четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Убийството на един свещенослужител или поредното беззаконие на "народния" съд

Руската православна Църква канонизира своите свещенослужители и други християни жертви на комунистическия режим пострадали заради своята принадлежност към Православието. По неизвестни за мен причини, нашите архиереи все още не се решават да направят тази стъпка. А времето минава и има опасност събитията да бъдат забравени. Това ме кара да търся материали за тези новомъченици и да разказвам за техния подвиг. Още повече, че моят дядо също е свещеник репресиран от режима. Знам, че ще дойде време, когато нещата ще се променят, колкото и на някои хора да им се иска това да не става. Именно за това време подготвям тези материали, за времето, когато ръководството на Църквата ще успее да се отърси от страха и от раболепието, от кариеризма и всички останали негативи, които днес отблъскват хората от вярата. Биографичната справка за отец Стефан Георгиев излезе в брой 18 на "Църковен вестник" от 2007 година и след малка редакция в "Православие България". Коментарите под статията в електронното издание ми дават надежда, че моето дело не е глас в пустиня. Дай Боже да е така!
В този вид статията излезе в "Православие България". Илюстрацията "гробокопач" е подбрана от екипа на портала.

Причините, поради които атеистичната власт е избивала свещенослужителите на Българската православна църква, са отдавна установени. За да може да съществува един строй, в който управляват безскрупулни престъпници, хората е трябвало да бъдат откъснати от своите корени, да забравят кои са, да се превърнат в послушни марионетки. Всеки, способен да попречи на това, се е явявал сериозна заплаха за режима и затова е трябвало да бъде премахнат.

В това число влизат представителите на интелигенцията, бизнеса и духовенството. Жертва на безбожните палачи става и свещеникът на село Попица отец Стефан. Искрено съжалявам, че информацията, която събрах за него е толкова малко, но това не намалява величието на неговия подвиг.

Свещеник Стефан Георгиев Стефанов е роден около 1902 година в село Кнежа (днес град в Плевенска област). Родителите му са преселници от Скопско – Македония. Завършва средно духовно образование в Софийската духовна семинария и право в Софийския университет.

За известно време е бил кмет на село Бутан (Врачанско) - около 1928 г. На тази длъжност се проявява като способен и мъдър ръководител. Хората, които го помнят от това време, говорят, че когато му се налагало да говори публично, той никога не четял своите доклади и речи. Притежавал е богата ерудиция и е владеел пет езика.

Въпреки юридическото си образовение, той преоткрива у себе си свещеническото призвание и е ръкоположен за свещеник в село Попица (Врачанско). Хората го познават като добър проповедник, изряден свещенослужител, милосърден и отзивчив християнин. През трийсетте години на ХХ век е бил учител по вероучение в местното основно училище. Тук се проявява и като добър педагог. По времето на построяването на читалището в селото той съдейства с щедри дарения и организационна работа.

По време на деветосептемврийския преврат през 1944 година отец Стефан е един от неудобните за комунистите хора, част от интелигенцията, на която режимът гледа като на сериозна заплаха. На червените интриганти не е трудно да скалъпят фалшиви обвинения и да го изправят пред “народния” съд във Враца. Не са известни мотивите на съда за произнасянето на смъртна присъда. Знае се само, че заедно с него са осъдени кмета на селото – Иван Нинов и бирника – Иван Георгиев. Присъдата – смърт чрез разстрел - е изпълнена на 13 март в местността Бутов дол в района на Враца над тримата осъдени. Смъртният акт е с дата 27.03.1945 година. От устно предание е известно, че единият от осъдените е доубит с кирка, а след това палачите са взели от телата часовник, дрехи и други ценни вещи. Гробът им и досега е неизвестен.

Режимът посяга на имота на свещенослужителя. Синът му Димитър е принуден да откупи отново родната си къща, иззета от червените инквизитори.

Кратката биографична справка е предоставена от близки на свещеника внучката Геновева Димитрова и снахата Вела.