четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Аборт

Не знам какво кара хората, без да ме познават, да споделят с мен свои лични неща, свои проблеми, дори тайни, които не биха открили на най-близките си хора. Веднъж една млада жена сподели с мен намерението си да направи аборт. Направих всички възможни словесни усилия да я накарам да си промени решението, но без особен успех. Днес съм сигурен, че тя и до днес съжалява за това. Тогава се яви на бял свят това стихотворение. В първоначалния си вид то имаше заглавието "Грях", но така по-лесно се разбира за какво става въпрос. Благодаря на Пламен Сивов, който го одобри и го публикува в "Православие България"!

В живота ти неканен се явих,
нечакан и незван – порой, стихия,
повикан от болезнения стих,
горчиви истини да ти разкрия.

Ти бе дете самò на кръстопът,
с жестока рана, с болка неприкрита,
и търсеше най-правилния път,
най-вярната посока под звездите.

В живота ти дойдох обнадежден,
с решителност живота да запазя,
понесъл вяра в утрешния ден,
от тежък грях с добро да те предпазя.

Душата си разкрих като на длан,
опитах се надежда в теб да влея,
вода от Извор вечен да ти дам,
и ти да станеш нов човек чрез нея.

Но ето провалих се, закъснях,
и питам се: Защо не ме послуша?
Защо, все пак, извърши този грях?
Та ти не си момиче равнодушно!

Десница крепка исках да подам,
разрухата в душата да поправя,
от своя жизнен опит да ти дам,
отново на крака да те изправя.

Поредна равносметка правя сам,
и сбирам опит – чужда болка жива.
Дали обичаш истински – не знам,
но любовта не може да убива...