никола Джамджиев. В състава на комитета влизат Иванчо Съйнов – председатал, Васил Николчов, Петко Тодоров-Цигаровски Петър Милов, Лукан Тодоров, Иван Каменов, Никола Джамджиев и Цено Маринов. В съзаклятието участва и местния свещеник Марин поп Андреев, който заклева комитета. Според краеведа ст. н. с. Богдан Николов това става на 21 декември 1874 година. Филип Симидов има природната дарба да рисува. Така се създава работилница за фалшиви документи, от които се ползват много български революционери. Същият е нарисувал и едно от знамената на Ботевата чета.

Иванчо Съйнов е етапен куриер по канала за Влашко. Той придружава в техните пътувания апостолите Георги Бенковски, Иваница Данчов, Никола Обретенов, Никола Славков и др. Симидов ги снабдява с фалшиви тескерета.

При разгрома на Ботевата чета /1876 г./ е разкрит и белослатинския революционен комитет. Някои от участниците успяват да се укрият, други са заловени и изпратени на заточение. Иванчо Съйнов и Лукан Тодоров тръгват за Влашко, но Лукан се отбива за малко в родното си село Галиче и там е заловен от турските заптиета. Изпратен е в затвора, където е отровен. Погребан е от баба Тонка Обретенова.

Един от участниците Христо Дръндарски избягва от затвора и се присъединява към българското Опълчение. Той е тежко ранен при епичните сражения на връх Свети Никола, в защита на Шипченския проход и е отчислен от редовете на Опълчението.

Друг опълченец, записал името си в историята на Бяла Слатина е Тодор Шишков /род. 1856 в Тетевен/, който се заселва тук и получава 50 декара земя.

Един поборник който градът не е забравил е Кольо Радев – Черкеза /1850-1927/. Роден е в Бяла Черква и е ученик на Бачо Киро. Рано е принуден да напусне родния си дом и да търси препитание. След дълги скитания минава във Влашко и оттам на 17 май слиза на Козлодуйския бряг заедно с четата на Христо Ботев. След разгрома й е заловен, но успява да избяга. През 1877 година преминава Дунава като преводач на руските войски. В Бяла Слатина той се заселва през 1900 година, създава семейство и се занимава с мелничарство и земеделие.

На 9 ноември /по нов стил/ части от ескадроните на полковник Майендорф влизат в селото и донасят на щиковете си дългоочакваната и бленувана свобода. Населението ги посреща по стар обичай с хляб и сол. Бяла Слатина се развива с бързи темпове, за това много помага и възрожденецът Цани Гинчев. През 1914 година тя става град и дълго време е околийски център.

Православното братство си припомни в кратка беседа делото и подвига на местните будители, възрожденци и участници в борбите за национално Освобождение. Някои от тях са погребани в двора на храма – свещеник Марин поп Андреев, бащата на Иванчо Съйнов – Съйно Илиев, Кольо Радев, свещ. Петър поп Симеонов. Посетени бяха техните гробове и бе произнесена молитва за упокой на душите им.

Вероятно занапред ще има и други инициативи, които да припомнят на жителите на града паметното събитие – юбилеят от изгряването на свободата. Защото, за да бъде истински свободен човек трябва да посее семената на свободата в душата си. А това не може да стане от веднъж, то е дълъг и продължителен процес.

На снимката: гробът на Ботевия четник Кольо Радев - Черкеза, погребан в църковния двор.