Сретение Господне - споменът за паметната среща

Този материал, освен че разказва за единият от големите Господски празници, прави опит за един историко-критичен разбор на преданието свързано с древния превод на Стария Завет - Септуагинта. Подробните изследвания на текста карат изследователите да се съмняват в това, че преводът е правен по едно и също време и от един преводачески колектив. Все пак, както отбелязва проф. Марковски, това е велико за времето си постижение, да бъде преведена по този начин цялата свещена книжнина на един народ. В по-късни времена един от най-авторитетните преводи е този на Ориген, който стъпва върху тримата преводачи Акила, Симах и Теодотион. За съжаление от него са запазени само фрагменти. Всъщност тези бележки са допълнителни пояснения, които липсват в статията. Тя просто подчертава откъде идва голямото значение на Сретение Господне като празник. За тези които проявяват интерес пълният текст е на страницата на "Вестител".

Сретение Господне (2 февруари) се смята за един от големите християнски празници. За него е известно, че Църквата го празнува още от дълбока древност. Той припомня за деня, в който Иисус Христос е представен от света Богородица и Своя настойник Йосиф в Йерусалимския храм. Според изискванията на древния старозаветен Закон, получен чрез Мойсей, всяко първородно от мъжки пол е трябвало да бъде представяно в храма и откупувано чрез жертвоприношение /Изх. 34:19,20/. Тази традиция е установена от деня, в който ангелът умъртвява египетските първородни и юдеите са освободени от плен. За по-заможните членове на еврейското общество се е полагало агне, а бедните, които не са можели да си го позволят, са принасяли гургулица или два гълъба.

Когато семейството пристига при храма, близо до входа ги посреща един праведен мъж на име Симеон, на когото е предсказано от Светия Дух, че няма да напусне този свят преди да види с очите си очаквания от еврейския народ Месия. Той поема на ръце Младенеца и вдига поглед към небето: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!”.

Света Дева Мария и праведния Йосиф са безкрайно изненадани от тези думи. Праведният Симеон ги благославя и се обръща към Божията Майка: “Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца” /Лука 2:25-35/. По този начин боговдъхновеният човек предсказва големите противоречия, които ще предизвика между евреите новият закон на любовта, даден от Спасителя, и проповедта Му, която утвърждава този закон. Тук се съзира и пророчеството за страданията на Дева Мария пред кръста, на който ще види своя Син охулен и разпнат. За Христос и за Неговите месианско достойнство пророчества и Анна дъщеря Фануилова, която след своето овдовяване прекарва остатъка от живота си при храма в очакване на Помазаника.

Тук се реализира срещата между двама от последните старозаветни пророци и Подателя на Новия Завет. Именно това е значението на старославянската дума “сретение” – среща. Известно е, че самият Христос носи в пълнота благодатта на пророческото служение. Този вид дарби не отпадат с настъпването на новозаветното време, но се променя тяхната цел. Освен изобличението, нравственото поучение и предсказването на бъдещето, при новозаветните пророци се проявява благовестието, че Месията Христос е дошъл и е извършил Своето изкупително дело. Затова двамата пророци – Симеон и Анна, както и св. Йоан Кръстител се явяват нещо като граница между старозаветното и новозаветното пророчество.

Според едно благочестиво предание праведният Симеон е бил един от седемдесет и двамата тълкуватели, които са взели участие в превода на Стария Завет на гръцки език. Според преданието той е превеждал книгата на пророк Исаия и когато стигнал до текста “ето Девица ще зачене и ще роди Син” /Ис. 7:14/ не повярвал на написаното и поискал да поправи думата “девица”. Тогава му се явил ангел, който го спрял и му казал нищо да не поправя, защото написаното е вярно. Освен това му било предсказано, че няма да вкуси смърт, докато не види изпълнението на това пророчество.

От историческа гледна точка, обаче това се разминава с действителността, въпреки че за такава преводаческа работа свидетелстват в трудовете си Йосиф Флавий и Филон Александрийски. Не се намират автентични доказателства, които да доказват, че Птолемей Филаделф /285 – 247 г. пр. Хр./ е организирал такъв превод за нуждите на Александрийската библиотека. Всъщност от превод на тези книги са се нуждаели преди всичко евреите, обитаващи Александрия. Със сигурност хора между тях са се заели да преведат старозаветните книги, защото са били по-добре запознати с гръцкия език от онези книжовници, които по това време живеят в Палестина. Освен това Димитрий Фалерий – библиотекарят, за който се твърди, че е инициатор на превода е служил при бащата на Филаделф – Птолемей І Сотер /305 – 285 г. пр. Хр./.

Различията в стила на преведените книги показва, че Александрийският превод известен още като Септуагинта* не е правен нито от един колектив, нито по едно и също време. Въпросната книга на пророк Исаия, заедно с други пророчески книги всъщност е преведена някъде около 200 г. пр. Хр. Вероятно ако е имало някакъв преводачески колектив, той е превел основно първите пет книги от Стария Завет известни като Тора или Закон. В Талмуда се твърди, че тези преводачи са били петима на брой. С напредването на християнската проповед Септуагинта изгубва своето значение за еврейската общност, защото в своите трудове и апологии древните църковни писатели цитират именно този превод. Така Александрийския превод придобива по-голямо значение за християните, а евреите дори го отхвърлят.

Явно праведният Симеон Богоприемец не е бил участник в преводачески колектив, но това съвсем не омаловажава значението на този голям християнски празник. Представянето в храма и принасянето на жертва е било едно от най-важните събития в живота на един еврейски младенец наравно с обрязването, извършвано на осмия ден. Тук това празнично събитие се подсилва от паметната среща с двамата пророци, които първо разпознават в Младенеца Месията и изказват предсказания за Неговата мисия и страданията на Божията Майка. Това все пак спестява на праведника около двеста години земни страдания в очакване на Спасителя, приписани му от преданието. Със сигурност св. Симеон може да бъде наречен пророк и това, че не е преводач на Стария Завет не омаловажава значението на срещата. Защото тя наистина има своя исторически характер и една от основните й цели е да покаже на присъстващите в храма, че Спасителя на света вече е дошъл. _____________________________________________________________

*Septuaginta (лат.) – произлиза от броя на преводачите 70, респ. 72 души